Определение № 880 от 25.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 880 гр. Бургас, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. Р., ЕГН: **********, подадена чрез адвокат Дилян Любомиров Колев от САК със съдебен адрес за призоваване в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл.37, вх.В, ет.5, ап.15 против определение № 386/03.11.2025г., постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № 394/2025г. С това определение, съдът приема направения от Д. Д. Р. отказ от иска по чл.233 от ГПК и прекратява производството по делото.

Частният жалбоподател твърди, че отказът от иска и оттеглянето на пълномощното са недействителни поради измама на основание чл.29 от ЗЗД, евентуално поради грешка на основание чл.28 от ЗЗД и не са породили правно действие.

Процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че при проверка на гр. д. № 394/2025г. по описа на РС – Средец в ЕПЕП е констатирал подаването на молба вх.№ 3047/29.10.2025г. При последващ разговор със служител на съда установява, че в молбата е обективиран отказ от иск. След разговор с доверителката си, Адвокат Колев разбира, че ответницата по делото М. И. Т. я е посетила и я убедила да подпише документ. Според Адвокат Колев, жалбоподателката е възрастна жена с влошено здравословно състояние и намалено зрение и е била въведена в заблуждение от дъщеря си – ответница по делото да подпише молбата до съда без да съзнава действителните правни последици от действията си.

Адвокат Колев твърди, че при съмнение относно валидността на процесуалните действия на страната (в конкретния случай оттегляне на пълномощно и отказ от иск), първоинстанционният съд е бил длъжен да положи всички необходими усилия, за да установи действителната воля на ищцата. Според процесуалния представител на жалбоподателката, 1 депозираната по делото молба за отказ от иска и оттеглянето на пълномощията са втори пореден случай на въвеждане на ищцата в заблуждение и опорочаване на действителната й воля. Адвокат Колев подчертава, че действителната воля на доверителката му е да продължи производството по гр. д. № 394/2025г.

Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да прогласи недействителността на депозираните по гр. д. № 394/2025г. по описа на РС – Средец отказ от иск и оттегляне на пълномощно на адвокат Дилян Колев на основание чл.29 от ЗЗД. При условията на евентуалност, е направено искане да се прогласи недействителността на изявленията на основание чл.28 от ЗЗД.

Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени определение № 386/03.11.2025г., с което е прекратено производството по гр. д. № 394/2025г. и да върне делото на Районен съд – Средец за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба е направено искане за събиране на писмени и гласни доказателства и за изслушване на жалбоподателката по реда на чл.176 от ГПК.

Д. Д. Р. се явява в съдебно заседание лично и с адвокат Дилян Колев от САК, който пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на първоинстанционното определение.

Ответните страни М. И. Т. и Д. Т. Т. представят отговори с идентично съдържание, в които изразяват становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Ответниците твърдят, че молбата за отказ от иск е подписана и подадена лично от Д. Р. в РС – Средец и отговаря на изискванията на чл.233 от ГПК. Те се позовават на решение № 104/10.10.2023г., постановено от ВКС по гр. д. № 4296/2022г, според което съдът е длъжен да прекрати производството след като е сезиран с отказ от иска без да изисква съгласието на насрещната страна.

Ответните страни твърдят, че се грижат за ищцата, а синът й я снабдил с нова лична карта, която взел със себе си. Когато Р. посетила полицията, за да се снабди с лична карта, тя изразила желанието си пред тях да се откаже от иска, поради което те я придружили до съда.

Ответните страни се представляват в процеса от адвокат С. и адвокат Толева, които пледират за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното производство.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 05.12.2019г. Д. Д. Р. продава на дъщеря си М. И. Т. 560/1294 кв.м. идеални части от УПИ ХХ – 501.1500 в кв.96 по плана на гр. Средец, ведно с 4/6 идеални части от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж с разгъната застроена площ от 196 кв.м. и с 4/6 идеални части от построената в него масивна сграда на допълващо застрояване със застроена площ от 22 кв.м. за сумата от 9 500 лева като си запазва правото на ползване върху имота (нотариален акт № 2884, дело № 665/05.12.2019г. на нотариус Веселина Кирилова с рег.№ 560 в регистъра на НК с район на действие:

Районен съд – Средец).

2

На 08.08.2025г. Д. Р. предявява иск против М. И. Т. за унищожаване на договора за покупко-продажба като частично недействителен по отношение на 2/6 идеални части от масивната жилищна сграда и 2/6 идеални части от сградата на допълващото застрояване поради измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД, съществувала към момента на сключване на сделката и опорочила волеизявлението й. При условията на евентуалност е предявен иск за унищожаване на договора за покупко-продажба по отношение на 2/6 идеални части от сградата на основното и на допълващото застрояване поради грешка в предмета по смисъла на чл.28 от ЗЗД, съществувала към момента на сключване на сделката и опорочила волеизявлението й.

Ответната страна М. Т. представя писмен отговор.

С разпореждане № 443/08.10.2025г. като ответна страна в процеса е конституиран Д. Т. Т..

На 29.10.2025г. Д. Р. подава молба с вх.№ 3047, в която е обективиран отказ от иска и оттегляне на пълномощията от процесуалния представител адвокат Дилян Колев от САК.

