Решение № 302 от 03.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20228002902635 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Касационният жалбоподател „Макон груп“ ЕООД чрез адв. Б. Ж. обжалва решение № 228 от 13.07.2022 г., по в.т.д. 271/22 г., по описа на Апелативен съд – В. Търново, с което е потвърдено решение № 423 от 08.11.2021 г. по т.д. 1205/20 г. по описа на ОС Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Макон груп“ ЕООД срещу „Спорт инвест бг“ ООД иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да предаде на ищцовото държането на описаните в исковата молба и приложение 1: недвижими имоти и движими вещи, вкл. МПС марка „Форд модел „Транзит“ 8+1, рама № WFOSXXTTFSCY63307рег. № СА5616 ТН.

Излага съображения за допуснати нарушения на чл. 309, ал. 2 вр. чл.

245, ал. 3 от ГПК. Уважаването на молбата за отмяна на неприсъствено решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК имало за последица заличаване на този съдебен акт с обратна сила, а не действие занапред. Възприетите изводи 1 от въззивния съд водели до липса на основание и лишаване на касатора от държане на имотите. В това била същинската разлика в разрешението, което този въпрос следвало да търпи в случай на принудително изпълнение въз основа на отмененото решение и в случай на доброволно изпълнение след предявяване на иска. Във втория случай издаване на обратен изпълнителен лист било изключено, а в първия било законна последица на отхвърляне на иска, по който било постановено първоначално и изпълнено впоследствие отменено решение.

Счита, че съдът неправилно бил съобразил действието на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Следвало съдът да установи дали става въпрос за удовлетворяване на притезанието чрез осъществено принудително изпълнение по издадения въз основа на неприсъствено решение изпълнителен лист или за доброволно изпълнение от длъжника извън изпълнителното производство. От значение било дали предаването на вещите е при осъществено принудително изпълнение или при доброволно предаване. В случай, че не се зачете липсата на основание за предаване на вещите, би могъл ответникът да се снабди с обратен изпълнителен лист, което не би било в съответствие с целта на закона.

Позовава се на практиката по приложение на чл. 240, ал. 1 от ГПК - решение на ВКС по т.д. 8/16 г., ВКС, I ТО. Моли да се отмени решението. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - „Спорт инвест бг“ ООД чрез адв. С.

Д. е подал отговор, в който оспорва касационната жалба. Излага съображения относно твърдените от него факти в процеса, че е бил готов да предаде държането на имотите извънсъдебно още преди провеждане на процеса, но касаторът не бил оказал съдействие. Преди провеждане на принудително изпълнение, също търсели съдействие от него. Не бил дал повод за завеждане на делото. Оспорва искането за разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора. Счита, че следва да се остави в сила решението на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния иск, с което е отхвърлен иска с правно основание, чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, предявен от касатора, въззивният съд е приел, че пред ОС – Варна е бил предявен така 2 посоченият иск за предаване държането на недвижими имоти, част от хотелски комплекс „МАКОН РЕЗИДЪНС“, находящ се в гр.Свети Влас, местност ЮРТА, описани в приложение №1 към договора, движими вещи, съставляващи хотелско обзавеждане, описани в приложение към договора, както и МПС – марка „Форд", модел „Транзит" 8+1, рама №

WFOSXXTTFSCY63307, рeг. №ХХ ХХХХ ХХ. Ищецът „МАКОН ГРУП“

ЕООД бил изложил твърдения, че по силата на договор за наем от 03.12.2018 год. бил предал на „Спорт инвест бг“ ООД собствения си недвижим имот – хотелски комплекс „МАКОН РЕЗИДЪНС“, находящ се в гр.Свети Влас, местност ЮРТА, движими вещи, съставляващи хотелско обзавеждане и МПС – марка „Форд", модел „Транзит" 8+1 с peг. № ХХ ХХХХ ХХ. Ответникът не бил заплатил наема за календарната 2020 г. в размер на 200 000 евро, в определения в договора срок до 30.11.2019 г., както и консумативите. Това е дало право на наемодателя да развали така сключения договор, което сторил с изявление чрез електронна поща, получено на 17.12.2019 г. Освен това бил поканил ответника да предаде имота. Ответникът бил оспорил твърдението, че не е предал имота, бил имал готовност да предаде същия, но не получил съдействие от ищеца, който не се явил в определените дата и час. Това поведение било заблудило ответника, че договорът е действащ, поради което той е продължил да ползва имота в съответните части. Освен това всички вещи били предадени, за което бил съставен протокол от ЧСИ.

Въззивният съд е установил, че договорът за наем е сключен, така както се твърди при посочена годишна наемна цена от 240 000 евро с ДДС.

Съгласно чл.1.7 от договора, наемната цена за втората година е следвало да се заплати в срок до 30.11.2019 г., а наемът за третата година до 30.11.2020 г.

