Решение № 206 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20245300103060 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Л., и.г., роден на **********г., с ЛК № **** *, издадена на ****г., от Община П., валидна до ****г., против В. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала за периода ****г., като от връзката им имат д., родено на ****г. Първоначално (м. май 2013г. – м.април 2018) страните живели в И., а от месец април 2018г. до м. януари 2021г. живели на адреса в гр. П. ***. Ищецът твърди, че ответницата не работила и нямала доходи и била изцяло финансово издържана от него. Твърди, че във връзка с започната търговска дейност от ответницата (ответницата с финансовата помощ на ищеца открила магазин за облекло), ищецът предоставил на ответницата, в периода от 2017г. – до 2022г., парични заеми, както следва:

1. на 18 март 2017 г. сума в размер на 11 820 евро, в брой;

2. на 20 юли 2017 г.,сума в размер на 4150 евро, в брой;

3. на 20 април 2018 г., сума в размер на 8700 евро,в брой;

4. на 8 януари 2019 г., сума в размер на 4150 евро,в брой;

5. на 20 април 2019 г. сума в размер на 6250 евро, в брой;

6. на 18 март 2020 г., сума в размер на 6100 евро, в брой;

1

7. на 23 април 2021 г.сума в размер на 3050 евро, в брой;

8. на 30 април 2022 г- сума в размер на 8250 евро, в брой.

Ищецът твърди, че заемните суми са предоставени на ответницата в лично качество, по отделни договори за заем, като по всеки един от тях уговорката между страните била ответницата да връща заетите суми малко по малко, веднага щом има възможност.

Ищецът твърди, че през 2021г., в недвижим имот – незастроен парцел, находящ се в с. М., собствен на ответницата, двамата с ответницата започнали строителство на къща, в която планирали да бъде тяхно семейно жилище. Във връзка със строителството на къщата ищецът дал сума в общ размер от 200 000 лв., както следва: 70 000 лв. в брой, в евро, на ответницата, която внасяла парите по банковата си сметка, откъдето по банков път плащала на строителната фирма за извършването на строителните дейности по къщата.

Дадената сума от 70 000 лв. послужила за изграждането на плочата и за първоначалните строителни дейности по изграждането на къщата. Остатъкът от сумата – 130 000 лв. били платени от ищеца на строителната фирма (различна от предходната), която извършила строителните дейности до степен на завършеност Акт 12. Сумата била предоставена в брой на ответницата, в евро. Ответницата внасяла сумите по банковата си сметка и оттам заплащала по банков път на строителната фирма за извършените дейности. Ищецът твърди, че къщата, изградена до степен на завършеност Акт 12, била финансирана изцяло с негови лични средства, в общ размер на 100 000 евро.

Твърди, че ответницата не е участвала в изграждането на къщата нито с труд, нито с парични средства. Ищецът твърди, че през месец септември 2023г., когато къщата вече била изградена на етап Акт 12, по инициатива на ответницата, двамата преустановили фактическото съжителство. Ответницата го уверила, че ще продаде къщата и че ще му върне вложената от него сума в размер на 100 000 евро. До м. април 2024г. ответницата не върнала паричните суми, предоставени й в заем, както и вложените от ищеца пари в строителството на къщата, поради което ищецът й отправил покана да върне доброволно предоставените й парични суми. До настоящия момент ответницата не е върнала сумите.

Въз основа на изложените твърдения, е формулиран петитутим ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми:

100 евро, частичен иск от 11 820 евро, главница по договор за заем от 18 март 2017 г.

300 евро, частичен иск от 4150 евро, главница по договор за заем от 20 юли 2017 г.

400 евро, частичен иск от 8700 евро, главница по договор за заем от 20 април 2018 г.

3500 евро, частичен иск от 4150 евро, главница по договор за заем от 8 януари 2019 г.

2

3500 евро, частичен иск от 6250 евро, главница по договор за заем от 20 април 2019 г.

6000 евро, частичен иск от 6100 евро, главница по договор за заем от 18 март 2020 г.

3000 евро, частичен иск от 3050 евро, главница по договор за заем от 23 април 2021 г.

8200 евро, частичен иск от 8250 евро, главница по договор за заем 30 април 2022 г.

25 000 евро, частичен иск от 100 000 евро, която сума е предоставена от ищеца за финансиране на извършени строителни дейности по строителство на къща в недвижим имот – собственост на ответницата, находящ се в с. М., и с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, за сметка на ищеца.

Претендира лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца да е сключвала договори за заем с ищеца, като оспорва да е получавала от ищеца суми с основание „заем от ищеца на ответницата“. В условията на евентуалност, ревелира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на договорите с дати на сключване 18.03.2017г., 20.04.2017г., 20.04.2018г., 08.01.2019г. и 20.04.2019г.

