Определение № 829 от 10.10.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. Габрово, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500449 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 1130/2024 г. от Севлиевски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за вземанията за 140,35 лв. договорна лихва за забава за периода 20.08.2023 г.-20.06.2023 г.; 175,43 лв.- обезщетение за забава за периода 20.11.2023 г.20.07.2024 г. и лихва за забава в размер на 100,19 лв. за периода 21.10.2023 г.-20.07.2024 г.

С разпореждане от 430 от 25.09.2024 г. е указано на частния жалбоподател в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни коя част от разпореждане от 28.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1130/2024 г. на Севлиевски районен съд обжалва като размер и период.

С молба вх. № 4184 от 07.10.2024 г. „Профи Кредит България“ ЕООД прави уточнение, че поради техническа грешка в изписването е обжалвано 175,43 лв. – обезщетение за забава за периода 20.11.2023 г.-20.07.2024 г., поради това не поддържа частната жалба по отношение на това вземане. Поддържа частната жалба в останала част и моли производството да бъде продължено.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.

Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови 1 изисквания. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания.

Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваните части и уважи всички претенции предявени със заявлението. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. К. И., за сумата от сумата 2 031,24 лв. Размер и валута: 1910,49 лв., като паричното вземане включва: неплатена главница в размер на 786,43 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 140,35 лв., дължимо за периода 20.11.2023 г. – 20.07.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 298,72 лв. дължимо до 20.07.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 284,99 лв. дължимо до 20.07.2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0,00 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400,00 лв., нечислени на 19.02.2024 г.; лихва: 100,19 лв.лихва за забава от 21.10.2023 г., датата на изпадане на длъжника в забава до 20.07.2024 г. и законна лихва в размер на 20,56 лв., дължима от 20.07.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.08.2024 г., от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 40018589954 от 11.07.2023 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че съгласно текста на договора за кредит, представен по делото, предоставената услуга „Флекси“ се състои в следното: право на потребителя да отлага плащане на вноски и да намалява техния размер, както и да променя датата на падежа. Предоставянето на част от тези услуги – промяна на размер на вноската, на дата на падеж или възможност за отпускане на допълнителни суми е предпоставено от допълнително изявление на търговеца съгласно т. 15.2.1, б“а“, посл. тире от договора, което не е дадено към момента на сключване на договора – т. е. така наречените „допълнителни услуги“ представляват само възможности за търговеца, при това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит – определят акцесорни клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски. Същевременно за тези „услуги“, които потребителят не получава ефективно, той се задължава да заплати още на датата на отпускане на кредита. Следователно е вероятно подобна клауза, която представя абстрактна възможност потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т. н., да поставя потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори ако търговецът не изпълни своите – изрично предвидена хипотеза на неравноправност на договорна клауза, уредена в чл. 143, т. 14 ЗЗП. Приел е, че е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на неравноправна клауза в потребителски договор и съдът не следва да издава акт, 2 въз основа на който би могло да се допусне принудително изпълнение на такова вземане срещу потребител.

По отношение на клаузата „Фаст“ – за заплащане за по-бързо разглеждане на кредита, е приел, че същата се явява нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя).

Изложил е мотиви, че тези услуги представляват част от задължението по договора, като елементи от договорното съдържание (особено услугата „Фаст“, която е на практика за отпускане на кредита), за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит – на коя дата ще си получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста на договора, представен по делото (на лист 7 от същото) това не е направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а таксите за „допълнителни услуги“ са добавена след това, отделени са като отделни вноски по „допълнителен“ договор, и не участват при формиране на ГПР. Позовал се е на практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 „Профи Кредит България“, в случая следва да се приеме, че има сериозно съмнение дали в договора е посочен правилен ГПР, т. е. не е посочен ГПР и целият договор следва да се приеме за вероятно нищожен на основание чл.

22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от него, поради вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР, като заявителят безспорно има право да получи само главница по договора, а заявлението му се отхвърля за всички останали вземания.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД в частта, за сумите: 140,35 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.11.2023 г. до 20.07.2024 г.; 298,72 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 284,99 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Фелкси;

100,19 лихва зазабава – дължима за периода 21.10.2023 г. до 20.07.2024 г.; 20,56 лв. – законна лихва, дължима 20.07.2024 г. до 26.08.2024 г.; 400 лв. – неплатени такси по тарифа.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съставна част в договора са включените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителни услуги е недължима.

Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата „Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга, свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер 3 близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 от ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и възнаграждение за закупени услуги „Фаст“, „Флекси“ и такса за извънсъдебно събиране на вземането, се начисляват претендираните мораторна лихва и договорно възнаграждение, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.