Решение № 22 от 19.12.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк. Стойко Др. Спасов при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20236000600037 по описа за 2023 година образувано по въззивна жалба от адвокат Й. И. Н. – САК, защитник на подсъдимия ..... Г. В.

В. срещу присъда № 7/04.07.2023 г. постановена по НОХД № 150/2022 г. по описа на С. военен съд.

С атакуваната присъда № 7 от 04.07.2023 г. постановена по НОХД № 150/2022 г. С. военен съд е признал подсъдимият ..... Г. В. В. от в.ф. ..... – С. за виновен, в това, че на 31.07.2019 г., около 18.30 часа, в гр. Б. – Р., в стая в Гранд хотел „...“ причинил другиму – С. Н. С. от град Д., чрез нанасяне на удари с ръце и крака по цялото тяло две средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник и трайно затрудняване на движението на левия горен крайник – престъпление по чл. 129, ал.1, вр. ал.

2 от НК, като е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяване на наложеното наказание за срок от три години.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските по делото.

Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок по чл. 318, ал. 4 от НПК е постъпила въззивна жалба от адв. Й. И. Н. – САК, защитник на подсъдимия ..... Г. В. В.. В него е посочено, че в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни и категорични доказателства, които да доказват, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му деяние. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на наличната доказателствена маса. В допълнение към въззивна жалба са 1 развити съображения, за това, в мотивите постановената първоинстанционна присъда е приета фактическа обстановка, която е изведена единствено от показанията на пострадалия С. Н. С., дадени във фазата на досъдебното производство и при предходно разглеждане на делото от друг състав на С. военен съд. Изразяват се доводи за превратност при анализа на доказателствата по делото и кредитиране единствено на тези, които са в полза на държавното обвинение. Твърди се, че показанията на св. В.А., св. А.Т. и св. М.К. не са анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото. Посочено е, че първоинстанционният съд е извел неправилни изводи досежно обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Счита, че доказателствата по делото обосновават извод, че влизането в хотелската стая на пострадалия С. е единствено и само по негова инициатива и желание, като вратата е била оставена „открехната“, а подсъдимият е бил заспал на леглото. В допълнението към въззивната жалба се твърди категорично, че първоинстанционният съд е извършил едностранен и неправилен анализ на доказателствата.

Счита, че не са събрани и анализирани всички относими към делото доказателства, а именно за наличие на предходни травми на рамото на пострадалия, което е довело до неправилни изводи, включително и по отношение на друго травматично увреждане – счупване на фалангата на четвърти пръст на лявата ръка, за което при разпита си вещото лице д-р Е.Й. е посочила, че същото би могло да се получи при пресрещане при „сборичкване“ .

Въззивната жалба на защитника на подсъдимия ..... Г. В. В. и допълнението към нея са допустими, депозирани в законоустановения петнадесетдневен срок за обжалване на постановената присъда от С. военен съд и са подадени от активно легитимирани лица.

В съдебното заседание пред ВАпС, проведено на 28.11.2023 г. защитниците на подсъдимия ..... Г. В. В. от в.ф. ..... – С. - адв. М. Н. – САК и адв. Е. Е. от САК, преупълномощени от адв. Й. Н. правят възражения в три насоки. На първо място се възразява за това, че първоинстанционният съд е допуснал неправилен анализ на доказателствата въз основа на което е стигнал до неверни и неправилни изводи за това каква е била фактическата обстановка в инкриминирания ден 03.07.2019 г. Аргументират неправилност досежно анализа на гласните доказателства - обясненията на подсъдимия ... В., свидетелските показания на св. С. С., св. М. Н., св. М.К., св. В.А., св. А.Т. и св.Р.С., дадени по НОХД № 150/2022 г. по описа на СВС. На следващо място, защитата възразява с конкретни доводи срещу изводите на първоинстанционния съд досежно двете телесни увреждания, причинени на пострадалия С. Н. С.. По отношение на счупването с разместване на проксималната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, се аргументира становище, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК, а именно „случайно деяние“, което според защитата следва да обоснове оправдаване на подсъдимия. На последно място, алтернативно се поддържа искане за преквалифициране на деянието на непредпазливо причиняване на средна телесна повреда, а именно престъпление по чл. 133 от НК.

Подсъдимият ..... Г. В. В. от в.ф. ..... – С. в лична защита се присъединява към защитниците си. Моли да бъде оправдан, а алтернативно поддържа искане да бъде приложен чл. 78а от НК.

2

Представителят на Военно-апелативна прокуратура взема мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е събрал всички възможни доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е извел правилен извод, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.

129, ал.2, вр. ал.1 от НК и то е извършено от подсъдимия. Не намира пропуски в дейността на контролираната инстанция и пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Настоящото въззивно производство пред Военно-апелативния съд е второ по ред.

