Решение № 378 от 22.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. С., 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Калин П. Софиянски като разгледа докладваното от Лада Паунова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200833 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия Б. А. Б. – адв. Т. и по касационна жалба от частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н. чрез техния повереник– адв. Р. М., срещу решение № 89 от 01.07.2024г., постановено по внохд № 41/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново.

С присъда № 19 от 13.10.2023г., постановена по нохд № 266/2022г. на Окръжен съд – Ловеч, подсъдимият Б. А. Б. е признат за виновен в това, че на 08.12.2018г. в с. Б., на ул. „В. Л." около номер 179, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Лагуна“, с д.к. № ** **** **, негова собственост, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – не намалил скоростта от 59,91 км/ч и в случай на необходимост не спрял, когато е възникнала опасност за движението – приближаването към и преминаването в неговата пътна лента за движение на пешеходката Й. Л. Т., и по непредпазливост причинил смъртта й – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, за което му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК съдът е наложил на подсъдимия Б. Б. наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява МПС 1 за срок от три години.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

По въззивна жалба от адв. Т., защитник на подсъдимия Б., е образувано внохд № 41/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С решение № 89 от 01.07.2024г., постановено по това дело, първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият Б. А. Б. е оправдан само в частта на обвинението, че е управлявал лекия автомобил „Рено Лагуна“, с д.к. № ** **** ** със скорост по-висока от 58 км/ч и е бил намален присъдения на адвокат Р. М. адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство и защита на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н.

Н. за производството в първата инстанция от 10 500 лева /десет хиляди и петстотин лева/ на 4 200 лева /четири хиляди и двеста лева/. В останалата част присъдата е била потвърдена. Подсъдимият е бил осъден да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на същите петима частни обвинители в производството пред въззивната инстанция в размер на 1800 лв.

С касационната жалба от защитника на подсъдимия Б. Б. – адв. Т., са заявени всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е аргументирано с твърдения за липса на мотиви, поради необсъждане на съществени възражения на защитата, които са изброени.

Необсъдените, според касатора възражения са: липса на мотиви на първоинстанционната присъда; това, че съдебният акт не е израз на вътрешното убеждение на съда; наличие на недостатъци при обсъждане на приетите по делото експертизи; недопустим метод за оценка на първата комплексна и следващите две експертизи, използван от първоинстанционния съд; обстоятелството, че в последните две експертизи два от трите метода, използвани за установяване на мястото на удара и скоростта на автомобила, са неприложими, а третият – компютърната симулация, абсолютно необоснован; пристрастност и предубеденост на състава на първоинстанционния съд, която се извлича от мотивите и начина на изграждане на вътрешното убеждение, демонстрирана и в хода на съдебното следствие с отказа да бъдат уважени годни, допустими и относими доказателствени искания на защитата. На следващо място, като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи и това, че съдът е изградил изводите си за мястото на удара изцяло върху предположения, като е игнорирал показанията на свидетелите очевидци и обясненията на подсъдимия.

Възразява се, че решението почива на предположения и относно приетото от съда поведение на пострадалата, относимо към момента на възникване на опасността за движението. Поставя се акцент на това, че подсъдимият е признат за виновен без обвинението да е доказано по категоричен начин, доколкото липсват данни от кой момент пострадалата е представлявала опасност и съответно е възникнало задължението за намаляване на скоростта и спиране. Твърдението за нарушение на материалния закон е свързано с това, че така установените от въззивния съд факти не обуславят извършено от подсъдимия нарушение на чл.

20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, тъй като от момента на стъпване на пешеходката на 2 платното за движение, когато, според защитата, е възникнала и опасността, той е бил в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с подценяване на значението на смекчаващите отговорността обстоятелства и надценяване на отегчаващите такива. Сред недооценените смекчаващи обстоятелства се сочат продължителността на производството и съпричиняването на престъпния резултат от пострадалата, които според защитата са изключителни такива, и същите, в съвкупност с останалите, предпоставят приложението на чл. 55 от НК. По отношение на наказанието лишаване от право да се управлява МПС се възразява, че при определянето му съдът е взел предвид единствено наложените на подсъдимия административни наказания за нарушения на ЗДвП, а е игнорирал напълно смекчаващите вината обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия или отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Срещу депозираната от защитника жалба са постъпили писмени възражения от жалбоподателите - частни обвинители чрез техния повереник – адв. М.. В тях се съдържа аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че не са допуснати твърдяните от касатора отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи мотивите на въззивния акт, формирането на изводите за мястото на настъпване на удара и скоростта на пешеходката, както и оценката на показанията на свидетелите очевидци. Изразява се несъгласие с твърдяното нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, предвид фактическата и правната сложност на делото и приноса на защитата за забавянето му, като се възразява и срещу твърдението за предубеденост на състава на първоинстанционния съд. Сочи се, че оплакването за нарушение на материалния закон е абсолютно бланкетно. По отношение на претенцията за явната несправедливост на наказанието се аргументира, че такава не е налице и санкцията е правилно индивидуализирана, тъй като липсват сочените от защитата изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и приложението на чл. 55, ал. 1 от НК би накърнило целите на индивидуалната и генералната превенция. Иска се оставянето на касационната жалба от адв. Т. без уважение.

