Решение № 280 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20241001000015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „МТ проджект“ ООД, с която обжалва решение № 1 082 от 08.09.2023 г., постановено по т. д. № 2 109/21 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 11 състав, с което съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 99 и чл. 86 ЗЗД от „МТ проджект“ ЕООД срещу „Техномаркет България” ЕАД за заплащане на сумата от 688 025.01 лв. и законна лихва върху същата от предявяване на исковата молба, като неоснователни и е осъдил „МТ проджект“ ЕООД да заплати на „Техномаркет България” първоинстанционното производство в размер на 1 540 лв.

ЕАД разноски за

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано.

Твърди, че по делото е установено, че между Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, управляван от „Алфа асет мениджмънт“ ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД са сключени договори за депозит. Твърди, че е установено, че по силата на четири договора за цесия, сключени между депозанта като цедент и „Техномаркут България“ ЕАД като цесионер всички вземания на договорния фонд по договорите за депозит са прехвърлени в полза на цесионера, като цедента е уведомил длъжника по цедираните вземания с нарочни уведомления. Твърди, че въз основа на същите договори за вземане към цесионера в размер на исковата сума. Твърди, че съществуването и дължимостта на вземането на договорния фонд е потвърдено от ответника във връзка с потвърждаване на насрещни разчети, както и с 1 нарочно писмо. Твърди, че поради настъпването на условията за изискуемост договорния фонд е изпратил нотариална покана с искане за плащане. Оспорва изводите на съда по отношение на нищожността на договорите за цесия. Твърди и сочи практика, че след уведомяването на банката за извършени цесии на суми над гарантирания размер, то преобретателят на вземането става вложител на банката, а сключените договори за цесия не представляват заобикаляне на закона, нито е настъпил забранен от закона резултат. Оспорва и изводите на съда, че процесните договори за цесия нарушават реда за изпълнение на задълженията по договора за кредит и за удовлетворяване на вложителите, като твърдят, че съобразно легалното понятие вложител, дадено в § 1, т. 4 от ДР на ЗБН цесионерът попада в приложното поле на понятието вложител. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договорите за цесия на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, като такива излизащи извън рамките на позволената дейност, като твърди, че същите не излизат извън рамките, а дори да излизат, то извършените сделки не са нищожни, а подлежат на административен контрол. В жалбата се твърди, че извода на първоинстанционния съд относно развалянето на договорите е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски.

Ответникът „Техномаркет България“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че същата е необоснова и неоснователна. Оспорва твърденията за липса на нищожност на договорите за цесия, като твърди, че цитираната практика е ирелевантна, тъй като касае различна фактическа обстановка. Развива доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение и изводи на съда относно нищожността на договорите за цесия. Оспорва и изводите относно нищожност поради противоречие с чл. 4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Моли съда ако не възприеме доводите за нищожност на договорите за цесия, то моли съда да разгледа релевираното възражение за прекратяване на договорите по силата на закона. Твърди, че заличаването на договорния фонд води до невъзможността ищецът да замести цедента в задълженията. Оспорва и наведените твърдения за липса на доказателства за разваляне на договорите за цесия, като твърди, че такива представени.

Твърди, че волеизявлението от предишния кредитор е достигнало до него след приключване на ликвидацията на договорния фонд. Развива допълнителни съображения за отхвърляне на предявените искове, като се позовава на изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 1 082 от 08.09.2023 г., постановено по т. д. № 2 109/21 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 11 състав, с което съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 99 и чл. 86 ЗЗД от „МТ проджект“ ЕООД срещу „Техномаркет 2

България” ЕАД за заплащане на сумата от 688 025.01 лв. и законна лихва върху същата от предявяване на исковата молба, като неоснователни и е осъдил „МТ проджект“ ЕООД да заплати на „Техномаркет България” ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 540 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между Договорен фонд „Алфа ликвидни вземания“ и „Кооперативна търговска банка“ АД са сключени четири договора за депозит. Не се спори, че договорния фонд е прехвърлило в качеството си на цедент вземанията по договорите за депозит на цесионера „Техномаркет България“ ЕАД.

Не се спори, а се установява и от представено от ответника изявление за прихващане с вх. № 9 459/17.10.2014 г., че същият е уведомил „КТБ“ АД (н.) за извършеното прихващане на насрещни вземания. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след обявяване в несъстоятелност на банката, същата е предявила обективно съединени, при условията на евентуалното обективно съединяване искове с правно основание чл. 59, ал. 5 и чл. 53, ал. 3 ЗБН, както и че с решение от 21.01.2020 г., постановено по т. д. № 1 535/17 г. цитираното по-горе изявление за прихващане е прогласено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, тъй като е извършено след началната дата на неплатежоспособността.