С определение № 386/03.11.2025г., Районен съд – Средец приема направения отказ от иска и прекратява производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че предприетото процесуално действие е допустимо и извършено надлежно, поради което са налице основанията за десезирането му.

С определение № 220/26.01.2026г. са приети представените към жалбата писмени доказателства и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. Със същото определение е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Д. Г. за установяване на следните факти: 1) липсата на желание на Д. Р. за отказ от депозираните искови претенции и 2) намаленото зрение и слух на Д. Радева и на свидетел служител в Районен съд – Средец, който да установи факта на подаване на молбата за отказ от иск и оттегляне на пълномощното от Д. Д. Р.. Допуснато е изслушването на обяснения по чл.176 от ГПК от жалбоподателя Д. Д. Р..

В хода на въззивното производство са събрани обясненията на жалбоподателката Р., която твърди, че през ноември месец миналата година е разписвала актове, но не знае за какво и защо. Р. заявява, че не знае за какво е подписала, защото не може да вижда добре. Тя казва, че иска къщата да остане за нея. На въпрос на Адвокат Колев дали иска делото да продължи и да завърши докрай, Р. отговаря, че не е искала да се отказва от делото.

По делото са събрани показанията на свидетеля И. Д. Г., която е била личен асистент на Р. до месец януари 2025г. Според Г., жалбоподателката не може да вижда добре и не е добре със слуха, а от време на време не е добре с мозъка. Г. знае, че желанието на Р. е имотите да са на двете деца по равно.

Като е разбрала какво е станало, Р. е заявила, че желае да упълномощи адвокат и да заведе дело. Свидетелката заявява, че Р. е изразила съмнение, че „нотариалният акт е на името на дъщеря й и не иска да е така“.

По делото са събрани показанията на свидетеля Й. Г. Б. – съдебен деловодител в Районен съд – Средец, която е приела молбата за отказ на иска.

3

Според свидетелката, М. Т. е посетила съда много притеснена и е казала, че майка й иска да подаде една молба, но е трудно подвижна. Поради това, Б. слязла при Р.. Тогава Т. казала на майка си на висок глас, защото явно не чува, „сега да подпишеш, жената е тук“. Б. заявява, че Р. е подписала молбата пред нея и тя е завела по делото.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Според практиката на ВКС, формирана по приложението на цитираната правна норма, за да породи действието си, едностранното волеизявление на ищеца за отказ от иска по чл.233 от ГПК трябва да е действително. Въззивният съд е длъжен да провери валидността на извършеното процесуално действие съгласно чл.101, ал.1 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК като събере поисканите от страните доказателства (определение № 652/01.12.2015г., постановено от III ГО на ВКС по ч. гр. д. № 5364/2015г.; определение № 3576/08.07.2025г., постановено от I ГО на ВКС по к. ч. гр. д. № 23/2025г.; определение № 3618/10.07.2025г., постановено от III ГО на ВКС по ч. гр. д. № 1211/2025г.)

В конкретния случай от представения по делото амбулаторен лист № 2604870901DB /17.02.2026г. се установява, че Р. страда от слепота на двете очи (фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения) и е с намалено зрение на двете очи.

От приетия по делото амбулаторен лист

№

26048D04D2D5/17.02.2026г. е видно, че Р. е диагностицирана с двустранна невросензорна загуба на слуха – прогресиращо намаление на слуха от 12г.

Увреждането на зрението и слуха на Р. се потвърждава и от показанията на свидетеля Г., която твърди, че жалбоподателката не може да вижда добре и не е добре със слуха, от обясненията на самата жалбоподателката в съдебно заседание, която казва, че не знае за какво е подписала, защото не може да вижда добре и от показанията на свидетеля Б., която заявява, че Т. е говорила на майка си на висок глас, защото явно не чува.

От обясненията на Р., събрани по реда на чл.176 от ГПК, става ясно, че през месец ноември миналата година, тя е разписвала актове, но не знае за какво и защо. Р. изрично заявява, че не знае за какво е подписала, защото не може да вижда добре. Тя казва още, че иска къщата да остане за нея и не е искала да се отказва от делото. Обсъдени поотделно и в съвкупност, събраните по делото доказателства дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че изразената от Р. воля за отказ от иска, обективирана в молба вх.№ 3047/29.10.2025г., не съответства на действителната й воля да продължи производството по делото. Поради значително влошените едновременно зрение и слух, макар да е подписала молбата, с която се отказва от иска, Р. не е направила валидно изявление за това. Поради това, 4 определението, с което съдът е приел отказа от иска и е прекратил производството по делото трябва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззивната страна извършените от нея разходи за процесуално представителство и държавна такса в общ размер на 1 515 лева, които на основание чл.4, вр. чл.5 от ЗВЕРБ възлизат на 774,70 евро.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 386/03.11.2025г., постановено от Районен съд – Средец по гр. д. № 394/2025г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Средец за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН: ********** от гр. С., ул. "Л. К." №* и Д. Т. Т., ЕГН: ********** от гр. С., ул. "Л. К." №* да заплатят на Д. Д. Р., ЕГН: