Решение № 916 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110209481 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от Р. Ц. К., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 24-4332-007966/17.04.20224 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 181 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 5 т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателят не е извършил нито едно от вменените му нарушения виновно. Потвърждава, че на инкриминираната дата бил обект на полицейска проверка, но спрял управлявания от него автомобил веднага щом забелязал, че е следван от полицейски автомобил с включени светлини. Счита, че вероятно полицейските служители са допуснали грешка и е следвало да бъде проверен друг автомобил. Жалбоподателят счита, че в НП не е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, не е посочен срокът, в който автомобилът е 1 следвало да бъде представен за да му бъде извършен годишен преглед за проверка на техническата му изправност, а наказанието по чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП е прекалено тежко и несъобразено с целта на закона. Акцентира, че като не е изложил съображения защо нарушенията не се приемат за маловажни АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Ц. К., редовно призован се явява лично и с адв. В., процесуален представител. В хода на съдебните прения последната застъпва тезата за основателност на подадената жалба и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – началник група в ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се претендира юрисконсултско възнаграждение, като се възразява срещу прекомерността на поисканите от жалбоподателя разноски.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.04.2024 г. около 22:46 часа жалбоподателят Р. Ц. К. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № *****, движейки се в гр. София по ул. „***” с посока на движение от бул. „***” към бул. „***”. По същото време свидетелите *** и Р. Р. Р.- полицейски служители в 09 РУ- СДВР се движели със служебен полицейски автомобил по ул. „***” в посока, противоположна на движението на жалбоподателя, а именно от ул. „***” към ул. „****”.

След разминаването на двата автомобила полицейските служители направили обратен завой и последвали автомобила, управляван от жалбоподателя, като от патрулния автомобил подали звуков и светлинен сигнал за спиране на автомобила с цел извършване на проверка. Въпреки подадения ясен звуков и светлинен сигнал за спиране, жалбоподателят не спрял автомобила, а ускорил скоростта, като навлязъл и преминал през кръстовището на ул. „***” и ул. „***” на червен сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение, работеща в автоматичен режим.

Полицейските служители последвали управлявания от жалбоподател автомобил, който на кръстовището на ул. „***” и бул. „***” извършил маневра десен завой като навлязъл на бул. „***” отново на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, регулираща кръстовището, която работела в автоматичен режим. Пред бл. 535 на бул. „***” управляваният от жалбоподателя автомобил спрял. На водача К. били извършени проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества, които дали отрицателен резултат.

Свидетелят ** установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил не бил преминал периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.

С оглед горното свидетелят ** съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение бл. № GA 770945/02.04.2024 г. за нарушения на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, чл. 6, т.1 пр.2 и чл. 103 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без 2 възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН на 17.04.2024 г. *** –началник група „АНД“ в отдел „Пътна полиция“ към СДВР издала обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г., а на 24.06.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите ***, Р. Р. Р., *** И.ов ***, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно справка- картон на водача, заповед № 513з-4922/ 13.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к13140/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от същата дата, копие от удостоверение за техническа изправност на ППС от 03.04.2024 г.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на показанията на свидетеля ***, които съдът намери за обективни, детайлни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелят подробно пресъздаде пред съда своите лични възприятия относно събитията през процесната вечер, като посочи посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, обстоятелството, че въпреки, че същият е бил последван от полицейския автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация, автомобилът не спрял, водачът му ускорил скоростта и на две отделни кръстовища преминал на червен забранителен сигнал, а впоследствие било установено, че автомобилът не е бил представен своевременно на периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Свидетелят посочва, че полицейският автомобил бил непосредствено зад автомобила на жалбоподателя, когото следвали около 2 минути преди да спре. Съдът намира, че липсва каквато и да било заинтересованост у свидетеля от изхода на делото, а показанията му представляват източник на преки доказателства относно осъществилите се събития, поради което им се довери изцяло.

Съдът отчете, от една страна, че свидетелят *** И.ов *** е в близки родствени връзки с жалбоподателя /племенник на последния/, което би могло да бъде индиция за потенциална заинтересованост от изхода на делото, а от друга, че същият не е очевидец на събитията, за които дава показания, а същите представляват преразказ на съобщено му от самия жалбоподателя и прие, че може да му се довери отчасти, тъй като показанията му намират частична опора в останалия доказателствен материал. Свидетелят заяви, че от жалбоподателя узнал, че през април 2024 г. имал „инцидент” с полицаи преминал на червен сигнал на светофара, а впоследствие след като забелязал, че след него тръгва полицейски автомобил спрял. Посочва, че по разказ на жалбоподателя последният бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Заявеното от свидетеля /макар и базирано на съобщено му от жалбоподателя/ намира подкрепа в показанията на свидетеля ***- последният също заявява, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофара /и то два пъти/, като потвърждава, че жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Не може да се приеме за достоверно заявеното от *** обаче, че след като видял полицейския автомобил жалбоподателят спрял при първа възможност – свидетелят Кръстев посочва, 3 че след включване на светлинна и звукова сигнализация жалбоподателят е ускорил скоростта на управлявания автомобил, а отделно от това полицейският автомобил е следвал жалбоподателя около 2 минути. Съдът намира, че не е логично жалбоподателят да не е възприел в рамките на около 2 минути следващия го с включена синя светлинна и звукова сигнализация полицейски автомобил, предвид обстоятелството, че се движел в тъмната част на денонощието, когато светещата синя светлина несъмнено е ясно видима и различима дори и в огледалото за обратно виждане, а отделно от това жалбоподателят е преминал два пъти на червен сигнал на светофарната уредба, докато е бил следван от полицейския автомобил, тоест очевидно е, че същият много добре е съзнавал, че след него се движи полицейски автомобил, който му сигнализира да спре и е извършил нарушенията с цел да избегне проверка.

Показанията на свидетеля Р. Р. Р. не носят съществена за изясняване предмета на доказване информация, поради което съдът намира, че същите не следва да се обсъждат.

От представените заповеди съдът извлече данни за компетентността на актосъставителя и АНО – първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият да издава наказателни постановления.

Представеното от жалбоподателя копие от удостоверение за техническа изправност на ППС – марка „***”, модел „***” с рег. № ***** не опровергава показанията на свидетеля Кръстев, тъй като видно от цитирания документ прегледът на автомобила на е извършен на 03.04.2024 г. тоест в деня, следващ този на проверката

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.06.2024 г., а жалбата е депозирана на 24.06.2024), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 2.2 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи съставянето на АУАН на ЗДвП е възложено на полицейските органи по т.1.3.3 от същата заповед. Видно от т.

47 на заповед № 513з -4922/13.06.2022 г. на директора на СДВР, свидетелят *** е назначен на длъжност полицай, успешно е преминал изпит по ЗДвП и КЗ и като такъв му е възложена компетентност да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в обжалваното наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от *** „началник група в СДВР, отдел Пътна 4 полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в длъжността началник на 01 група „Административно- наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 17.04.2024 г. да издаде обжалваното наказателно постановление.

По отношение нарушението по чл. 147 от ЗДвП.

Фактическото описание на нарушението по т. 1 от наказателното постановление е следното „Управлява по ул. „***“…Водачът спрян за проверка на бул. „***“ срещу блок 535. След справка през служебно устройство и ОДЧ – 90 се установи, че водачът не е представил личния си автомобил и няма валиден ГТП“. Посоченото административнонаказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.