Решение № 1361 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100509776 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. П. Й., чрез адв. И. П., срещу решение № 20093328/07.06.2023 г. по гр. д. № 3147/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 54 състав, с което е обявен за окончателен на основание чл. 350 ГПК проект за разделителен протокол, съставен от съда и предявен в открито съдебно заседание на 15.03.2023 г. на съделителите Е. С. А. и Б. П. Й., за извършване помежду им на съдебна делба на движими вещи, допуснати до делба с решение № 58768/07.03.2019 г. по гр. д. № 3147/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 54 състав, и с решение № 3911/02.07.2020 г. по в. гр. д. № 8516/2019 г. по описа на СГС, както следва: ДЯЛ І, който включва лек автомобил „Ауди C3 Куатро“, рама № WAUZZZ8L821004033, двигател № AMK009837, на стойност 11 330 лева, и ДЯЛ II, който включва лек автомобил „Фолксваген Поло“, рама № XW8ZZZ61ZBG003024, двигател № CFN102127, на стойност 12 597 лева, като дяловете бъдат разпределени след теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК между съделителите Е. С. А. и Б. П. Й., като съделителят, който при жребия изтегли дял II, ще следва да бъде осъден да заплати на съделителя, получил дял I, сумата от 633,50 лева за уравнение на дела на съделителя с дял I, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на определението, с което след теглене на жребия е определен персоналният носител на всеки от дяловете, до окончателно изплащане на задължението.

Във въззивната жалба, уточнена с молби вх. № 94937/19.10.2023 г. и вх. № 108486/21.11.2023 г., са изложени доводи недопустимост и неправилност на 1 обжалваното решение. Поддържа се, че районният съд неправилно е обявил за окончателен проекта на разделителен протокол, постановявайки тегленето на жребий, тъй като същото се явява крайно неудобно, предвид това че липсва яснота къде се намират вещите, предмет на делбата, а посочването при кого се намират вещите е един от задължителните реквизити на решението за допускане на делбата. В случая съдът в първата фаза на делбата пропуснал да се произнесе по този въпрос, който порок, според въззивника, влече недопустимост на решението за извършване на делбата.

Освен това се подчертава, че още в отговора на исковата молба ответникът е посочил, че процесните моторни превозни средства са дерегистрирани, не са в движение и са продадени на части преди иницииране на делбеното производство, поради което не са в негова фактическа власт. На следващо място, неправилно било прието, че няма значение колко струва един автомобил с оглед на това дали е регистриран в КАТ, дали е в движение или не, като се сочи, че според вещото лице, ако МПС е дерегистрирано, то се оценява като скрап, няма качеството на лек автомобил и се оценява на съставни части. По тези съображения се иска обезсилване на обжалваното решение, евентуално - неговата отмяна и разпределяне на вещите между съделителите, тъй като тегленето на жребий се явява крайно неудобно, като л. а. „Фолксваген Поло“ бъде възложен на въззивника Б. П. Й..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е. С. А., чрез адв. Р. В., с който се излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни съображения, че твърденията на Б.

Й., че не е внесъл л. а. „Фолксваген Поло“ като МПС на територията на Република България се опровергават от доказателствата по делото. За недоказани се считат твърденията, че частите на този автомобил са продадени поотделно, доколкото автомобилът не е бил регистриран и за продажбата му не е била необходима нотариална заверка на подписите на страните, но това обстоятелство не води до извод, че продадената вещ не е съставлявала МПС към момента на продажбата. Такъв извод не би могъл да се направи и от съдържанието на представения договор за продажбата на това МПС. Поставя се акцент и върху това, че автомобилът е продаден в хода на процеса. Същите аргументи били валидни и по отношение на л.а. „Ауди“.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството е във фазата по извършването на делбата.

С решение № 58768/07.03.2019 г. по гр. д. № 3147/2016 г. по описа на СРС, 54 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Е. С. А. и Б. П. Й. на лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № *******, рама № XW8ZZZ61ZBG003024, двигател № CFN102127, при следните квоти: 1/2 идеална част за Е. С. А. и 1/2 идеална част за Б. П. Й., като в тази му част решението е потвърдено с влязло в сила на 08.09.2020 г. решение № 3911/02.07.2020 г. по в. гр. д. № 8516/2019 г. по описа на СГС, III-в въззивен състав.

С цитираното решение по в. гр. д. № 8516/2019 г. по описа на СГС, III-в въззивен състав, първоинстанционното решение № 58768/07.03.2019 г. по гр. д. № 3147/2016 г. по описа на СРС, 54 състав, е отменено в частта, в която е отхвърлен искът за делба на л. а. „Ауди C3 Куатро“, като вместо това е допуснато извършването на съдебна делба между същите съделители на лек автомобил „Ауди C3 Куатро“, рег.

№ *******, рама № WAUZZZ8L821004033, двигател № AMK009837, при следните квоти: 1/2 идеална част за Е. С. А. и 1/2 идеална част за Б. П. Й..

2

В хода на първоинстанционното производство по извършване на делбата съделителката Е. А. е направила искане за извършване на делбата чрез изнасяне на вещите на публична продан, а съделителят Б. Й. поддържа заявеното и в хода на първата фаза възражение, че процесните МПС са изгубили качеството си на самостоятелни вещи, тъй като са дерегистрирани и продадени на части в хода на процеса. При предявяване на разпределителния протокол процесуалният представител на Й. заявява, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределяне на имотите и ответникът изразява предпочитание към л. а. „Фолксваген Поло“.