Наред с наемната цена, наемателят бил се задължил да заплаща на наемодателя консумативните разходи за наетите обекти – електроенергия, водоснабдяване, комуникационни услуги и др., въз основа на представените сметки и договорите с доставчиците на услугите до 15 число на месеца, следващ месеца на отчитане на ел.енергията и водата, и на тримесечие за текущата календарна година за такса битови отпадъци. В чл.4.2.1.3 от договора, страните били уговорили, че наемодателят имал право да развали договора в случай, че наемателят забави дължимо плащане с повече от 14 дни (вкл. консумативи, застрахователни премии и др.). Прието е, че е изпратено уведомление за разваляне на договора поради забава на плащането, 3 продължила повече от 14 дни, изразяваща се в неизпълнение на задълженията за 2019 г, както и консумативи и покана за връщане на наетите вещи на 06.01.2020 г. в 9:00 ч. С отговори от 20.12.2019 г. и 30.12.2019 г, наемателят бил се противопоставил на изложените причини за прекратяване на договора за наем и отказал да предаде наетото имущество. На посочената в уведомлението дата, имуществото не било предадено на наемодателя. От констативен протокол №45, том трети рег. № 7600 от 24.07.2020 г. на нотариус № 491, представител на „Спорт инвест БГ“ ООД е прието, че „Спорт инвест бг“ ООД бил предложил на управителя на „Макон груп“ ЕООД продължаване на наемните правоотношения и за сезон 2020 г., съотв. доброволно предаване на обекта и движимите вещи , а представителят на „Макон груп“ ЕООД е заявил, че желае предаването да се извърши на насрочения чрез ЧСИ въвод на 27.07.2020 г.

Установено е, че с протокол от 27.07.2020 г., изготвен от ЧСИ с рег.

№803 район на действие ОС - Бургас по изп. дело № 20208030401007, недвижими имоти и движими вещи, описани по вид и местонахождение в табличен вид в приложение №1 към договор за наем между страните от 03.12.2018 г., са предадени от наемателя на наемодателя.

Въззивният съд е обобщил изводи, че със сключване на договора между страните е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която наемодателят бил предоставил за срок от три годни процесните недвижими имоти и движими вещи срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена и консумативи в предвидените за това срокове. Прието е неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, станало изискуемо на 30.11.2019 г. Наемателят като ответник следвало да установи, че е изпълнил носимото задължение за заплащане на наемната цена в уговорените срокове.

До приключване на устните състезания по делото, ответникът не бил ангажирал доказателства за изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена за календарната 2019 г. От доказаното неизпълнение на задължението е направен извод, че за наемодателя е възникнало правото да развали договора по реда на чл.4.2.1.3 от договора вр. чл. 87, ал.1 от ЗЗД, което право е надлежно упражнено, чрез изпращане на уведомление на посочената в договора електронна поща, в която е определен и ден за предаване на наетото имущество. С оглед уговорката в чл.4.2.1.3 от договора, съдът е приел, че с факта на неплащане на наемната цена за 2019 г. в уговорения срок , договорът 4 между страните е развален, в резултат на упражненото право на наемодателя, поради което и облигационната връзка между страните е отпаднала.

Ответникът не бил доказал установяване на изпълнението на задължението за връщане на наетите вещи. Въззивният съд е приел, че след като фактическата власт върху вещите е предадена на наемодателя, по силата на извършени по изп. дело № 20208030401007 въвод, който факт е приет за осъществил се в хода на процеса и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, следвало да се съобрази при разрешаване на спора. Преминаването на фактическата власт върху вещите е обусловило извод, че искът е неоснователен. Било без значение основанието, на което вещите са предадени на наемодателя, след като към момента на приключване на устните състезания и пред въззивната инстанция, същите се намират в негово държане.

С определение от 05.06.2024 г. по настоящето дело е допуснато, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК касационното обжалване на решението на въззивния съд по поставения правен въпрос: При проведено принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание неприсъствено съдебно решение и неговата отмяна, на основание чл. 240, ал.

1, т. 1 от ГПК, налице ли е правен интерес от водене на осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 79 от 24.07.2017 г. по т.д. 8/16 г. ВКС, I ТО.

По поставения правен въпрос: съгласно практиката на ВКС, в посоченото решение, която се споделя от настоящия съдебен състав, при наличие на постановено неприсъствено решение, което е отменено, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. В този случай производството по предявения иск е висящо от подаване на исковата молба. В този случай, при проведено принудително изпълнение за удовлетворение на притезанието, предмет на търсената защита, въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание решението, което впоследствие е отменено, следва да се съобрази, че с отмяната на неприсъственото решение е заличено съдебното решение, по силата на което е проведено принудително изпълнение, като действието на отменителното решение е с обратна сила. Това означава, че е заличено основанието за проведеното принудително изпълнение и разместването на престацията е 5 осъществено, въз основа на акт на съдия-изпълнител за привеждане в действие на съдебното решение (впоследствие отменено). При осъществяване изпълнението на съдебното решение, предаването на вещите в принудителното изпълнение не представлява доброволно изпълнение на задължението, произтичащо от прекратяване на договора за наем и задължението за връщане на държането на отдадените под наем вещи, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. От значение е дали е удовлетворен интересът на кредитора принудително, на основание издаден изпълнителен лист въз основа на съдебно решение или доброволно. Това разграничение е направено и с т. 9 и т.

13 от Тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. В случай, че липсва доброволно предаване на вещите, не може да се приеме, че е налице настъпил факт от значение за спорното право.

Този извод следва от отмяната на неприсъственото решение, на основание чл.

240, ал. 1 от ГПК, която заличава правните последици с обратна сила и може да породи право за издаване на обратен изпълнителен лист, ако решението бъде за отхвърляне на иска. Това право няма да съответства на действителното материално положение между страните, ще е израз само на процесуалните последици, породени от отмяната на неприсъственото решение.