Решение № 30 от 01.10.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. К., 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ал. Александров

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Славея Д. Топалова в присъствието на прокурора Р. Георгиева Георгиева (ОП-К.) като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215100600139 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 38/13.04.2021 г., постановена по НОХД № 1340/2020г., К. районен съд е признал подсъдимият П. Я.. Я.. от гр.К., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., в землището на с.Б., общ.К., в съучастие като извършител с М. ЕР. Р. от гр.К., във време на обществено бедствие - при обявено с решение на Народното събрание извънредно положение от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г. с Решение № 224/02.04.2020 г. на Министерския съвет, чрез използване на моторно превозно средство - личния си лек автомобил марка „Ауди", модел „Кю 7", с рег.№*, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот изкъртване на плоскости на прозорец, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. акумулаторна батерия марка „Монбат", модел „12MVR200" 190 1 Ah, на стойност 260 лева, собственост на „А1.Б." ЕАД, с ЕИК*, без съгласието на материалноотговорното лице Я.Ц.З. от гр.С., с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК 1 му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.

Със същата присъда, подсъдимият М. ЕР. Р. от гр.К., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че: На 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., в землището на с.Б., общ.К., в съучастие като извършител с П.

Я.. Я.. от гр.К., във време на обществено бедствие - при обявено с решение на Народното събрание извънредно положение от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г. с Решение № 224/02.04.2020 г. на Министерския съвет, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди", модел „Кю 7", с рег.№*, собственост на П. Я.. Я.., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - изкъртване на плоскости на прозорец, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. акумулаторна батерия марка „Монбат", модел „12MVR200" 190 Ah, на стойност 260 лева, собственост на „А1.Б." ЕАД, с ЕИК*, без съгласието на материалноотговорното лице Я.Ц.З. от гр.С., с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.

На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК подсъдимият П. Я.. Я.. е осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-К., сумата в размер на 14 262 лева, представляваща равностойността на отчуждения лек автомобил марка „Ауди", модел „Кю 7, с рег.№*, послужил за извършване на умишленото престъпление. На основание чл.112, ал.1 от HПK е постановено, веществените доказателства - 1 бр. клещи с червени дръжки и 1 бр. гаечен ключ, да бъдат отнети в полза на държавата, ако не бъдат потърсени в едногодишен срок от завършване на наказателното производство.

Първоинстанционният съд е осъдил всеки от двамата подсъдими да запплатят и направените по делото разноски на досъдебното и съдебното производство.

2

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от М.Р., чрез защитника му – адв.Г.Б. от АК – К., в която се твърди, че подсъдимият не е доволен от присъдата, тъй като считал, че е осъден за престъпление, което не е извършил. Съдът не бил обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като игнорирал доказателствата, оборващи обвинението. Твърди се, че са нарушени правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които правила целят да се изключи произволното формиране на вътрешното убеждение. Правилата на справедливия процес по отношение на всяка от страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключвали, но предполагали съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит.

Косвеното доказателство, каквото била дактилоскопната следа, само по себе си, не можело да даде никакво указание за основния факт. Моли да се постано решение, с което на основание чл.336, ал.1,т.3 от HПK да се отмени обжалваната присъда на РС-К. и да се постанови нова присъда, с която да осъдения от първоинстанционния съд подсъдим да бъде оправдан. В допълнително писмено изложение са развити подробни съображения в подкрепа на въззивната жалба. Твърди се, че присъдата на Районен съд - К. била постановена при наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, така както и при липса на надлежно формирани мотиви относно фактите към предмета по чл.102 от НПК. Съдържанието на постановената от първостепенния съд присъда не отговаряла на законовите изисквания, визирани в разпоредбата на чл.301 и чл.305 от НПК, тъй като анализът на доказателствата, на чиято основа са направени фактическите констатации, обусловили осъждането на на подс.Р., не съответствала на предписанията по чл.305, ал.3 от HПK. Първостепенният съд не бил изпълнил задължението си да изгради вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване, поради което били допуснати нарушения по чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, свързани с дейността по анализ и оценка на събраната доказателствена съвкупност, игнориране на доказателства, подкрепящи тезата на частното обвинение. От диспозитива на така постановената присъда не става ясно, под чие "владение" или "от владението на кое лице" е отнета процесната чужда 3 движима вещ. Нито в постановление за привличане на обвиняем, нито в обвинителния акт, било посочено под чие владение са вещите, за които се твърди, че са предмет на кражбата. И на двете места било посочено само, че става въпрос за „чужда движима веща, собственост на „А1 Б." ЕАД. Неясно оставало дали съдът приема, че владелецът и собственика на вещта са едно и също юридическо лице или собственика на вещта е „А1.Б."ЕАД, а владелецът е хижа „1300 години България" или това е „Р.И.С.999" ООД -Х.. Твърди се също, че била налице неяснота в диспозитива на присъдата, относно това, кой е владелецът на вещта, а това било елемент от обективните признаци на състава на престьплението. След като непълнотата в съдържанието на присъдата се отнасяла към съставомерни признаци на деянието, то нарушението на процесуалните правила било съществено, тъй като ограничава правота на защита на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.

