Решение № 528 от 19.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000608 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на Е.

К. С. - ЕГН ********** лично, и в качеството му на управител на „Мастър Мийт“ООД, ЕИК 205803784, чрез адв.Д. П. от САК насочена против Решение № 683/13.05.2024 г., постановено по т. д. № 778/2024 г. по описа на СГС, ТО, с което е оставена без уважение жалбата му против отказ № 20240306140251/05.04.2024 г. на Длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при АВп, постановен по заявление с вх.№ 20240403140251/03.05.2024 г. в частта му да се впише в ТР по партидата на „Мастер Мийт“ООД обстоятелството заличаване на Е. К. С. като съдружник в дружеството.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост.

Като не се оспорва фактът Е. К. С. да е подал уведомление за прекратяване на членственото му правоотношение с „Мастер Мийт“ООД, както и на мандатното му такова на осн.чл.141, ал.5 ТЗ и че това уведомление е получено на 05.07.2023 г. от друг съдружник в дружеството се поддържа, че месечният срок по посочения по-горе текст от ТЗ е изтекъл на 05.08.2023 г. Според нормата на чл.141, ал.6 ТЗ заличаването на управителя има действие по отношение на трети добросъвестни лица след датата на вписването им в ТР, поради което и в противоречие с този текст от закона и константната практика на ВКС първоинстанционният съд приел , че заявлението в частта, с която се иска заличаването на С. не само като управител, но и като съдружник в дружеството, е подадено от лице без легитимация. Вярно било, че към датата на подаване на заявлението мандатното правоотношение между дружеството и С. не е съществувало, но за третите лица - тези, които стоят вън от дружеството, вкл. ДЛР, той продължавал да е управител, т.к. не е заличен от регистъра.

1

С тези доводи се иска отмяна на решението на СГС в обжалваната му част, респ. – на постановения отказ на ДЛР при АВп и задължаване на последната да впише отказаното обстоятелство - заличаването на Е. К. С. като съдружник в дружеството.

Агенцията по вписвания не е подала отговор по жалбата.

Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство, е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирана страна – заявителят по регистърното производство, чрез надлежно и нарочно упълномощения му процесуален представител, срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Установява се от данните по първоинстанционното дело и извършената служебна справка по партидата на „Мастер Мийт“ООД в ТР, че със заявление А4 с № 20240403140251/03.05.2024 г. е било поискано вписване на промени на обстоятелства по партидата на същото дружество, изразяващи се в заличаване на Е. К. С. като съдружник в него.

Заявлението е било подадено от адв. Д. П., за която се установява от приложенията към него, че е упълномощена от Е. К. С., действащ като управител на дружеството.

Към посочения момент по партидата на „Мастер Мийт“ООД като представляващ същото е посочен именно Е. К. С..

Заявлението е било придружено от необходимите приложения, сред които и предизвестие за напускане на съдружник, изходящо от Е. С. и за заличаването му като управител, адресирано до адреса на управление на дружеството и оформено като получено на 05.07.2023 г. от другия съдружник М. М. Х..

Извършвайки дължимата се от него проверка в кръга на правомощията му, закрепени в чл.21, т.3 ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР приело, а първоинстанционният съд е споделил този извод, че в частта му, касаеща заличаването на С. като съдружник, заявлението е подадено от лице, което не разполага с надлежна легитимация за това.

Доколкото в случая това е направено от адвокат, упълномощен от управителя Е. К. С., чието заличаване като управител е хронологически първото случило се заявено за вписване обстоятелство първоинстанционният съд е приел, че същият е легитимиран да заяви заличаването си като управител.

Този му извод е основан на анализа на приложените към заявлението документи, според които управителят Е. К. С. е подал до дружество „Мастър Мийт“ ООД уведомление за прекратяване на мандатното му правоотношение на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ и за прекратяване на членственото си правоотношение като съдружник на основание чл. 125, ал.2 ТЗ, като уведомлението е връчено на 05.07.2023 г. на един от другите двама съдружници в дружеството към този момент М. М. Х.. Този факт не само не се оспорва, но и изрично се поддържа от жалбоподателя. Безсъмненото му наличие предпоставя, че едномесечният срок по чл.141, ал.5 ТЗ е изтекъл на 05.08.2023 г., от която дата мандатното правоотношение се е прекратило.

Предвид че процесното заявление е подадено след посочената дата, а именно на 03.04.2024 г., към последната Е. К. С. вече не е бил управител на „Мастер Мийт“ООД и не е бил легитимиран да заявява извършването на вписвания и обявявания по партидата на дружеството, вкл. заличаването си като съдружник.

По поставения за разрешаване в настоящето производство правен въпрос относно наличието на активна легитимация в лицето на напуснал съдружник да заяви за вписване заличаването си като такъв в ТРРЮЛНЦ, е налице задължителна практика на касационната инстанция, с която първоинстанционният съд изцяло се е съобразил.

Същата в т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС по задължителен и за настоящия съдебен състав е установила, че напускащият по реда на чл.

125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на 2 прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството така, както в случая е сторил Е. К. С..

Горното задължително разрешение не може да бъде преодоляно вкл. при съобразяване доводите на жалбоподателя, че към момента на подаване на заявлението същият е разполагал с представителна власт по отношение на дружеството, както и че до момента на заличаването му като управител в ТР ДЛР се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл.141, ал.6 ТЗ и следва да се счита обвързано от подаденото от заличения управител заявление.

В отговор на тези доводи следва да се акцентира, че е изрично разяснено в мотивите към т.5 от цитираното ТР нормата на чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛН да има императивен характер и по изчерпателен начин да е определила лицата, легитимирани да заявят вписването/обявяването на обстоятелства по партидата на ЮЛ, вкл. и че по смисъла на чл.15, ал.1, т.3 с.з. качеството „друго лице в предвидените по закон случаи“ има само и единствено напускащият управител в случаите по чл.141, ал.5 ТЗ при бездействие на дружеството.

Подобно изключение от общите правила не е предвидено за напускащия съдружник, предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника, поради което и същият не разполага с легитимация по чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ да заявява вписването на напускането си като съдружник.

На отделно основание, вкл. при съобразяване нормата на чл.141, ал.6 ТЗ /овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им/ се налага, че доколкото преди вписването в ТР прекратяването на правомощията на управителя има действие във вътрешните отношения, но няма действие по отношение на третите добросъвестни лица, ДЛР не може да се причисли към последната група субекти. Това е така, защото законът има предвид единствено онези участници в търговския оборот, които са външни за системата от отношения в дружеството, а ДЛР не е участник в търговски оборот. По арг. от чл.20 и чл.21 ЗТРРЮЛНЦ същото има служебното задължение да осъществи проверка въз основа на представените му документи относно действителното съществуване на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.

По изложените съображения като правилно, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/20.03.2024 г., постановено по т. д. № 220/2024 г. по описа на СГС, ТО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3