Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 207 от 09.06.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 135/2026
Вид
Определение № 207
Подписан
09.06.2026
В сила
09.06.2026
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 265 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 60 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т.1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т.1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т.1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т.1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т.1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т.1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 60, т.1 - 7 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 6, ал. 1 , б. "в" · Правилник за вписванията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Търговище, 09.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500135 по описа за 2026 година Производството е по чл. 577 ал. 2 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на нотариус С. Й., рег. № 674 на НК, с район на действие РС – Омуртаг, против ОТКАЗ, обективиран в Определение № 5/12.05.2026г. на съдия по вписванията при РС- Омуртаг, за вписване на нот.акт за дарение на недв.имот № 49, т. ІІ, рег. № 1618, дело № 213/12.05.2026г. на нотариус рег. № 674.

Атакуваният отказ на съдията по вписванията е обоснован с доводи, че представеният нот.акт за вписване касае дарение на недв.имот, в т.ч. „5/6 ид.ч. от построената в описания недвижим имот с идентификатор *** СГРАДА с идентификатор № *** … със застроена площ от 115.00 кв.м., брой етажи: 3 /три/, брой самостоятелни обекти в сградата: № /нула/, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна“; докато в представената данъчна оценка за сградата (предмет на дарението), същата е с квадратура от 230.00 кв.м., което обстоятелство не кореспондира с квадратурата, отредена по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Омуртаг – 115 кв.м., брой етажи: 3. Позовавайки се на чл. 264, ал. 1 от ДОПК и т. 6 от ТР № 7/12 от 25.04.2013 г. по тълк.д № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията е приел, че сградата, предмет на прехвърлителната сделка, не е декларирана надлежно, а това е от съществено 1 значение, тъй като размерът на данъчната оценка при нот.актове за дарение следва да се приеме и за материален интерес относно такса вписване, съгл.

Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, съответно, в случая, такъв не може да бъде определен обективно, поради разлика в квадратурите на обекта, който следва да фигурира надлежно в данъчната оценка.

В депозираната жалба се излагат оплаквания, че постановеният отказ е незаконосъобразен и неправилен, по следните съображения: 1.Позовавайки се на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 , б. „в“ от Правилника за вписванията, жалбоподателят сочи, че в ал. 3 от разпоредбата е предвидено, че ако имотът е в район с одобрена кадастрална карта, описанието му се извършва съгласно данните по т. 60, т.1-7 от ЗКИР – т.е. в КР за такава сграда се вписват: застроена площ, брой етажи, предназначение (код 100) без самостоятелни обекти, като видно от описанието на имота в нотариалния акт, приложената скица и удостоверение за дан.оценка от 12.05.26г., издадена по реда на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, няма разминаване в идентификацията на сградата. Съгласно чл. 60 от ЗКИР площ в кв.метри – това е застроената площ – отпечатък на сградата на земята; 2. Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК наличието или липсата на непогасени данъчни задължения се удостоверява в данъчната оценка – в представената е посочено, че такива няма; За неправилен е счетен доводът в отказа, че в представената оценка площта на сградата е 230 кв.м., а не 115 кв.м., съгласно скицата: с позоваване на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 10, ал.

1, жалбоподателят сочи, че посочената площ от 230 кв.м. в данъчната оценка се явява разгъната застроена площ плюс мазе с площ 36 кв.м. и гараж с площ 24 кв.м. Съгласно цитираното и от съдията по вписванията ТР 7/2013г. т. 6 на ВКС съдията по вписванията не е длъжен и няма право да проверява дали застроената площ от акта съответства на РЗП-то от данъчната оценка, тъй като това би било материална проверка (да пресмята етажи, да гадае каква е реалната площ на всеки етаж и т.н.); 3.Неоснователен е и доводът, че не може да се определи таксата, събирана по Тарифата, след като е налице данъчна оценка с по-голяма площ от тази в цитирания нот.акт, съответна същата е с по-висока стойност и внесената от надарения не ощетява по никакъв начин държавата в лицето на АВп. По така изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания отказ, като бъде разпоредено вписване на процесния нотариален акт.

2

Към изпратената преписка, ведно с жалбата и приложения, съдията по вписванията е представил СТАНОВИЩЕ ПО ОТКАЗА на осн. чл. 32а, ал. 4 от ПВп., в което становище счита жалбата за редовна и допустима, по същество – неоснователна, излагайки отново съображенията си, че отказът е постановен поради констатирано съществено разминаване в параметрите на имота, описани в представените документи, доколкото, видно от кадастралната скица на сградата същата е с брой етажи – 3, предполагащо неправилно деклариране на самата сграда, изразяващо се в липса на деклариране на цялата застроена площ за всеки един от трите етажа в представеното удостоверение за данъчна оценка. Допълнително се позовава и на разпоредбата на чл. 265 ДОПК.

При извършената проверка окръжният съд констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 2 от ГПК, отказите за вписване подлежат на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, като в случая са приложими разпоредбите по чл. 278, ал. 4 и чл. 259, ал. 1 от ГПК, т.е. обжалването се осъществява чрез органа, чийто акт се атакува и който орган е задължен да окомплектова преписката с всички представени доказателства.

При извършената служебна проверка относно допустимостта на жалбата съдът намира същата за редовна и допустима – депозирана в срок, от лице, с правен интерес от обжалването. Внесена е дължимата държавна такса, обуславящо разглеждане на жалбата по същество.

За да се произнесе по същество, съдът констатира следното:

Изхождайки от изложените в отказа доводи и съображения за констатирана разлика в параметрите на сградата, предмет на дарение, съобразно представените към преписката данъчна оценка и кадастрална скица, въззивният състав намира следното:

Съобразявайки разпоредбите на чл. 6, ал. 3 вр. с ал. 1 , б.“в“ от ПВписванията във вр. с чл. 60, т.1 - 7 от ЗКИР, при преценката за твърдяното в отказа различие в квадратурата на процесната сграда, посочена в удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДПК с изх. № 7502000520/12.05.2026 г., изд. от Община Омуртаг и в Скица на сграда № 15673881-11.05.2026 г. за сграда с идентификатор ***, издадена от АГКК, предвид и изписаното в т. 1 от съставения нотариалния акт за дарение от 12.05.2026 г., съдът намира, че не е налице такова различие – действително в кадастралната скица за сградата е посочено, че същата е със застроена площ:

3

115 кв.м., брой етажи: 3; брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна. В представената данъчна оценка сградата е описана по следния начин: Жилище, ет.2, с посочен идентификатор-същия като по скицата (дописан на ръка, но с подпис на съответното дл.лице за поправката/допълването) с площ 230 кв.м. и мазе 36 кв.м.; гараж, ет. 1 с площ 24.00 кв.м, с посочена данъчна оценка поотделно за жилището и за гаража, съответно ДО за собственика и ДО на обекта. Отделно е посочена данъчната оценка за земя с процесния идентификатор.

Данъчната оценка на апартаменти и къщи се определя на база разгърнатата застроена площ (РЗП) на имота, а не само на чистата застроена площ (ЗП). Данъчната оценка на сграда (част от сграда) се изчислява като произведение от разгънатата застроена площ в квадратни метри, базисната данъчна стойност за един квадратен метър и корекционни коефициенти, отчитащи останалите изброени характеристики (коефициенти за местоположение, инфраструктура, индивидуални характеристики, височина и овехтяване), съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ.

Разпоредбите на § 5, т. 15 - 18 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, дефинират „застроената площ“ като тази, която е ограничена от външните очертания на ограждащите страни на първия надземен или полуподземен етаж. Към застроената площ се включва площта на проветрителните шахти и проходите, които попадат в очертанията, но не и тераси, външни стълбища и прилежащите им площадки, рампи, гаражи и други елементи, високи до 1.20 л. от средното ниво на прилежащия терен. „Разгънатата застроена площ“ пък представлява сборът от всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В нейното съвременно определение се включват и балконите, лоджиите и терасите, както и застроената част от подпокривното пространство.

Предвид посочените норми, въпреки на пръв поглед различието в посочените в документите квадратура на процесната сграда, съответно 115 кв.м. и 230 кв.м., респ. в етажността на сградата, такова не е налице: за жилищната сграда е посочено, че е на 2 етажа с разгърната застроена площ 230 кв.м. (2 х 115 кв.м.) и гараж, ет. 1 с площ от 24 кв.м. В отразяването на сградите в кадастъра не се посочва разгъната застроена площ, а само застроената площ. Що се отнася до данъчната оценка – тя се определя въз 4 основа на „разгърната застроена площ“, съгл. чл. 19, ал.1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ вр. с разпоредбите на ЗУТ.

Към преписката, образувана по молба на нотариус рег. № 674 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Омуртаг до СВп., при РСОмуртаг, за вписване на нот.акт за дарение на недв.имот № 49, т. ІІ, рег. № 1618, нот.дело № 213/12.05.2026 г. са приложени всички изискуеми документи и това обстоятелство не е спорно, видно от мотивната част на отказа, това се установява и от проверката на приложените документи, удостоверения и скици.

Изхождайки от горното, както и от пределите на дължимата от съдията по вписванията преценка, с оглед задължителните постановки на т.6 от ТР № 7/12 от 25.04.13 г. по тълк.д № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, която преценка се повтаря и от съда при обжалване на отказ за вписване, въззивният състав намира, че поставеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като бъде разпоредено вписване на заявения за вписване нотариален акт, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5 от 12.05.2026 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Омуртаг, с което е постановен отказ да бъде вписан представения със заявление вх.рег.

№ 610/12.05.2026 г. нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том ІІ, рег. № 1618, дело № 213/2026 г. на нотариус С. Й., вписана в НК под рег. № 674, с район на Районен съд Омуртаг, като ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията с указания за вписване на горепосочения нотариален акт – на осн.чл. 577, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5