Акт от 10.01.2019, Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр. Сливница, 10.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА МАРКОВА при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 204 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата В.С.Т. е предявила осъдителен иск срещу „...“ ООД с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, възлизащо в размер на 592 лв., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

В исковата молба се твърди, че от

18.04.2012 г. по силата на безсрочен трудов договор ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с място на работа „Бензиностанция, газстанция и паркинг- гр. Д.“, като за престирания от нея труд е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 592 лв. месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. Твърди се, че на 07.12.2017 г. ищецът е депозирал в деловодството на дружеството заявление на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е прекратил трудовото правоотношение. Сочи се, че със заповед № 86/08.12.2017 г. е било удостоверено прекратяването на трудовия договор, като това обстоятелство е било вписано и в трудовата й книжка. В заповедта изрично било упоменато, че на ищцата следва да се заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което обаче не й било заплатено.

В законоустановения срок по чл.

131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба чрез адв. Б. от САК. С отговора ответникът е признал иска по основание и размер. Твърди, че ищцата е отказала да подпише ведомостите и фишове за заплати, както и протоколите за инвентаризация, за което са били съставени четири протокола от 08.12.2017 г., 14.12.2017 г.- 2 бр. и от 15.12.2017 г. Сочи, че ищцата не е съдействала по никакъв начин, за да получи трудовото си възнаграждение и дължимо обезщетение. Твърди, че ищцата отказва да предостави банкова сметка, ***ата искова молба, което от своя страна е изискване по чл. 127, ал. 4 ГПК. В тази връзка моли съдът да постанови решение, с което да уважи ищцовата претенция поради признание на иска, като не присъжда направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата- адв. Л.А. от САК, прави искане съдът да постанови решение при признание на иска, като предвид недоказаността на твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, моли на доверителката й да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен се представлява от адв. Б., който поддържа депозирания отговор.

С оглед на обстоятелството, че надлежно упълномощеният процесуален представител на ответника- адв. Б., е признал иска, предмет на настоящото съдебно производство и предвид направеното от страна на процесуалния представител на ищеца изрично искане, съдът трябва да постанови решение при признание на иска, без да излага съображения по същество – арг. чл. 237, ал. 2 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че направеното признание се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства и по - конкретно подписаната от законния представител на ответника заповед № 86/08.12.2017 г., с която е разпоредено на работника да се начислят и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ, което, видно от представеното извлечение от трудовата книжка на ищцата, е в размер на 592 лв. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства за извършено от страна на ответника плащане, каквито фактически твърдения не са и били въведени с отговора на исковата молба.

Основният спор между страните в настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството дали с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за предявяването на иска, респ. дали следва да се присъдят сторените от ищцата съдебни разноски.

Съобразявайки това, с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че основателността на възражението по чл. 78, ал. 2 ГПК предполага ответникът да установи с всички допустими доказателствени средства, че той не е станал причина за завеждане на делото, като докаже, че кредиторът неоправдано не приема предложеното му изпълнение или не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, респ. като докаже, че ищцата злоупотребява с процесуалните си права по смисъла на чл. 3 ГПК.

По делото са били представени четири броя протоколи, които по своето правно естество представляват частни свидетелстващи документи, които са подписани от лица, различни от страните по делото, с оглед което по смисъла на чл. 180 ГПК същите представляват доказателство единствено за това, че съдържащите се в тях изявления са направени от тези лица. Изложеното в протоколите е допустимо да бъде установено с всички допустими съобразно процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, вкл. чрез представяне на изходящ от ищеца документ, в който се съдържа признание за тези обстоятелства. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства, с изключение на посочените протоколи, които не могат да се ценят по различен от посочения по-горе начин, от които да се установява, че ищецът неоправдано не е прел предложеното му плащане или не е дал необходимото съдействие, без което ответникът да би могъл да изпълни задължението си. За пълнота следва да се посочи, че в представените по делото протоколи не се съдържат твърдения, че ответникът е предложил плащане на дължимото на ищеца обезщетение, което той да не е приел, а само такива, че посочените в протоколите работници, сред които и ищцата, са отказали да получат заплатите си месец октомври и ноември 2017 г.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал.

1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата в размер на 300 лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр.

Сливница дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Макар че решението, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, не се ползва със сила на присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е присъдено обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.

Така мотивиран и на основание чл.

237, ал. 1 ГПК, Районен съд- гр. Сливница

РЕШИ:

ОСЪЖДА

„...“

ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. .. район

„.“ ул. „..“ № .., да заплати на В.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на 592

(петстотин деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...“ ООД да заплати на В.С.Т. сумата в размер на 300

(триста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК „...“ ООД да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляващи държавна такса.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която „...“ ООД е осъдено да заплати на В.С.Т. сумата в размер на 592 (петстотин деветдесет и два) лева по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.

РЕШЕНИЕТО в частта за допускане на предварително изпълнение, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София с частна жалба по реда на Глава Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-София в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: