Протокол № 71 от 25.09.2025, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 71 гр. Смолян, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900052 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищците Б. Д. Д., Б. З. Д. и К. З. У., редовно призовани, не се явяват. За тях адв. В. Р., редовно упълномощен по делото.

Ответникът „Д. – Общо застраховане“ ЕАД гр. С., редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. К., редовно упълномощен по делото.

Вещото лице И. В. Н., редовно призован, не се явява. От същото е постъпило Становище с вх. № 3425/28.08.2025 г., в което е посочено, че не може да изготви заключение по възложената му съдебна автотехническа експертиза, тъй като не е налице досъдебното производство и приложените към него документи.

Адв. Р. – Моля да се даде ход на делото.

Юрисконсулт К. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което следва да бъде даден такъв и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото.

Адв. Р. – Водим допуснатите ни свидетели. Моля да ги изслушаме.

Юрисконсулт К. – Не възразявам.

Сне се самоличността на водени от ищците свидетелите, както следва:

К. К. Г. – * г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и родство с ищците, без отношения с ответното дружество, ЕГН **********.

Й. Л. Д. – * г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните, без отношения с ответното дружество, кум на К. У., ЕГН **********.

1

СЪДЪТ напомни на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 от НК, като същите обещаха да говорят истината.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката К. Г., като свидетелят Й.

Д. беше изведен от залата.

Свидетелката Г. – Познавам ищците по делото. По-близка съм с К., тя ми е и съседка, и приятелка. Брат й го познавам по-бегло в смисъл, че не толкова често сме се засичали с него, но К. ми е много близка. Може би ежедневно се виждам с нея от порядъка на 13 години. Б. Д. - майка й също я познавам. Познавах и З. Д. - баща й може би от 12 години. Той беше много засмян човек, душата на компанията, невероятно добър човек, който винаги беше готов да помогне на всеки, не само на близките си, но и на всеки друг, всеотдаен, много работлив, като такъв човек го познавам. З. живееше заедно с Б., съпругата си. К. живее в къщата на мъжа си. Брат й живее на горния етаж в къщата, в която живеят родителите му. Отношенията между тях бяха за мен еталон за подражание и винаги съм си мислила дано повече семейства да имат точно такава комуникация помежду си, защото З. наистина беше стожера на семейството и ги подкрепяше от всякъде. Но те като цяло, цялата фамилия, може би до трети, четвърти братовчеди страшно много се събираха, особено на празници, постоянно комуникираха. Даже аз много пъти съм била свидетел как К. говори или с баща си, или с майка си по телефона, просто имаха непрестанна връзка един с друг. З. и морално, и материално й помагаше.

Наистина беше стожера на семейство, не само това, че е отгледал сина и дъщеря си, дал им е образование и възпитание, но той продължаваше, даже вече и като семейни хора да им помага и да ги подкрепя, вкл. и в отглеждане сина на К., на М.. На него също му помагаше, даваше му редовно и пари. К. всеки един проблем имам чувството, че се дискутираше с него - и положителните, и отрицателните неща, които се случваха в семейството и затова Ви казвам, че беше невероятно силна връзката им. Имаха страхотна симбиоза помежду си. Имам най-преки виждания, може би ежедневни за това как К. преживява загубата на баща си. Тя се затвори. В началото беше с изражение, което аз не можех да определя, някак си нищо не излъчваше, толкова беше затворена в себе си. Спря да комуникира с близките, с приятели си. Аз й се обаждах след инцидента, стараех се почти всеки ден, но тя не всеки ден ми вдигаше телефона. Даже понякога се налагаше да ходя до тях, за да видя в какво състояние е, защото наистина бях притеснена, предвид това, че знам колко силна беше връзката между тях, особено сила. С брат си не толкова, но с баща си К. имаше невероятно силна връзка. Затвори се, спря въобще да се вълнува от хобитата, които имаше. Някак си околната среда й беше абсолютно безразлична, беше изпаднала в много, много дълга депресия, наистина. Към настоящия момент в нея има голяма промяна в още поотрицателен аспект бих казала, защото няма ден, в който да се видим и тя да не отвори снимките, вкл. и тези на хартиен носител е снимала на телефона, които са с баща й. Винаги плаче, винаги си спомня за него, даже понякога честно да Ви кажа даже и ме натоварва с това, но аз съм длъжна да я 2 изслушам, защото се поставям винаги в обувките на другия, а пък тя наистина ми е приятелка и наистина много ме боли. Видеа от рождени дни, в които са били заедно и са се събирали ми показва често. Не го е надживяла със сигурност още и не знам дали ще го преживее. То е нормално родител и деца да имат такава връзка, но тяхната наистина беше много свещена връзка и аз им завиждах някак си, може би, защото аз съм далеч от родителите си, това ми беше еталон за взаимоотношения между баща и дъщеря. Б. съм я виждала не повече от 10 пъти след инцидента, а брат й съм го виждала само веднъж, като сме ходили там. Б. наистина е болна, но и самотна, защото З., на К. баща й, беше нейното всичко. В крайна сметка всеки от децата си е поел пътя в неговото семейство, те са във възраст, в която трябва да се държат един за друг. С носталгия тя ми пускаше разни видеа от телефона, в които танцуват заедно. То си личи, че любовта при някои отминава с времето, при тях, обаче, имам чувството, че се задълбочаваше и сега много страда, да не кажа, че нейната сестра е постоянно при нея. Говоря за Б. , тя живее сама, но нейната сестра, която също няма никой, постоянно ходи при нея, даже с приспиване, защото не се чувства добре. Б. живее в къщата със сина си, в смисъл, К. живее в къщата на мъжа си, а майка й и брат й живеят в една къща. Б. също посещава майка си. Толкова е силна връзката с него, колкото и с К., но предвид това, че тя ми е по-близка приятелка, него по рядко го виждам, което е нормално и мога да дам по-малко впечатления за неговото състояние. По-скоро мога да дам за състоянието на К. и майка й. Не мога да кажа кога точно Б. и К. са се отделили от семейството си, като отделно домакинство, защото аз от 13 години ги познавам и никога не съм й задавала този въпрос. Аз преди това не съм живяла в гр. Д.. От 13 години съм в гр. Д. и от 12 г. някъде познавам К. и не е ставало въпрос. И К., и брат й имат деца, имат съпруг и съпруга съответно, и тричленно семейство имат. К. не живее в къщата на майка си, но задължително всеки ден ходи при нея след работа. Даже майка й сега, понеже сина й беше тук в събота, с такси дойде да види внука си. Знам, че Б. Д. посещава често майка си, това го знам от разговорите, които сме водили с Б. и К..

Свидетелката беше освободена.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Й. Д..

Свидетелят Д. – Познавам покойния З. и семейството му повече от 30 години. С г-жа У. сме съученици от гимназията, това е било 1989-1990 г. и от тогава се познаваме. Имаше една-две години прекъсване, когато бях в казармата, след това им кумувах и до ден днешен непрекъснато поддържаме отношения. З. беше добър човек, веселяк, душата на компанията, ако мога да кажа, сериозен човек също така. Знам от разговори със сина му, с К., от жена му и мога категорично да кажа, че той беше стожер в това семейство.

Грижеше се за абсолютно всичко в къщата – дърва, градини. Синът му и до ден днешен го признава и това, което съм запомнил от сина Б., че в много ситуации, когато говорим по някакви въпроси, той казва „Добре, че е татко“.

Същото съм чул и от К., но в по друг аспект, финансова помощ. Преди 3 петнайсетина години съпругът на К., г-н Узунов, имаше тежко заболяване и с финансова помощ от страна на З., знам го лично, защото съм участвал и аз, карахме го в С., операция претърпя и знам от К., че благодарение на баща й, на финансовата подкрепа, той все още е човек, защото знаете, че тези операции струват доста пари. Не мога да кажа дали З. е имал някакви заболявания. Видимо беше здрав човек. Аз пътувам често, лично и по служба, и съм го виждал, срещал съм го усмихнат, здрав, ако мога да се изразя по Р. червендалест. Къщата, в която живеят е 3-етажна, близо до гр. Д., знам, че той си я е построил. Иначе има друга, стара къща, в другия край на града, той си я е построил сам и някъде там, когато бяхме ученици, 1989-1990 г. всъщност се пренесе в новата къща. Ходил съм там, когато бяхме ученици да пием кафе и т.н. Неговата загуба се отрази тежко на всички - и на К., и на сина, и на Б., неговата съпруга. В интерес на истината нея не съм я виждал след инцидента, но на погребението я видях и беше в доста тежко състояние. Тя даже не пожела да присъства на самото погребение, нямаше сили. Тя отделно има доколкото знам онкологично заболяване на кожата. На тази случка беше с лепенка на окото, имаше някаква операция на окото, така че в общи линии това, което се случи стана в доста тежък момент за цялото семейство и това беше гръм от ясно небе. Понесоха го доста тежко. Синът му също доста притеснен, както казах и в един момент той се явява вече глава на цяла къща.

