Решение № 783 от 22.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Пловдив, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330104658 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

С исковата молба ищецът „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, е предявил против М. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.

П., ж.к. "Т."***, осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 280 лв. – представляваща главница по договор за паричен предоставяне на потребителски кредит № ***** г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и длъжника, заплатена от „Фератум Банк“ /с настоящо наименование „Мултитюд Банк“/, като поръчител по договор за предоставяне на гаранция от 17.10.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на 26.10.2023 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение към него на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.10.2023 г., сключен между ищеца и „Мултитюд Банк“, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Сочи, че е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Твърди, че между ответника и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за паричен предоставяне на потребителски кредит № ***** г., по силата на който в полза на ответника е предоставена сумата от 3000 лв., като ответникът е поел задължение да върне 1 сумата, ведно с договорна лихва, в срок до 09.04.2023 г. Сочи, че на същата дата е сключен договор за гаранция с „Фератум банк“, по силата на който гарантът се задължил спрямо кредитора да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Поддържа, че договорът за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – в електронна форма, по заявка на потребителя. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът по договора е поискал и получил изпълнение на всички задължения от страна на гаранта. Поддържа, че след изпълнение на задълженията гарантът е встъпил в правата на кредитора и има право да иска изпълнение на задълженията по договора. Сочи, че от страна на ответника е заплатена сумата от 720 лв., като претендира незаплатения остатък от чистата стойност на кредита от 2 280 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. В.

Б. не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба по месторабота на основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме съобщението (така Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 2496/2016 г., II т. о., ТК), като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 11.12.2025 г., като е получил призовката отново по месторабота. За следващото съдебно заседание ответникът е бил редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК.

Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото. Последният е бил редовно уведомен за възможността за постановяване на неприсъствено решение против него с получаване на разпореждането на съда, постановено по реда на чл. 131 ГПК, както и с призовката за първото по делото съдебно заседание.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат 2 уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски.

Следва да бъдат присъдени пропорционално и сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № 2065/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е отхвърлено с постановяване на Разпореждане № 5139/18.02.2025 г., като в настоящото производство ищецът по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е предявил иск за част от вземането за главница, който е уважен. Предвид изложеното следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски пропорционално с предявения иск. В този смисъл е т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 85, 37 лв. за заплатена държавна такса. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът определи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 от НЗПП (в редакцията й действаща към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ДВ, бр. 74 от 07.09.2021 г., в сила от 01.10.2021 г.), на сумата от 50 лева, предвид едностранния характер на производството и ниската фактическа и правна сложност. Следователно от общо сторените разноски от 135, 37 лв. – с оглед заявената за разглеждане в исковото производство част от вземанията, следва да се присъди сумата от 72, 31 лв.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство в 45, 60 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на сумата от 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, или сумата от общо 245, 60 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, М. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к.

"Т."***, да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, сумата от 1 165, 75 евро – представляваща главница по договор за паричен предоставяне на потребителски кредит № ***** г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и длъжника, заплатена от „Фератум Банк“ (с настоящо наименование „Мултитюд Банк“), като поръчител по договор за предоставяне на гаранция от 17.10.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на 26.10.2023 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към него на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********, да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, сумата от 36, 97 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2065/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, и сумата от 125, 57 евро – разноски в исковото производство по гр.д. № 4658/2025 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4