Решение № 560 от 07.02.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 07.02.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

7875 по описа за 2019 година на

Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове предявени от Д.Г.Д., ЕГН ********** и М.К., ЛНЧ **********, двамата с адрес *** срещу „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, както следва: 1. за осъждане ответника да заплати на ищеца Д.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 3600лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания /кръвонасядания в областта на седалището и долните крайници, контузия на гръден кош и ожулвания в областта на долните крайници, емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ Тракия в посока София, на 230+600км., причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 23.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата; 2. за осъждане ответника да заплати на ищеца Д.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 350лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди във вид на реализирани разходи за превоз увредения л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 4798 ВК за превоз на увредения автомобил с пътна помощ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ Тракия в посока София, на 230+600км., причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 23.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата; 3. за осъждане ответника да заплати на ищеца М.К., ЛНЧ ********** сумата от 4300лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания / контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на лицето и главата, контузия на лява раменна става и счупване на шесто ляво ребро, емоционален стрес/, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 23.12.2017г. около 22,30ч. на АМ Тракия в посока София, на 230+600км., причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- 23.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищцата е собственик на л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 4798 ВК. На 23.12.2017г. около 22,30ч. при движение по АМ Тракия в посока София, на 230+600км. е настъпило ПТП причинено по вина на водача на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844. За настъпилото произшествие били уведомени органите на полицията, които посетили произшествието и изготвили протокол за ПТП с пострадали лица № 222. В момента на ПТП автомобилът на ищцата е бил управляван от ищеца К., а тя е била пътник. В резултат на ПТП се сочи, че ищците са получили телесни повреди. Ищецът е получил контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на лицето и главата, контузия на лява раменна става и счупване на шесто ляво ребро, а ищцата кръвонасядания в областта на седалището и долните крайници, контузия на гръден кош и ожулвания в областта на долните крайници. След ПТП са били отведени от Бърза помощ и от проведените им прегледи са констатирани посочените увреждания. Предвид силните болки в областта на гърдите се сочи, че ищецът е приемал първите вечери болкоуспокояващи, като това му състояние продължило повече от месец. Рязката промяна в климата му предизвиквала болки и в ребрата. По време на лечението се наложило неговите близки да го подпомагат в ежедневието. В резултат на ПТП изпадал в стрес и паника всеки път, когато покрай него преминавала кола и чуе мотор. Страхувал се да се вози и управлява л. автомобил. Дори и година по-късно продължавал при допир, вдигане на тежести да усеща тъпи болки. Не можел да работи пълноценно, разсейвал се и не можел да изпълнява обичайните си работи и чисто човешки задължения. Чувствал се като тежест за семейството си. На ищцата първоначално също се наложило да приема болкоуспокояващи за облекчаване болките в седалището и краката, и да може да спи. Първия месец избягвала контакти и разговори с близки и семейството. Появило се безсъние, продължаващо вече повече от година. Изпитвала панически страх от тълпи хора и спрени автомобили, стрес при преминаващи покрай нея автомобили и звук от такива.

Страхувала се да се качи в автомобил. Увреждания били причинени и на собствения на ищцата автомобил възлизащи на стойност 7701,83лева. Твърди, че по случая е било образувано д.п. № 900/2017г. по описа на РУП Нова Загора при ОДМВР Сливен и с присъда № 35/14.05.2019г. по НОХД № 119/2019г. по описа на РС Нова Загора, влязла в сила на 30.05.2019г., водачът на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.а от НК, а именно за виновно нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и причиняване по непредпазливост на значителни имуществени вреди на стойност 7701,83лева на л.а собственост на ищцата.

