Определение № 45759 от 11.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45759 гр. София, 11.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛСЕВЕР САЛИ като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело № 20241110121578 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и следващите ГПК.

Съдът, след като констатира, че исковата молба, подаденият отговор на исковата молба, насрещният иск и отговора на насрещен иск отговарят на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, следва да изготви проектодоклад по делото и да се произнесе по направените от страните доказателствени искания.

На основание чл. 145, ал. 2 ГПК следва да се укаже на страните да конкретизира твърденията си в исковата молба по предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т.

9 ЗБЛД, както и се посочи административен адрес на семейното жилище, тъй като предвид наличието на непълнолетно дете от брака, съдът служебно дължи произнасяне относно предоставяне на ползването му на основание чл.

56, ал. 1, изр. 2 СК. Въпреки нередовността, за процесуална икономия, за да не става това допълнителна причина за забавяне на делото, е необходимо да бъде даден срок за отстраняване на нередовността и едновременно с това делото насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

Исковата молба в частта по предявения иск на В. В. Ц. против Л. Т. Ц. с правно основание по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца следва да бъде върната в частта по този иск поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025 година от 13,50 часа, за когато да се призоват страните.

ВРЪЩА исковата молба в частта по предявения иск на В. В. Ц. против Л.

Т. Ц. с правно основание по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.

1

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от датата на уведомяването, пред Софийския градски съд.

УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК, на ищеца В. В. Ц. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира твърденията в исковата молба и в отговора на насрещната искова молба, като посочи: конкретен размер на претендираната издръжка, както и начален момент, от който претендира заплащането на издръжка; в кои държави ищецът В. В. Ц. желае да пътува с детето, за какъв период, при какви обстоятелства и каква е целта на пътуванията; представи документ за внесена държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД.

УКАЗВА на ищеца В. В. Ц., че при неизпълнение на дадените указания в срок, съдът ще приеме, че се претендира законоустановеният минимален размер на издръжка, съответно исковата молба ще бъде върната в частта по иска по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД.

УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК, на ищцата по насрещния иск Л. Т. Ц. в едноседмичен срок от получаване на определението да конкретизира твърденията в насрещната искова молба по иска чл. 56 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД, като посочи: административен адрес на семейното жилище; за какъв период ищцата Л. Т. Ц. желае да пътува с детето до посочените в насрещната искова молба държави.

УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната в частта по иска по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД.

Изготвя следния проектодоклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на В. В. Ц. против Л. Т. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка за детето В В.ов Ц..

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 13.11.2013 г., като от брака имат едно дете В В.ов Ц., което не е навършило пълнолетие към сезиране на съда. Посочва се, че брачният живот на страните преминал в несъответствия и неразбирателства помежду им, двамата се отдалечили един от друг и вече не споделяли едни и същи виждания за живота, цели и интереси, като опитите им да съхранят брачните отношения били безуспешни. От 6-ти декември 2023 г. страните са във фактическа раздяла, като ищецът е напуснал семейното жилище. Посочва, че страните постигнали съгласие да отглеждат детето си при условия на споделено родителство, което впоследствие не било спазено от ответницата и тя ограничавала контактите на ищеца с детето. Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, родителските права по отношение на общото 2 на страните дете да бъдат предоставени на двамата родители при условията на споделено родителство, а при липса на съгласие между страните родителските права да бъдат предоставени на бащата, да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответницата с детето, ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в определен от съда размер.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба, както и насрещен иск от ищцата по този иск Л. Т. Ц.. В отговора на исковата молба ответникът заявява, че не възразява бракът между страните да бъде прекратен.

Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от 06.12.2023 г., откогато ищецът е уведомил ответника, че има извънбрачна връзка с друга жена и желае да живее с нея в нейния апартамент в град София и ищецът е напуснал семейното жилище. Оспорват се всички фактически основания, изложени в исковата молба относно причините за състоянието на брака. Твърди се в тази връзка, че причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните е фактът, че ищецът от лятото на 2023 година е променил отношението си към ответницата поради създадена от него извънбрачна връзка и е напуснал семейното жилище на 06.12.2023 г. и живее с друга жена, с която е имал връзка преди брака и от която чака дете. Оспорва се да е препятствала контактите на бащата с детето, като се твърди, че той се е дезинтерсирал от детето, не проявява никаква инициатива да се среща и подпомага на детето, както и не плаща издръжка и не поемал каквото и да е разходи на него. Поддържа се, че тя е родителят, който притежава родителски капацитет сама да се грижи за детето и сочи, че е в състояние да осигури необходимите условия за правилното отглеждане и възпитанието му.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът предявява насрещни претенция с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за родителски права, режим на лични контакти и издръжка на роденото от брака дете в размер на 400 лева, платима до 5-то число на текущия месец, считано от 06.12.2023г., ведно със законната лихва за забавено плащане до окончателното издължаване и до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, иск с правно основание чл. 53 СК за фамилно име след развода и иск с правно основание чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от съпругата. Предявен е евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за заплащане на наем на семейното жилище в размер на 800 лева.

Предявен е и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на бащата за пътувания на детето в чужбина- в страните от Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония, придружавано от майката или упълномощени от нея лица и за издаване на паспорт.

По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който ответникът по насрещния иск поддържа исканията си, обективирани в исковата молба. Намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен в резултат на продължителна фактическа раздяла и липсата на разбирателство между страните по подробно изложени съображения. По отношение на претенцията за родителските права се поддържа, че той е родителят, който е полагал грижи за детето на страните, запознат е с интересите му, както и е родителят, който е с по-висок родителски капацитет.

Изрично заявява, че не поддържа претенцията си с правно основание чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище и е напуснал същото.

3

В отговора на насрещната искова молба предявява иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на майката за пътувания на детето в чужбина- по целия свят, с изключение на държавите, в които Министерство на външните работи не препоръчва да се пътува, придружавано от всеки един от двамата родители, което да е валидно до навършване на пълнолетие на детето без ограничение на броя и продължителността на пътуванията, с условието пътуванията да се извършват в рамките на действащия към съответния момент постановен от съд режим на лични отношения на детето с всеки един от родителите му, и за издаване на паспорт.

Предявени са първоначални искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК и насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 СК, вр. чл. 59, ал. 2 СК, чл.53 СК и чл. 56 СК.

Уважаването на иска по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от всеки от съпрузите досежно собствената си искова претенция за развод, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти, които са довели до това положение.

В доказателствена тежест на всяка от страните, е да докаже вината на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна, довели до това състояние.

В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в тежест на всяка от страните е да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето той да упражнява родителските права спрямо детето; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.

Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от ищеца, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име.

По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, ако някой от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.

По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД в тежест на ищеца по този иск е да докаже по делото, че страните са родители на детето, както и всички твърдения, обуславящи интереса му да напуска пределите на Република България за претендирания период и дестинации.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на непълнолетни деца, родени от брака на страните.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП и НОИ по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за 4 самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 24 месеца назад, считано от момента на изготвяне на справката.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните при режим на довеждане за посочените от всяка от тях обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че при неосигуряване на свидетелите в срок до първото съдебно заседание съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез разпита им е съмнително или представлява особена трудност.