Във връзка с възраженията на Б. Й., че автомобилите са загубили качеството си на самостоятелни вещи, районният съд приема, че дерегистрацията на дадено моторно превозно средство няма соченото от съделителя правно значение, доколкото дерегистрацията на даден автомобил има единствено административноправно значение и не обуславя задължителен извод, че същият е разглобен на части, които да бъдат ползвани, продадени или предадени за скрап. Поради това, предвид липсата на данни за разкомплектоването и продажбата на процесните автомобили на части, съдът приема, че не се установява те да са изгубили качеството си на сложни съставни вещи.

Този извод е мотивиран с констатациите на съда, че със заявлението за дерегистрация на л. а. „Ауди С3 Куатро“ съделителят Й. е заявил намерение за износ на автомобила в страна-членка на Европейския съюз; че в договорите за покупко-продажба на автомобилите, сключени от ответника в хода на процеса, всеки от автомобилите е индивидуализиран като едИ. вещ и от съдържанието на договорите по никакъв начин не се налага извод за воля за продажба, респ. покупка на отделни движими вещи, които са били включени в състава на сложната такава; че за лек автомобил „Фолксваген Поло“ се установява, че е бил внесен от ответника от Руската федерация, като съгласно отбелязването в договора за покупко-продажба на този автомобил, сключен на 20.08.2016 г. от приобретателя по сключения на 26.01.2016 г. с Й. договор за покупко-продажба, на същия е придаден регистрационен номер в КАТ и няма данни за последващата му дерегистрация. По тези съображения съдът е приел за неоснователни доводите на ответника, че при определяне на цената на делбените вещи следва да бъде взета предвид стойността им като скрап.

По отношение на конкретния способ за извършване на делбата, при зачитане на един от основните принципи в делбеното производство, че при извършване на делбата всеки съделител следва да получи реален дял от имуществото, както и с оглед на равния брой на съделителите и на делбените сложни съставни вещи, които биха могли да бъдат ползвани по предназначение единствено в качеството си на единство от отделни детайли, системи и агрегати, районният съд приема, че единственият удачен способ за извършване на делбата в случая е чрез изготвяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Прието е още, че способът „публична продан“ е неприложим за ликвидиране на съсобствеността, а в конкретната хипотеза тегленето на жребий не е невъзможно или твърде неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК.

По отношение на становището на процесуалния представител на ответника, че разпределението следва да бъде извършено от съда, е посочено, че същото е негодно да обоснове извод за неприложимост на способа за извършване на делбата чрез теглене на жребий, доколкото не се установява между страните да е постигано съгласие по отношение на способа за прекратяване на съсобствеността, в който случай да е целесъобразно да се съобрази общата им воля.

Поради това съдът е съставил проект за разделителен протокол по реда на чл.

347 ГПК, с който е обособил два дяла от допуснатите до делба имоти и е определил 3 уравнение на дяловете, при съобразяване, че съгласно приетата по делото съдебнооценителна експертиза пазарната оценка на двата съсобствени автомобила възлиза на сумата от общо 23 927 лева, от която на всеки съделител се припада по 1/2 част, т. е. по 11 963,50 лева. С оглед на това са обособени дялове, както следва: ДЯЛ І, който включва лек автомобил „Ауди C3 Куатро“, рама № WAUZZZ8L821004033, двигател № AMK009837, на стойност 11 330 лева, и ДЯЛ II, който включва лек автомобил „Фолксваген Поло“, рама № XW8ZZZ61ZBG003024, двигател № CFN102127, на стойност 12 597 лева, като дяловете бъдат разпределени след теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК между съделителите Е. С. А. и Б. П. Й., а съделителят, който при жребия изтегли дял II, ще следва да бъде осъден да заплати на съделителя, получил дял I, сумата от 633,50 лева за уравнение на дела на съделителя с дял I, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на определението, с което след теглене на жребия е определен персоналният носител на всеки от дяловете, до окончателно изплащане на задължението.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първата инстанция, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

При извършената служебна проверка въззивният съд не установява наличие на пороци на обжалваното решение, които да обусловят извод за недопустимостта му.

Изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалвания акт по съществото си съставляват оплаквания за незаконосъобразност на решенията по допускане на делбата.

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата. Тъй като решенията, с които двата процесни автомобила са допуснати до делба, се ползват със сила на пресъдено нещо, то тези съдебни актове не могат да бъдат ревизирани настоящото производство по извършване на делбата.

Освен това доводите на въззивника за неустановеност на местонахождението на вещите, предмет на делбата са били релевирани още в първата фаза на делбата.

Доколкото във втората фаза не се сочи да са налице нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението по допускане на делбата, то тези доводи се явяват преклудирани.

За пълнота следва да се посочи, че липсват твърдения и доказателства за последващи обстоятелства, довели до погиването или промяна в местонахождението на вещите. Поради това следва да се приеме, че вещите съществуват и се намират в лицата, придобили ги с договорите от 24.03.2016 г. и 20.08.2016 г., и към момента на 4 приключване на съдебното дирене. Също така, във втората фаза на делбата съдът няма служебно задължение да изследва дали е извършено последващо прехвърляне на спорното право в хода на процеса с оглед установяване местонахождението на вещите.