Решение № 2466 от 13.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2466 13.06.2019 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ при участието на секретаря РОСИЦА

МАРДЖЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19124 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М.В.В. от гр. София моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 28 306, 24 лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.10.2017 г. – 31.07.2018 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане- единадесето число на следващия месец до 14.08.2018 г. в размер общо на 1 116, 88 лева; сумата 3 501, 28 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и сумата 3 501, 28 лева, представляваща обезщетение за 21 работни дни неползван от ищеца платен годишен отпуск, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Моли съдът да допусне предварително изпълнение на решението.

Ответникът “Глобъл Комюникейшън Нет” АД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли, по изложените в писмена защита съображения. Не претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, последно като „***“ в „***“ от 06.11.2006 г. до 31.07.2018 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № ***/31.07.2018 г. на *** на ответното дружество, връчена на ищеца на 31.07.2018 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като със самата Заповед е било разпоредено да се изплатят на М.В. обезщетения по чл.221 от КТ в размер на една брутна месечна заплата – 3 501, 28 лева и по чл.224 от КТ за неползвани от ищеца 21 работни дни платен годишен отпуск в размер на 3 501, 28 лева.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и от заключенията от 17.01.2019 г. и допълнителното такова от 18.02.2019 г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът не е получил в пълен размер полагащото му се трудово възнаграждение, като общо за периода му се дължат като чиста сума за получаване 24 946, 33 лева, а мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 685, 74 лева – като съдът приема за дължим именно посоченият нетен размер, доколкото представеният от ответника като писмено доказателство по делото в заверен препис и в оригинал РКО № ***/ 28.03.2018 г. касае трудово възнаграждение за месец септември 2017 г. – каквото ищецът не претендира по делото, при това – дължимо от „ГИН“ АД, което дружество не е ответник по настоящето дело, а РКО № ***/04.05.2018 г., с който се твърди, че е изплатено част от трудовото възнаграждение на ищеца за месец октомври 2017 г., не е бил подписан от ищеца, както се установява от заключението от 04.04.2019 г. на вещото лице по СГЕ И.Ч. и единствено от представения РКО № ***/01.06.2018 г.

(за който не е било открито производство по чл.193 от ГПК) се установява, че ответникът е изплатил на ищеца частично трудовото възнаграждение за месец октомври и месец ноември 1017 г. в общ нетен размер 2 821, 93 лева. Както се установява от самата Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и посоченото заключения на ССЕ, на ищеца не са били изплатени и полагащите му се обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 3 151, 15 и по чл.224, ал.1 от КТ за 21 работни дни неползван платен годишен отпуск в размер на 3 151, 15 лева – като съдът намира, че тези обезщетения се полагат на ищеца в посочените им брутни размери, независимо, че подлежат на данъчно облагане.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове за неизплатено трудово възнаграждение, мораторна лихва върху тази главница и за обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ се явяват доказани по основание и до посочените размери, до които размери следва да се уважат, заедно със законната лихва от 16.08.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над тях до пълните предявени размери исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 4 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив – 1 299, 95 лева ДТ за четирите уважени иска и 280 лева депозити за ССЕ и за СГЕ. С оглед на фактическата и правна сложност на спора, цената на уважените искове, обстоятелството, че заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение включва и искането за допускане на обезпечение на исковете, и определеният от съда размер на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Р., в съдебното заседание по делото на 15.05.2019 г. изрично е заявил, че не претендира разноски, поради което – независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски по съразмерност.

С оглед направеното от пълномощника на ищеца в съдебното заседание на 15.05.2019 г. искане, и на основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му, с която се присъждат трудовото възнаграждение и обезщетения, заедно със законната лихва върху тях, като на основание чл.406, ал.1 във връзка с чл.404, т.1 от ГПК следва да се издаде изпълнителен лист за тази част от решението.

С оглед посоченото заключение на СГЕ и предвид направеното от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира, че следва да бъде признат за неистински документ, изключен от доказателствата по делото и изпратен на Районна прокуратура – гр. Пловдив след влизане в сила на настоящето съдебно решение Разходен касов ордер ***/04.05.2018 г.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА „Глобал Комюникейшън Нет” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет.4, офис 5, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:*** - партер, адв. Б.Р., ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис ***, адв. И.К.,

СУМАТА 24 946, 33 лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода месец 01.10.2017 г. – 31.07.2018 г.

– като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 28 306, 24 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане - единадесето число на следващия месец до 14.08.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 685, 74 лева – като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 116, 88 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 3 151, 15 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца – като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 501, 28 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, както и СУМАТА 3 151, 15 лева, представляваща обезщетение за 21 работни дни неползван от ищеца платен годишен отпуск, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите главници, НАЧИНАЯ ОТ 16.08.2018 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 4 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 1 299, 95 лева ДТ и 280 лева депозити за ССЕ и за СГЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА МУ за присъждане на неплатено трудово възнаграждение И обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ И по чл.224, ал.1 от КТ, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ТРИТЕ ГЛАВНИЦИ.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на ищеца ЗА ЧАСТТА от решението, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЯТО е допуснато предварително изпълнение.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на разпореждане и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок по реда на чл.407, ал.1 от ГПК.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ Разходен касов ордер 240/04.05.2018 г., представен от ответника в заверен препис (л.52 от делото) и в оригинал (л.73 от делото) И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИЯ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето

Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛА НА неистинския документ ДА СЕ ИЗПРАТИ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страни

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ПАВЕЛ

ПАВЛОВ

Вярно с оригинала!

В.Т.