Решение № 264 от 05.09.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. М.

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000178 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Министерство на културата, представлявано от министър проф. В. М. против решение № 489/04.11.2022г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. № 711/2021г., с което министерството е осъдено да заплати на "ПЪТСТРОЙ-ВАРНА" ЕООД, ЕИК 103561242, със седалище гр.Варна и на "ЕЛИТ ПЪТИЩА БГ" ЕООД, ЕИК 202813111, със седалище гр.Варна, на основание чл.61 и чл.86 от ЗЗД следните суми на всеки един от ищците:

- сумата от 108 288,02 лева, представляваща разликата до пълния размер на вземането в размер на 117 288,02 лева с ДДС, представляващо 1/2/една втора/ от стойността на извършени СМР в общ размер на 234 576,04 лв с ДДС, извън обема на договора от 28.09.2017г., а именно - демонтаж на мазилка по стени на стойност 5 563.53 лева; шпакловка по стени и тавани на стойност 6 570.31 лева; доставка и монтаж на алуминиеви ръбохранители под шпакловка на стойност 3097.27 лева; изкърпване на нарушена мазилка по стени и тавани на стойност 30 139.58 лева; доставка и монтаж на плочки от полимер-бетон с дебелина 12 мм и предварителна обработка с вода и абразив, 1 за заместване на увредената мозаична настилка в коридора, по одобрена от проектанта мостра на стойност 7 751.25 лева; доставка и монтаж на комбинация от дифузорни и поглъщащи акустични панели с реакция на огън, изработка по поръчка за окачване пред стени на концертна зала на стойност 14 792.32 лева; обръщане около прозорци 29260.00 лева; демонтаж на дограма прозорци, дървени, двукатни - 1117.40 лева; почистване на натрупани пластове бои от входни врати - 3 бр. - 560.20 лева; нанасяне на ново лаково покритие на врати – 107,80; премахване на винервайс и блажна боя - 29677.32 лева; полагане а заздравителен грунд - 23933.33 лева; изкърпване мазилка на канали - 13740.87 лева; доставка и монтаж на первази от теракотни плочи 6931.35 лева; доставка и монтаж на прагове при врати - 2437.50 лева и запълване на отвори - 19800.00 ева, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане;

- сумата 33 655.15 лева обезщетение за забава върху главницата от 117 288,02 с ДДС, представляваща 1/2/една втора/ от стойността на извъндоговорно извършени СМР в общ размер на 234 576,04 лв. с ДДС, извън обема на договора от 28.09.2017г., за периода от 15.10.2018г. до 12.08.2021г.;

- сумата 1895.04 лева обезщетение за забава върху главницата от 108288,02 лева, представляваща разликата до пълния размер на вземането в размер на 117288,02 лева с ДДС,представляваща 1/2/една втора/ от стойността на извъндоговорно извършени СМР в общ размер на 234 576,04 лв. с ДДС, извън обема на договора, за периода от 13.08.2021г. до 14.10.2021г./завеждане на ИМ/

Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано по подробно изложени съображения за това.

Преди всичко оспорва извода на първоинстанционния съд за наличието на СПН по отношение на правопораждащите вземането на ищците факти, позовавайки се на предходно влязло в сила решение по гр.д. № 9681/19 та ВРС по частично предявен иск за заплащане на допълнителни СМР, изпълнени въз основа на същия договор за обществена поръчка от 28.09.2017г. Счита, че със СПН се ползва единствено фактът, че процесният договор между Министерството на културата и ДЗЗД „Елит-пътстрой“ е действителен. Всички останали позовавания не са правопораждащи факти по смисъла на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. на ВКС по тълк.дело № 2

3/2016г. на ОСГТК. Оспорва и правната квалификация на иска – водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 – 62 ЗЗД, като я счита за неправилна, доколкото в случая са приложими правилата на ЗОП, по който е проведена процедура и сключен договорът. Счита, че не е допустимо изменение на параметрите на сключен по реда на ЗОП договор, несъответстващо на параметрите на обществената поръчка в изпълнение на която е сключен.

Твърдението, че посочените дейности са допълнителни и че не попадат извън предмета на сключения между страните договор не е установено и доказано с приетата СТЕ. Решението е необосновано, защото не се базира на приетото заключение на СТЕ и не анализира показанията на в.лице, записани в протокола от 07.10.22г. по делото. Не е установено дали са извършени дейностите : демонтаж на мазилка по стени - № 6 от Ценовото предложение; шпакловка по стени и тавани; доставка и монтаж на алуминиеви ръбохранители под шпакловка- № 23; доставка и монтаж на плочки от полимер-бетон с дебелина 12 мм и предварителна обработка с вода и абразив за заместване на увредената мозаечна настилка в коридори, по одобрена от проектанта мостра. От ценовото предложение, неразделна част от договора и представляващо прецизна КСС може да се установи, че са извършени същите дейности като тези, за които се твърди, че са извън предмета на договора. Не е доказано, че допълнителните СМР са били необходими и работата е била водена в интерес на възложителя. По посочените въпроси няма СПН въз основа на решението по частичния иск. И накрая ако изпълнителят твърди, че допълнително възникналите СМР са били необходими за изпълнение на предмета на договора, то те трябва да се тълкуват като „препятствие“ в смисъла, който е вложен в чл.42 ал.1 от договора, сключен между Министерството на културата и ДЗЗД „Елит-пътстрой“, при което разноските се поемат поравно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Алтернативно – да бъде постановено решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед на факта, че е налице осъждане без да се кредитира заключението на в.лице по приетата СТЕ.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения, че 3

СПН по частичния иск препятства възражението на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение.

Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация. Установен е и размерът на необходимите и полезни разноски за извършването на допълнителните СМР.

Във въззивната жалба за първи път се въвежда ново оспорване на иска въз основа на чл.42 ал.1 вр.ал.3 от процесния договор, което поради настъпила преклузия не следва да се приема и разглежда.

Предмет на настоящото производство е и постъпилата от Министерството на културата частна жалба против определение № 1832/08.12.2022г. на Варненския окръжен съд по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските, като министерството е осъдено да заплати на ищците вместо 20 822лв съдебни разноски 25 526лв такива. В жалбата се оспорва направеното преизчисление на сумата на присъденото адв.възнаграждение на ищцовата страна предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените в хода на производството ограничени процесуални действия. Отделно от това счита, че не дължи въобще разноски на „ЕЛИТ ПЪТИЩА БГ“ ЕООД тъй като не са представени доказателства дружеството да е договаряло адв.възнаграждение, както и да е изплащало такова. Иска се от съда обжалваното определение да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

Инвокирано е и възражение срещу допустимостта на частната жалба като просрочена и поради липсата на правен интерес от предявяването й.

Срещу същото определение, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, е постъпила и втора частна жалба от "ПЪТСТРОЙ-ВАРНА" ЕООД, ЕИК 103561242, гр.Варна и от "ЕЛИТ ПЪТИЩА БГ" ЕООД, ЕИК 202813111, гр.Варна, но в частта, в която е отхвърлено искането им за изменение на решението в частта за разноските досежно дължимото адв.възнаграждение за сумата над 13 618лв до пълния размер на заплатените 21 910лв. Частните жалбоподатели считат определението в обжалваната му част за 4 незаконосъобразно. Според тях неправилно съдът е приложил Наредба № 1/2004г. за МРАВ в редакцията й, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, а не към момента на постановяване на съдебното решение. Молят да им бъде присъден пълния размер на направените от тях разноски, като съдът съобрази, че адв.възнаграждение е изплатено от името на първия ищец, но изчислен върху цялата искова сума.

В законоустановения срок въззиваемата страна не е изразила становище по частната жалба.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор № BG16RFOP001-3.001-РД11-03-46 от 28.09.2017г. за обществена поръчка с предмет „Реконструкция и модернизация на НУИ „Добри Х.“ гр. Варна“, по силата на който Министерството на културата възложило, а ищците, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „ЕЛИТ – ПЪТСТРОЙ“, гр.Варна се задължили да осъществят предмета на договора – подробно описаните по спецификации СМР на обща стойност от 2 547 126.41 лв с ДДС.

С писмо вх. № 26-00-511 от 06.07.2018 г. – 108/111 изпълнителят уведомил възложителя, че в хода на изпълнение на договора се установило, че заложените в него параметри не са съобразени с необходимите такива за цялостното и качествено изпълнение на поръчката, както и за издаване на обекта с Разрешение за ползване, поради което се наложило допълнително извършване на СМР, за което своевременно е уведомяван представител на възложителя. Посочено е, че тези допълнителни видове работи са безусловно необходими, тъй като без тях не могат да се извършат заложените в договора СМР, а от друга страна – са полезни, за да се издаде сградата с Разрешение за ползване. Те са приети без възражения от представители на възложителя, от надзора и от последващи контролни органи. Следователно те са и уместни, изцяло в полза на министерството и са извършени без неговото противопоставяне. Тяхната стойност е

234 576,04лв. Министерството е поканено да ги заплати по посочената в поканата банкова сметка.

5

В отговор на поканата Министерството на културата – л.90 поискало да му бъдат представени в най-кратък срок допълнителните разходи във връзка с „непредвидени в проекта дейности“ и „недостигащи в проекта количества“, както и обосновка с писмени документи, подробен снимков материал, графичен /чертежи/ материал и анализни цени на паричната си претенция досежно допълнителните разходи. Исканите доказателства се предоставени – л.92, без да е видно кога са получени от възложителя, ведно с два акта обр.12 – л.102-103.

В свое Становище до Министерството на културата от 19.07.2018г. – л.104 управителят на „Армоконсулт 2000“ ООД, упражняващ строителен надзор на обекта посочва, че всички допълнителни СМР са „критично важни за успешното завършване на проекта и успешното въвеждане на строежа в експлоатация, същите отсъстват от проектната КС и следва да се изпълнят на обекта, както и да се заплатят по вече утвърдени единични цени на подобни СМР в договора на изпълнителя, а при липсата им – по представени и одобрени анализни цени“. В същия смисъл е и Становището на арх.Д. М., изпълняваща авторски надзор на обекта – л.105.

В крайна сметка с писмо изх. № 26-00-511/01.04.2019 г. – л.106 възложителят отказал да заплати търсената сума в размер на 234 576.04 лева по съображения, че договорът за обществена поръчка не е изменен съгласно приложимата норма на чл. 116 от ЗОП.