При изграждане на фактическите си констатации Районният съд се доверил изцяло на показанията на свидетелите Т.Ф. и М.М., без да посочи ясно по какви съображения ги кредитира. Отбелязал е, че те се подкрепят със събраните по делото гласни и писмени доказателства, без конкретизация на гласните такива и изчерпателно изброяване. Посочените писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът е кредитирал при фактическите си изводи, не удостоверявали, че подсъдимият е бил на местопроизшествието вечерта, за която се твърди, че е извършена кражбата.

В жалбата се сочи, че формирането на вътрешното убеждение на съда било опорочено от гледна точка на изискванията по чл.13 и чл.14, ал.1 от HПK.

Тези процесуални нарушения били съществени, защото са довели до ограничаване правата на подсъдимия при упражняване на защитната му функция в процеса.

Недоволен от първоинстанционната присъда е останал и подсъдимият П.Я., който чрез защитника си – адв.Л.Б. от АК – К. я обжалва, като счита, че същата е неправилна, тъй като е необоснована и е нарушен закона. Съдът признал подсъдимия за виновен кредитирайки две обстоятелства: възприятията на свидетеля Г.Г., който е видял лек автомобил, подобен на инкриминирания в paйoнa на с.Б., община К. на 08.05.2020 г. около 03.45 часа и намерените пръстови отпечатъци от пръстите на подсъдимия Я. на местопроизшествието. И за двете обстоятелства били представени безспорни 4 доказателства, че на посочената дата и място лския автомобил е бил управляван от майката на подсъдимия- Р. Я.а, а пръстовите отпечатъци били оставени по друго време и не били относими към извършеното прстъпно деяние. По делото не било налично нито едно доказателство /пряко или косвено/, което да сочи, че подсъдимият П.Я. е участвал в инкриминираното престъпление. В допълнителни мотиви са развити подробно доводите наведени във въззивната жалба. Моли да се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият П.Я. да бъде оправдан. В допълнителни мотиви са развити подробно доводите наведени във въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбодателят М.Р. лично и чрез защитника си – адв.Г.Б., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Жалбодателят П.Я. също лично и чрез защитника си – адв.Л.Б., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Представителят на Окръжна прокуратура – К. моли да не се уважават и двете въззивни жалби на подсъдимите Я. и Р., подадени чрез техните защитници – адв. Б. и адв. Б.. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Всички твърдения и доводи в жалбите на двамата подсъдими счита за неоснователни и противоречащи на събраните писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, които пък от своя страна са били обсъдени подробно в мотивите на обжалваната присъда. Направен бил подробен прочит на тези доказателства и първоинстанционният съд правилно бил разграничил кои гласни доказателства следва да бъдат кредитирани от съда и друга част, които не са кредитирани. Първоинстанционният съд приел, че двамата подсъдими са автори на престъплението, за което са били предадени на съд, като е кредитирал като безпротиворечиви свидетелските показания на всички незаинтересованите свидетели – трети лица. Видно от мотивите към присъдата, първоинстанционният съд не бил кредитирал единствено и само показанията на един свидетел, а именно: майката на подсъдимия Я., които оставали изолирани и целяли оневиняване на нейния син. На следващо място, противно на твърденията на защитника на подсъдимия Я., съдът не бил придал неоправдано висока тежест на доказателствата, свързани с 5 установените на мястото на деянието отпечатъци от пръстите и на двамата подсъдими. Подробно било описано в мотивите мястото, на което са намерени отделните отпечатъци от пръсти от ръцете и на двамата подсъдими, и те били намерени на такива места, на които могат да бъдат оставени само от лица, които са извършвали действия по преодоляване на препятствия и прегради, поставени за защита на имот. Не били налице нарушения на материалния закон, твърдяни от защитника на подсъдимия Р. – непосочването от чие владение били отнети вещите. В конкретния случай собственикът и владелецът на отнетата вещ – 1 брой акумулатор бил юридическото лице „А1“ ЕАД, което било индивидуализирано и се представлявало от негов законен представител, надлежно упълномощен по конкретното дело. Съдът правилно не бил кредитирал показанията на майката на подсъдимия Я., че в процесната нощ тя е управлявала автомобила, с който двамата са се придвижили и са превозили отнетия акумулатор, тъй като те не са били подкрепени от никакви други гласни или писмени доказателства. С оглед изложеното и при така събраните доказателства, счита, че правилно съдът е стигнал до извода, че подсъдимият Я. и подсъдимият Р. в съучастие са извършили кражбата, за която им е било повдигнато обвинение, и за което са били признати за виновни от първоинстанционният съд. Наложено им било наказание в минимален размер, като били отчетени многобройните смекчаващи вината обстоятелства, което счита, че е правилно и се базира на събраните доказателства. В цялост присъдата счита за правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в сила.