Решение № 1432 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502468 по описа за 2025 година

Обжалва се от ответника по спора М. М. А., ЕГН – ********** изцяло Решение № 3 513 от 12.07.2025 г. по гр.д. № 4 246/2024 г. по описа на РС - Пловдив, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че въззивницата дължи на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 паричните вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 16 661/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 13 /02.01.2024 г., а именно: 66.10 лева – главница, представляваща дължима сума за услуга мобилен интернет на мобилен № 359882933414, уговорена с Приложение 1 от 12.01.2022 г., за периода 07.05.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 7.66 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 59.47 лева – главница, представляваща дължима сума за комплексна мобилна услуга на мобилен № 359882061913, уговорена с Приложение 1 от 15.04.2022 г., за периода 07.05.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 7.08 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 49.54 лева – главница, представляваща дължима сума за фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № 359988312574, уговорена с Приложение 1 от 27.07.2021 г., за периода 07.05.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 5.72 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 44.57 лева – главница, представляваща дължима сума за комплексна мобилна услуга на мобилен № 359882851855, уговорена с Приложение 1 от 15.04.2022 г., за периода 07.05.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 5.61 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 23.95 лева – главница, представляваща дължима сума за фиксирана услуга телевизия № 201003467384, уговорена с Приложение 1 от 15.04.2022 г., за периода 07.05.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 2.78 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 23.95 лева – главница, представляваща дължима сума за фиксирана услуга телевизия № 201003467521, уговорена с Приложение 1 от 15.04.2022 г., за 1 периода 07.05.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 2.78 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 12.34 лева – главница, представляваща дължима сума за фиксирана телефонна услуга № 35932307060, уговорена с Приложение 1 от 19.03.2021 г., за периода 07.05.2022 г. – 06.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1.43 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 181.73 лева – главница, представляваща вноски по Договор за продажба на изплащане от 27.07.2021 г. за периода 07.05.2022 г. – 06.11.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер н а 17.88 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г.; 107.83 лева – главница, представляваща вноски по Договор за продажба на изплащане от 19.03.2021 г., за периода 07.05.2022 г. – 06.11.2022 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 11.00 лева за периода 10.07.2022 г. – 16.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2023 г. до окончателното изплащане. Съответно на постановения инстанционен резултат въззивницата е осъдена да заплати на „А1 България” ЕАД направените от дружеството разноски за заповедното и исковото производство.

Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, т.к. за всички вземания е изтекла погасителната давност – тригодишната с оглед това, че вземанията съставляват периодични плащания.

Въззиваемото „ А1 България „ ЕАД е депозирало отговор същата да е неоснователна.

Поддържа, че погасителната давност не е изтекла до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК / 15.11.2023 г. / за вземанията, т.к. и най – старите претендирани такива са падежирали през 2022 г..

Съдът установи следното:

При служебната проверка на решението съгласно чл. 269 изр. първо от ГПК въззивният съд го намира за валидно и допустимо. При проверката за неговата правилност – съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, съдът е обвързан от поддържаните в жалбата оплаквания, като служебно следи и за нарушение на императивни материалноправни норми, а при иск от кредитор за парични вземания срещу потребител / какъвто е настоящия / и за неравноправни клаузи на договора, на който се основават вземанията.

Няма нарушения на императивни правни норми, претендираните и присъдени вземания не произтичат от неравноправни клаузи на сключените между страните облигации.

Неоснователно е поддържаното оплакване за изтекла погасителна давност / тригодишната / на вземанията. Искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за вземанията, която дата в случая е 15.11.2023 г.. За да са погасени по давност вземанията, респ. част от тях, същите следва да са падежирали преди 15.11.2020 г., т.к. кредиторът не може да ги претендира преди да е настъпила изискуемостта им. В случая най ранните вземания сред процесните са падежирали през 2022 г., т.е. няма вземания, които да са станали изискуеми преди 15.11.2020 г. – в който смисъл и извода на районния съд, който настоящата инстанция напълно споделя.

Споделя се и извода възражението за изтекла погасителна давност да е преклудирано поради незаявяването му с отговора на исковата молба / ТР № 1/09.12.2013 г. /, като въззивницата не го е направила и с възражението по чл. 414 от ГПК.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение се потвърждава като правилно.

На въззиваемото дружество се присъжда претендираното от него юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 100 лева.

И съдът

2

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 3 513 от 12.07.2025 г. по гр.д. № 4 246/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Осъжда М. М. А., ЕГН – ********** да заплати на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3