Б. живее заедно с майка си, но не в едно домакинство. В една къща, но отделно. Къщата е на три етажа. На първия етаж е гараж с две стаи, на втория етаж живееха починалия с жена му и синът му е на третия етаж. К. живее в същия град, ориентировъчно над Техникума, може би има километър, но съм поглеждал от на К. терасата и от там има видимост към бащината й къща, така, че не са много далече. Те затова си поддържаха и връзка, на празници винаги са били заедно. Някой път сме били заедно или те у нас, или ние при тях. Наистина здраво семейство, сплотено и той беше в центъра, с ръка на сърцето мога да заявя, че това им се отрази на всички много тежко. Просто внезапно, не е имало никакви индикации. След инцидента имам повече наблюдения за К. и Б., защото съм ги срещал и по служба, те станаха затворени, притеснени. Все пак, както споделих той е бил в основата на къщата, на К. даваше морална и финансова помощ, като е помагал до последно. Отрази им се, как да не им се отрази. С К. в седмицата един-два пъти си водим разговори по телефона, понеже са в добри отношения и със съпругата ми, на високоговорител и мога да кажа, че след смъртта не е същия човек. Чувствата се, че не е същата. Споделя и за брат й, че и той не е същия човек. Аз съм го виждал няколко пъти след това в гр. Д. и тук е идвал в гр. С., но не е същия човек. Към настоящия момент К. ми е споделяла, че краткотрайната й памет леко е нарушена. След инцидента до момента има леко отшумяване на болката, но тя се усеща видимо. Сега си говорихме с К. отвън и тя се разплака, когато си спомни за някои моменти с баща й. В момента е разстроена, някои общи спомени, снимки гледахме от рождени дни и от последния рожден ден ми сподели каква веселба е било. На съпругата на 4

З. също й е трудно и тежко, от К. повече знам, защото тя, както казах има онкологично заболяване, има и диабет, има и катаракта, очите й бяха оперирани и в крайна сметка до сега мъжът й се грижеше за това, той я караше в гр. П.. Ако не се бъркам поводът, при който е станал инцидента, пак е бил, когато нея са я карали в болницата в П.. Не знам дали за онкологичното заболяване или за окото, не мога кажа, но е притеснена жената, защото в крайна сметка има и дъщеря, и син, но те си имат семейства. Те повече от 50 години живеят заедно и аз съм убеден, че живееха като сплотено семейство и той им беше опора, така че тя е притеснена. Синът и дъщерята са едно, но съпругът е друго. Ние се оженихме 1995 г., К. се ожени малко след нас, а за Б., мисля че малко по-късно. Той може би повече от 20 години има семейство. З. помагаше на К. и финансово, тя учеше, допълнително изкара няколко квалификации. Във връзка с училище много често е споделяла, че благодарение на баща й, който й е помагал, е завършила. Караше и след дипломни квалификации, той й помагаше чисто финансово. Знам, че те закупуваха и някакво жилище преди доста години в гр. П., също каза, че им е помогнал баща й. З., доколкото знам беше багерист на времето. След това се беше пенсионирал, но продължи да работи известно време. Така, че имаше доходи и от там финансовата възможност да помага. Не мога да кажа преди ПТП-.то дали е работил, но знам, че преди това работеше. Не знам К. да е правила консултация с доктор във връзка с това положение и да взема някакви успокоителни, не ми е споделяла.