Ответникът като застраховател на автомобила на виновния водач е бил уведомен от ищците за настъпилото събитие на 25.03.2019г., когато е изпратена писмена застрахователна претенция. Твърди се, че ответното дружество чрез свой представител в проведен разговор е отказало да плати така заявеното обезщетение, вкл. за имуществените вреди, признати с влязлата в сила присъда. В резултат на ПТП, автомобилът на ищцата е бил технически неизправен, което е наложило неговия транспорт с Пътна помощ, за което на 24.12.2017г. ищцата платила сумата от 350лева. Претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение за причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди в заявените размери, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват на първо място като недопустими. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба- 27.05.2019г. не е бил изтекъл срокът по чл. 498 КЗ, тъй като претенцията на ищците е получил на 05.04.2019г. Така, ответното дружество се сочи, че е било лишено от възможността да се произнесе в законово регламентирания срок. На следващо място, исковете се оспорват като неоснователни по размер. Оспорват се твърденията ищците да са претърпели сочените увреждания, болки и страдания.

Твърди паричното им обезщетяване да е заявено в завишен размер. Искът за имуществени вреди се оспорва като неоснователен, доколкото ищцата не била представила доказателства да прекратяване регистрацията на автомобила, каквото е било изискването на застрахователя. В тази връзка се сочи да е налице тотална щета.

Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявените осъдителни искове е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, ***. Съдът намира, че исковата претенция е допустима. Между страните не е имало спор, а и представеното известие за доставяне е видно, че застрахователната претенция на ищците е получена на 25.03.2019г. и заведена от застрахователя с вх. 4874/05.04.2019г., което се установява и от ангажираните писмени доказателства. Застрахователят обаче очевидно е бил уведомен за събитието в предхождащ момент, доколкото на 26.12.2017г. е извършил опис- заключение по образувана при него щета под № 2631-5000-17-307522, но липсват данни от кой е бил уведомен, респ. заявена ли е претенция пред него и за какво. За изплащането на обезщетение по тази щета с писмо от 07.05.2019г. е поискал представяне на доказателства за прекратена регистрация на увредения автомобил, приемайки, че е налице тотална щета. Исковата молба е заведена на 27.05.2019г., т.е преди да изтече срока по чл. 498, ал. 3 КЗ. Нормата на чл. 498 КЗ регламентира, че увреденото лице преди да заяви претенцията си за обезщетение по съдебен ред следва да я заявило пред застрахователя. Така, че предпоставка за упражняване правото на иск е предходно развило се пред застрахователя производство за доброволно уреждане на отношенията по повод определяне застрахователното обезщетение.

Правото на иск възниква само, ако застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496 КЗ, т.е три месеца от заявяването на претенцията, или е отказал да плати застрахователно обезщетение, респ. увреденият не е съгласен с размера на определеното или изплатено обезщетение. Факт е, че срокът по чл. 496 КЗ към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл. Факт е и че изричен отказ от застрахователя предхождащ подаване на исковата молба няма. Факт е, че с отговора на исковата молба, по същество застрахователят е застъпил позиция по оспорване на претенциите в т.ч. и по размер, като наред с това нито към нея дата, нито последващо е налице произнасяне от него по заявената претенция, респ. липсва и предложен размер на обезщетение или изплащане на такова. Така, че в заключение съдът приема, че позицията на ответника заявена с отговора на исковата молба е такава за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, респ. налице е спор по отношение на дължимия размер.

За да бъдат уважени исковете и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер, вкл. че с влязла в сила присъда виновният за ПТП водач е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. а НК; настъпване на сочените увреждания на здравето на ищците, причинна връзка между вредите и застрахователното събитие, вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди; настъпил падеж на задължението за плащане на застрахователно обезщетение.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:

- че между собственика на л.а «БМВ 435» с рег. № СА 2555 СТ и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/117001955844, със срок на валидност от 12.07.2017г. до 12.07.2018г.;

- че в срока на действие на застраховката е настъпило на 23.12.2017г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на ищцата, в резултат на което л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 4798 ВК е увреден.

Разпечатката съдържа 25 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aebe6d59-3444-48c9-9f92-674cd6e6ed70