От заключението на назначената ССчЕ се установява, че сумите по договорите за индивидуален срочен депозит между ДФ „Алфа ликвидни средства“ и „КТБ“ АД /н./, са както следва: по договор за индивидуален срочен депозит № 26 013 от 15.10.2013 г., салдото по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства“ към датата 15.10.2014 г. е в размер на 248 947.95 лева; по договор за индивидуален срочен депозит № 26 034 от 16.10.2013 г., салдото по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства към 15.10.2014 г. е в размер на 143 325 лв.; по договор за индивидуален срочен депозит № 26 077 от 17.10.2013 г. салдото към същата дата е 130 745 лв.; по договор за индивидуален срочен депозит № 263 033 от 17.10.2013 г. салдото е в размер на 164 889.90 лв. В заключението вещото лице е отразило, че ответникът е осчетоводил в счетоводството си прехвърлени вземания общо в размер на 688 025.01 лв. на 15.10.2014 г.

Спорно пред настоящата инстанция по отношение на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изпращането и достигането на уведомлението за разваляне на договорите за цесия от страна на ответника, както и уведомяването за извършените цесии от страна на договорния фонд.

По делото, с отговора на исковата молба ответникът е представил писма до „МТ проджект“ ЕООД и „Инвесто тех“ ЕАД (с предишно наименование „Алфа асет мениджмънт“ ЕАД) от съдържанието на които се установява, че същият е отправил изявление за разваляне на процесните договори за цесия. От представените с отговора на допълнителната искова молба известия за доставяне се установява, че „МТ проджект“ ЕООД и „Инвесто тех“ ЕАД (с предишно наименование „Алфа асет мениджмънт“ ЕАД) са уведомени за развалянето на договорите за цесия на 04.02.2022 г., т.е. след завеждането на 3 исковата молба.

От представеното с исковата молба протокол за проведено открито съдебно заседание от 06.06.2018 г. по т. д. № 1 535/17 г. се установява, че пълномощникът на договорния фонд е представил уведомление и е отправил изявление, че фонда е прехвърлил процесните си вземания, произтичащи от задълженията на цедента в полза на „МТ проджект“ ЕООД. Видно от самия протокол на заседание е присъствал пълномощник на ответника.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил четири обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.79, вр. чл.99 от ЗЗД на обща стойност от 688 025.01 лв.

С атакуваното решение № 1 082 от 08.09.2023 г., постановено по т. д. № 2 109/21 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 11 състав, съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 99 и чл. 86 ЗЗД от „МТ проджект“ ЕООД срещу „Техномаркет България” ЕАД за заплащане на сумата от 688 025.01 лв. и законна лихва върху същата от предявяване на исковата молба, като неоснователни и е осъдил „МТ проджект“ ЕООД да заплати на „Техномаркет България” ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 540 лв.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от „МТ проджект“ ЕООД:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в настоящия си състав намира същата е процесуално недопустима, като подадена от упълномощено лице и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Във въззивната жалба са наведени твърдения свързани с незаконосъобразността и необосноваността на атакуваното решение. С нея са оспорени изводите на първоинстанционния съд относно нищожността на процесните договори за цесия, сключени между договорния фонд и ответника поради заобикаляне на закона, както и поради невъзможност да бъдат извършвани такива сделки от фонда поради забраната на чл.

4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Релевирани са доводи относно неправилност и необоснованост на изводите на съда по отношение на действителността на развалянето на договорите за цесия.

Така навадените твърдения настоящият състав намира за частично основателни по следните съображения:

Като неоснователен следва да се възприеме изводът на първоинстанционния съд относно нищожност на договорите за цесия поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД) с оглед нарушаването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ.

4

Първоинстанционния съд е приел, че със сключените договори за цесия между ответника и фонда е налице заобикаляне на предвидения размер на гаранция по влоговете. Видно от отговора на исковата молба ответникът е обосновал наведеното твърдение за недействителност (нищожност поради заобикаляне на закона) на процесните договори за цесия с твърдението, че чрез извършените сделки се заобикаля определеният размер на гарантираност на влоговете и реда на удовлетворяване на кредиторите. С оглед на така наведените твърдения съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на въззивната жалба твърдение за ирелевантност на цитираната във въззивната жалба практика на ВКС.

На настоящият състав е служебно известно постановеното решение № 50 037 от 16.05.23 г., постановено по т. д. № 511/22 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, Първо ТО. Видно от мотивите на цитираното решение със ЗГВБ (отм.) е установен принципът на законна гарантираност на влогове в лева и чуждестранна валута като мярка за защита на вложителите в банките - част от системата за защита на влоговете. Правото на титуляря на гарантираност на влоговете му по чл. 3 и чл. 4,ал. 1 ЗГВБ (отм.) е латентно, евентуално, неактивно облигационно вземане, което възниква при настъпване на предвидените в чл. 23 от закона предпоставки и при отсъствието на ограниченията и изключенията, предвидени в чл. 4, ал. 3 и чл. 5. Въз основа на тези доводи ВКС е дал отговор на поставения правен въпрос в смисъл, че върху приобретателя на права по влог върху цесионера (при отсъствие на противна уговорка по смисъла на чл. 99, ал. 2 ЗЗД) заедно с прехвърленото вземане преминава и потенциалното вземане на гарантираност на влога по чл. 4, ал. 1 ЗГВБ (отм.) като принадлежност на прехвърленото вземане в обема, до който, ФГВБ би гарантирала сумите по влоговете на цедента, независимо от броя и размера им в конкретната банка-влогоприемател при отнемане на лицензията й за банкова дейност.