Процесуалното развитие на делото е следното:

Първоначално делото е било разгледано от състав на С. военен съд след внасяне на обвинителен акт и образувано НОХД № 209/2020 година по описа на съда. С присъда, постановена по делото подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК и осъден на 1 (една) година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от 3 (три) години. Със същата присъда подсъдимия е бил осъден да заплати на гражданския ищец С. 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния размер на предявения граждански иск е бил отхвърлен като недоказан.

Съдът се произнесъл и по размера на разноските.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия и с решение № 22/12.10.2022 г. по въззивно наказателно от общ характер дело № 28 по описа на Военно-апелативен съд, е отменена присъда № 6/10.11.2021 г. по НОХД № 209/2020 г. по описа на С. военен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително заседание, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

При повторно проведеното първоинстанционно производство е било образувано и разгледано НОХД № 150/2022 г. по описа на С. военен съд, по което е постановен нов съдебен акт, който е и предмет на настоящото въззивно производство.

Военно-апелативният съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, допълнението към жалбата, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебното производство и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по делото и е събрал и проверил доказателствения материал за изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК като е направил самостоятелен анализ на доказателствените източници. Посочил е кои от тях приема и въз основа на кои доказателствени източници е формирал фактически и правни изводи. Обосновал ги е въз основа на доказателствените факти, изведени от гласните и писмените доказателствени средства, събрани предимно пред първия съдебен състав, разгледал делото и приобщените 3 писмени доказателства от досъдебното производство. При спазване на процесуалния ред на събиране и проверка на доказателства и след извършване на оценка, първоинстанционният съд е достигнал до конкретни изводи от фактическа страна, които се споделят п...ципно в по-голямата си част и от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд обаче, е приел за достоверни единствено свидетелските показания като гласни доказателствени източници от досъдебното производство, и тези, дадени пред първия състав на съда разглеждал делото.

Като извърши анализ на обясненията на подсъдимия ..... В., показанията на свидетелите М.К., М. Н. С., В.А., А.Т., П., настоящият въззивен съдебен състав установи, че от 2019 г. между пострадалият свидетелят С. и подсъдимият В. е съществувало напрежение в отношенията им, което е дало повод на пострадалия С. С. да влезе в стаята на подсъдимия ...

В. на инкриминираната дата. В разпита си пред втория състав на първоинстанционният съд този свидетел посочва, че сам е взел решение да влезе в стаята на подсъдимия В., както и, че вратата на стаята е била открехната. Това се установява и от заявеното от подсъдимия, чиито обяснения както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство са последователни, единни и логични. Няма причина обясненията му да не бъдат приети от съда като правдиви, тъй като те не са изолирани от общата доказателствена маса. Още повече, че при второто по ред разглеждане на делото те се потвърждават от показанията на гореизброените свидетели, които първоинстанционният съд е приел за достоверни и ги е кредитирал.

За наличието на влошени отношения между свидетеля С. С. и подсъдимия ... В. свидетелства чрез показанията си М.К., който е бил настанен в същата хотелска стая. От неговите показания се установява, че действително е имало влошаване на отношенията помежду им и причина за това е било състезание в гр. И., за което разказва и самият пострадал С.. На това състезание подсъдимият ... В. се е класирал на първо място, а синът на С. – М. С. Н. е загубил надпреварата, което в последствие определя участие в големи първенства. За това, че е имало напрежение помежду им се установява и от разпита на треньорите на националния отбор по борба – свидетелите по делото В.А. и А.Т. които заявяват, че пострадалият С. С. е бил дълбоко амбициран, синът му М. С. Н. да бъде найдобрият състезател в Националния отбор по борба – свободен стил, като това се е отразявало на неговото отношение към останалите състезатели, включително и към подсъдимия ... В.. В подкрепа на това е и заявеното от свидетелят А.Т. – старши треньор на юношеския отбор, който описва като агресивно поведението на пострадалия С. С., при загуба на сина му в състезание.

Настоящата въззивна инстанция внимателно анализира показанията на свидетеля С. Н. С., както дадените в хода на съдебното производство, така и приобщените протоколи за разпита му от досъдебното производство. Констатираните противоречия са установени правилно от първоинстанционния съд. Основният съд се е задоволил единствено да възприеме като правдиви показанията на С. С. дадени пред първия състав на съда въпреки, че е кредитирал в цялост заявеното от свидетелите М.К., М. Н., В.А., А.Т. и П. в съдебното заседание по 4 делото при разглеждането му от втория състав, чиято присъда е предмет на проверката.

Същевременно, правилно първоинстанционният съд е установил фактически обстоятелства досежно това, че подсъдимият ... В. нанесъл на пострадалия С. С. удари в областта за задната част на лява половина на лицето и лявото ухо и поради силата на тези юмручни удари С. паднал напред и с лице към пода и на дясната си страна. Падайки пострадалият подложил и паднал на пода на стаята на дясната си ръка. Правилно е прието и, че подсъдимият В. продължил да нанася на пострадалия удари с юмруци и ритници с крака в областта на гърба му и отстрани по горната част на тялото му.