Определение № 51074 от 16.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51074 гр. София, 16.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110111112 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такива от 17.04.2024 г. на ********** с ЕИК: ******** против И. Д. П..

Преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и от уточняваща молба от 17.04.2024 г. са редовно връчени на ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същата.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 4364/2023 год. по описа на СРС, 35 състав.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Предявеният иск с правно основание чл. 56 ЗН е недопустим. Това е така, тъй като този иск е на разположение на кредиторите на наследника, който се е отказал от наследството, които кредитори не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника и чрез предявяване на иска по чл. 56 ЗН целят да увеличат имуществото на наследника чрез включване в него на припадащия му се дял от имуществото на наследодателя. В случая обаче ищецът се легитимира като кредитор на наследодателя, а не на наследника не разполага с правото да предяви иск за унищожаване на отказа по чл. 56 ЗН.

Предвид изложеното, производството по предявения в условията на евентуалност конститутивен иск по чл. 56 ЗН следва да бъде прекратено като недопустимо.

Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Ищецът е поискал да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната.

Искането на ищеца да бъде задължена ответницата да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК е нередовно, доколкото в исковата молба не са поставени конкретни въпроси, на които следва да отговори ответницата, поради което на ищеца следва да 1 бъдат дадени указания да уточни доказателственото си искане.

Основателни са исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 65889/28.02.2024 г., подадена от ********** в частта относно предявения иск с правно основание чл. 56 ЗН за унищожаване на отказа от наследство, извършен от ответницата И. Д. П..

Разпореждането за връщане на исковата молба подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.02.2025 г. от 10:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Предявени са от ********** с ЕИК: ******** против И. Д. П. обективно кумулативно съединени искове, квалифицирани от ищеца, както следва: иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. чл. 17 ЗЗД за установяване нищожността на отказ от наследство, извършен от ответницата И. П. на 25.08.2023 г., поради абсолютна симулация; в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за установяване нищожността на отказ от наследство, извършен от ответницата И.

П. на 25.08.2023 г., поради липса на воля; установителни искове предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответницата на следните вземания: сумата от 2084,19 лева, представляваща непогасена част от главница по договор за кредит № ******* за период от 29.10.2021 г. до 09.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; с умата от 9,94 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.10.2021 г. до 28.09.2022 г., както и сумата от 118,83 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 29.10.2021 г. до 09.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 4364/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.

Ищецът ********** извежда съдебно предявените си права при твърдения, че срещу ответницата И. П., в качеството й на наследник на А. Р., е било образувано ч. гр. д. № 4364/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в рамките на което ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на 2 които било образувано изпълнително дело № 3153 от 2023 г., по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № *** на КЧСИ. Твърди, че наследодателят на ответницата - А. Р. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с ищеца договор за кредит № *******, като на 29.10.2021 г. е преустановила плащането на дължимите вноски по същия, поради което ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем и изпратил на А. Р. покана за доброволното му изпълнение. Ищецът установил, че последната е починала и е оставила за свои наследници ответницата И. П. и Б. К., като за последния бил налице отказ от наследството оставено му от А. Р.. С оглед предходното ищецът твърди, че всички права и задължения от наследствената маса на А. Р. преминали върху ответницата И. П.. Счита, че с поканата за доброволно изпълнение, връчена на ответницата на 28.09.2022 г. при отказ да се запознае със съдържанието й, съгласно 44, ал. 1 ГПК, същата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, респективно, считано от тази дата вземанията по договор за кредит № ******* били обявени за изцяло и предсрочно изискуеми. Ищецът посочва, че след връчването на поканата за доброволно изпълнение е образувал по реда на чл. 417 ГПК ч.гр.д. № 4364/2023 г. по описа на СРС и се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение и ИЛ, като въз основа на последния било образувано изпълнително дело № 3153/2023 г. при ЧСИ С. Я.. Посочва, че след получаване на поканата от страна на ответницата не е последвало възражение относно наследственото правоприемство осъществено с наследодателя й А. Р., като такова не било налице и след образуване на изпълнителното дело. В тази връзка ищецът счита, че ответницата е приела наследството на починалата А. Р., чрез конклудентни действия, поради което същата отговаряла към ищеца за обявените за предсрочно изискуеми задължения по договор за кредит № *******. Посочва, че с подадени от ищцата молби от 27.02.2022 г., от 01.03.2023 г. и от 10.05.2023 г., които се намирали между кориците на изпълнително дело № 2529 от 2022 г., по описа на ЧСИ С. Я., чиито предмет на вземания били по друг договор за кредит, сключен между ищеца и наследодателя на ответницата, се установявало, че е налице конклудентно приемане на наследството на починалото лице, доколкото с посочените молби се искало вдигане на запор на банковите сметки в „***“ АД. Твърди, че в молбата от 10.05.2023 г. изрично било посочено, че И. П. е останала единствен наследник на А. Р., след като синът на починалото лице е направил отказ от наследство, с оглед което счита че било налице изрично приемане на наследството. Навежда твърдения, че доколкото ищцата е останала недоволна от вдигнатия на 17.03.2023 г. частично запор на банковите й сметки, то на 25.08.2023 г. същата е направила формален отказ от наследството на А. Р., като единствената й цел била вдигането на наложените върху банковите й сметки запори и избягване на принудително изпълнение върху вземанията на ищеца. Поддържа, че освен изброените по-горе действия, за изричното приемане на наследството свидетелствали и разпоредителните действия на ответницата с наличните по банковите сметки парични средства на починалото лице, които на 14.10.2021 г. същата изтеглила в брой от АТМ устройство. Твърди, че отказът е недействителен и не е произвел действие, доколкото към датата на неговото вписване в книгата на съда по чл. 49 ЗН ответницата вече била приела наследството на починалото лице А. Р..