Оспорва твърдението на ищеца, че неоснователно се е обогатила с твърдените от него суми по повод осъщественото строителство в неин собствен недвижим имот, находящ се в с. М.. В тази връзка твърди, че сградата в имота е построена само до „кота нула“, след което строителството е спряно по нейно искане. Твърди, че всички средства, вложени в строителството на сградата, са нейни собствени спестявания, както и средства, които са й дарени от нейните родители. Твърди, че никаква част от средствата, вложени в строителството на сградата, не са на ищеца.

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледан по същество.

По основателността на исковете.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД е да установи, при условията на пълно и главно доказаване, възникналото облигационно отношение- договор за заем, между него и ответницата, да установи, че е предал паричните суми в твърдения размер на ответницата със задължение за връщане, че вземането на ищеца е изискуемо, да установи размера на сумите, които твърди, че не са върнати от ответница.

Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят 3 предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор. Постигането на съгласие между страните не е достатъчно условие, за да се приеме договорът за сключен, необходимо е парите или другите заместими вещи да бъдат предадени на заемателя.

В настоящия случай ищецът не ангажира каквито и да е било доказателства, доказаващи, че е предоставил на ответницата парични суми със задължение за тяхното връщане. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства – информация относно наличности, движение и операции по банковите сметки на ответницата /л.139- л.288/ не може да се мотивира извод в обратна насока.

С оглед на горното, от събраните по делото доказателства, не се установи наличието на заемни правоотношения между страните, с оглед на което предявените искове с правно основание чл.240 ЗЗД се явяват неоснователен и като такива следва да бъдат отхвърлени.

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл.59 от ЗЗД е да установи извършените строителни работи и стойността на направените разходи за тяхното извършване /т.е. разходите за строителството, което твърди, че са заплатени с негови финансови средства, които е предоставил на ответницата/, както и увеличената стойност на имота към момента на завършване на строителството. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е предоставил средства за строителството на къщата, като установи твърдението си, че е предоставил на ответницата сума в общ размер на 200 000 лв., с която ответницата е заплащала извършените дейности по строителството на къщата.

От събраните по делото доказателства не се установява твърдението на ищеца, че е предоставил на ответницата парични средства, с които тя е заплащала извършените дейности по строителството на къщата.

Доказателства за това не са ангажирани, като такъв извод не може да бъде изведен въз основава на приетите по делото банкови удостоверения относно наличности, движение и операции по банковите сметки на ответницата /л.139л.288/.

На следващо място не се установява от събраните по делото доказателства какви по вид и количество СМР са извършени към септември 2023г. Съгласно приетото по делото заключение по СТЕ към 07.07.2021г. на строежа са били изпълнени подложен бетон, единични и ивични фундаменти и настилка на кота 0,00. Строителството е продължило след 10.01.2022г. и към 13.03.2025г. вече е била завършена стаманобетонната конструкция в цялост и са били изпълнени външните и вътрешните преградни зидове. Експертизата не може да даде отговор на въпроса към септември 2023г. на какъв етап е бил строежът, тъй като не са налични строителни книжа – актове за приемане на отделни етапи при изпълнението на стоманобетонната конструкция. Това, 4 което може да се приеме за безспорно установено, е, че към септември 2023г. са изпълнени нулевият цикъл и настилката на кота 0,00. Всичко останало са предположения.

Гореизложеното обосновава неоснователността на иска с правно основание чл.59 ЗЗД, с оглед на което искът следва да бъде отхвърлен.

В частта по разноските.

Ответницата претендира разноски, като с оглед изхода от делото – неоснователност на предявения иск, своевременно заявената претенция за разноски и представените доказателства за тяхната направа, такива следва да й бъдат присъдени. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 3246,70 евро( левова равностойност 6349,99 лв.) за адвокатско възнаграждение.

Направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед материалния интерес на делото, неговата фактическа и правна сложност и извършените от процесуалния представител на ответницата процесуални действия по делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от А. Л., и.г., роден на **********г., с ЛК № **** *, издадена на ****г., от Община П., валидна до ****г., против В. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, за осъждане на ответницата да му заплати следните суми, ведно с лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане:

100 евро, частичен иск от 11 820 евро, главница по договор за заем от 18 март 2017 г.

300 евро, частичен иск от 4150 евро, главница по договор за заем от 20 юли 2017 г.

400 евро, частичен иск от 8700 евро, главница по договор за заем от 20 април 2018 г.

3500 евро, частичен иск от 4150 евро, главница по договор за заем от 8 януари 2019 г.

3500 евро, частичен иск от 6250 евро, главница по договор за заем от 20 април 2019 г.

6000 евро, частичен иск от 6100 евро, главница по договор за заем от 18 март 2020 г.