В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н. чрез техния повереник – адв. М., са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С жалбата се възразява срещу тези части на въззивното решение, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на петимата частни обвинители пред първа и въззивна инстанция. На първо място, повереникът счита, че съдът незаконосъобразно е намалил присъденото адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на частните обвинители пред Окръжен съд – Ловеч, приемайки, че същото е прекомерно и че по отношение на него не следва да се прилага разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Изтъква 3 се, че в НПК липсва аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК правна уредба, която да предоставя възможност на съдилищата да редуцират разноските за дължими адвокатски възнаграждения, претендирани или заплатени от частни обвинители и/или граждански ищци, при твърдения за прекомерност на същите. Сочи се, че дори присъденият от окръжния съд размер на разноски за адвокатско възнаграждение е половината от реално дължимия за осъщественото процесуално представителство на всичките петима частни обвинители. Липсата на основание за намаляване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по настоящото дело се аргументира и с възприетите с Решението на СЕС по дело С-438/22 принципни положения и междувременно формираната съдебна практика по приложение на материалния закон. Според касатора, съдът при произнасянето си е следвало да съобрази действащото законодателство, въпреки несъвършенствата му, а именно Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004г. Изтъква се, че в решението си СЕС не е отрекъл изрично възможността да се остави без уважение искането на насрещната страна за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че надвишава минималните размери по Наредбата, а е предоставил тази преценка на съда, разглеждащ конкретния правен спор. Оспорва се законосъобразността и на присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение за осъщественото пред него безплатно процесуално представителство, предвид че е определено само за един частен обвинител, въпреки липсата на възражение от страна на подсъдимия и защитника му и без да бъде съобразена реално извършената от повереника работа. Прави се искане за изменение на въззивното решение като подсъдимият бъде осъден да плати сумата от 6300 лева – разликата между присъденото от Окръжен съд – Ловеч и намаленото от апелативния съд възнаграждение, както и сумата от още 7200 лева за представителство на частните обвинители пред Апелативен съд – Велико Търново.

В съдебното заседание пред ВКС, адв. М. защитник на подсъдимия поддържа изцяло депозираната касационна жалба по изложените в нея аргументи, като акцентира на две особено съществени, според него, нарушения на процесуалните правила във въззивното решение. Едното от тях е, че съдът въз основа на предположения е приел момента, от който пострадалата е представлявала опасност за движението, а другото, че е игнорирал показанията на свидетелите очевидци и обясненията на подсъдимия. Защитникът сочи, че допуснатите съществени отстраними нарушения на процесуалните правила накърняват правото на подсъдимия на защита и правото на справедлив процес, гарантирани с чл. 6 от ЕКПЧ. По отношение на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК претендира, че при индивидуализация на наказанието съдът е подценил значението на смекчаващите отговорността обстоятелства и е надценил отегчаващите, а при определяне на наказанието лишаване от право е игнорирал изцяло смекчаващите обстоятелства. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Адв. М., повереник на частните обвинители Л. Н., М. Н., Н. Н., Г. Н. и Я.

4

Н., взема становище за неоснователност на касационната жалба на защитника на подсъдимия, като сочи, че въззивното решение не страда от приписваните му пороци, поради което моли тази жалба да бъде оставена без уважение.

Намира наложеното наказание за правилно, законосъобразно и справедливо.

Поддържа касационната си жалба, като счита, че въззивната инстанция неправилно е намалила присъдения адвокатски хонорар.

Частните обвинители Й. Я. Н., Н. Я. Н., С. Я. А., М. Я. Н., М. Я. Н., Л. Т.

М., С. Л. П., Х. Л. Г., М. Л. П., М. Т. М., Г. Л. М., П. Л. М., Н. Л. Н., М. Л. Н., Б.

Г. Н., Й. Г. Н. и Н. Г. Н. редовно призовани, не се явяват и не се представляват в откритото съдебно заседание.

Представителят на ВКП намира, че оплакванията в касационната жалба на защитника срещу процесуалната дейност на съда, са без основание. Счита, че въззивният съд е изпълнил в цялост задълженията си да отговори на всички възражения и доводи на защитата по аргументиран и убедителен начин. Не приема за основателно и оплакването на адв. М., касаещо размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли за оставяне на въззивното решение в сила.