Ето защо предявява настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Д. П. е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва като недоказани ищцовите твърдения за нищожност – абсолютна симулация на отказа от наследство на починалото лице А. И. Р., поради това, че същият бил извършен формално от ответницата, за да бъде възпрепятствано удовлетворението на кредиторовите претенции, както и че липсвала воля на ответницата за отказа, като в този смисъл твърди обратното и посочва, че процесният отказ е вписан в особената 3 книга на съда под № 1673/25.08.2023 г. Оспорва като неоснователен конститутивния иск по чл. 56 ЗН, доколкото целта на същия бил да се защити интереса на кредитора, като не се позволи на длъжника да намали имуществото, от което кредиторът му би могъл да се удовлетвори, в конкретния случай в наследството на А. Р. не били включени никакви активи. Оспорва и установителните искове предявени по реда на чл.

422 ГПК, с аргумент, че с извършения отказ от наследство ищцата е загубила качеството си на наследник на починалия длъжник с обратна сила.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съдът намира, че предявените в условията на евентуалност искове с правно основание иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. чл. 17 ЗЗД и в условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД по съществото си представляват един и същи иск доколкото същите са обосновани с една и съща фактическа обстановка, а именно – че ответницата е направила отказ от наследство след като вече с конклудентни действия е била приела наследството. В този смисъл, въпреки да са квалифицирани по различен начин, всички искове се свеждат до едно искане, отправено към съда – да прогласена нищожността на вписания в специалната книга на СРС отказ от наследството на А. Р., извършен от ответницата по делото поради извършено преди отказа приемане на наследството с конклудентни действия – иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44 ЗЗД (в този смисъл Решение № 429 от 22.IV.1991 г. по гр. д. № 227/91 г., I г. о. на ВС).

Съдът приема, че е сезиран със следните обективно кумулативно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на осъществения то ответницата отказ от наследство поради наличието на предходно приемане на наследството с конклудентни действия; както и установителни искове предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че отказа от наследство, извършен от ответницата И. П. на 25.08.2023 г. е нищожен на сочените в исковата молба основания, а именно, че същият е направен след като същата е приела наследството с конклудентни действия.

В тежест на ответницата е да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелства, на които основава правоизключващите си възражения.

По установителния иск, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1. че между него и наследодателя на ответницата - А. И. Р., е възникнало облигационно отношение по договор за кредит № ******* с посоченото съдържание; 2. изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва; 3. че уведомил ответницата за упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.