Решение № 18 от 21.08.2026, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Омуртаг, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20253510200076 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ХИГИЯ ТРАНС“ ЕАД, с ЕИК: 114107119, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. “Карлово“ № 23, със законен представител В. В. М. – изпълнителен директор, против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от ел. система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8505192869, издаден от АПИ, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лв. /с равностойност в евро - 1278. 23 евро/, на основание чл. 187а , ал.

2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В жалбата са изложени съображения за издаване на обжалвания ЕФ в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН и на европейското законодателство и съдебна практика, както и за липса на изрична законова разпоредба предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ по чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към датата на процесното нарушение. Предвид изложеното в жалбата се прави искане процесният ЕФ да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалният представител на жалбоподателя, с която жалбата се поддържа и се прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Агенция пътна инфраструктура, се представлява от Д. К. – И. - юрисконсулт, която оспорва жалбата и прави искане обжалваният ЕФ да 1 бъде потвърден. Представила е и писмено становище, в което са изложени подробни съображения относно законосъобразността на процесния ЕФ.

Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 23.02.2023 г., в 23.14 часа, било установено нарушение № D988ВЕВВВ5В911F0Е053021F160А2Е19, с ППС товарен автомобил марка и модел „МАН ТГА26.310 БЛ“, с рег. № ***, с техническа допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в общ. Антоново, за движение по път І-4 км. 175+799, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. След констатиране на описаното нарушение от АПИ бил издаден процесният ЕФ № 8505192869 – на 18.04.2023 г., който бил връчен на жалбоподателя на 01.04.2025 г. Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, а именно: ЕФ № 8505192869, издаден от АПИ, известие за доставяне на ел. фиш, доклад от ЕССПТ, справка за собствеността на МПС, снимков материал на МПС - 2 бр., Протокол № 28765/21 от заседание на УС на АПИ от 09.09.2021 г., Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. на ИД председател на УС на АПИ, образец на ЕФНГ/ИС - 4 бр., Становище от отдел УИСИ НТУ към АПИ от 25.04.2025 г., ведно с таблица с данни за движение на ППС, справка от история на нарушение № 8505192869, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.20219 г. и схема на разположението на СКТ.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, съгласно която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Съгласно чл. 167а от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 60 от 2019 г./ Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол по отношение заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси. За извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 2 от ЗДвП, в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от същия закон е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 2500 лева за юридическо лице /ЮЛ/,собственик на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП - ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - такса за изминато разстояние, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП, наказанието се налага на ползвател юридическо лице, ако има вписан такъв. В конкретния случай на дружеството жалбоподател, в качеството му на собственик на описания по – горе товарен автомобил, е наложено предвиденото в цитирания текст административно наказание, за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който задължава собственика на МПС да не допуска движението на същото по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за съответното МПС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията му. От изложеното следва, че тъй като дружеството жалбоподател е собственик на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГА 26.310 БЛ“, с рег. № ЕН 7022 ВМ, в случая правилно е определен субектът на нарушението. Размерът на наложената на жалбоподателя имуществена санкция е определен съобразно разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДВП. Същевременно изложените в жалбата съображения за издаване на процесния ЕФ в нарушение на чл. 34, ал.

1 от ЗАНН /ред. ДВ бр. 21/2021 г./, са основателни, тъй като от приложената като доказателство по делото справка от история на нарушение № 8505192869, се установява, че обжалваният ЕФ е издаден на 18.04.2023 г., т. е. повече от една година след констатиране на нарушението. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над не обжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, т. е. издаването на ЕФ за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б. от ЗДвП, трябва да е предвидено в закон. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП /ред. ДВ, бр.

23 от 2021 г., приложима в случая/ е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДВП е предвидена санкция за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на 3 платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /ред. ДВ бр. 105 от 2018 г., приложима в случая/ е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От изложеното следва, че в приложимата към датата на извършване на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение. Към тази дата такава възможност не е предвидена и в друга законова норма. Следователно в случая е следвало да не се съставя електронен фиш, а е било необходимо да бъде съставен АУАН, въз основа на който да бъде издадено НП. Възможност за издаване на ЕФ за това нарушение е предвидена едва с изменението на ЗДвП в сила от 13.02.2024 г., с което разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е допълнена и вече регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, може да се издаде електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция. Цитираната актуална редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче има процесуален характер и поражда правно действие занапред, поради което е неприложима в конкретния случай.

Изложеното също води до извод за незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

Във връзка с изложените в жалбата съображения за издаване на процесния ЕФ в нарушение законодателството на ЕС и практиката на СЕС, съдът съобрази решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 по преюдициалното запитване отнасящо се до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., съгласно което посоченото изискване в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на „компесаторна такса“ с фиксиран размер. В случая административното наказание наложено на жалбоподателя е определено съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в която за процесното нарушение е предвидена фиксирана санкция от 2 500.00 лева /1278.23 евро/. Следователно цитираната разпоредба е в противоречие с изискването за съразмерност, регламентирано в чл. 9а. от Директива 1999/62 ЕО. Предвид задължителния характер на 4 цитираното по – горе решение на СЕС, съдът счита, че процесният ЕФ се явява незаконосъобразен и на това основание. Ето защо, предвид изложените по - горе съображения за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ същият следва да бъде отменен.

По направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на жалбоподателя съдът счита следното: Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН регламентира правото на присъждане на разноски на страните в производството пред районния съд, по реда на АПК. Съгласно чл. 143 ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган, издал отмененото НП, следва да му заплати направените в съдебното производство разноски. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. И. Г. от САК, с предмет изготвяне и подаване на жалба срещу процесния ЕФ и осъществяване на процесуално представителство, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева /332.34 евро/, платимо в брой, представена е и фактура, изд. от адв. Г.. Представен е по делото списък на разноските, като се претендира сумата в размер на 650.00 лева /332.34 евро/. Налице е възражение за прекомерност от въззиваемата страна. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че в насроченото открито съдено заседание по делото не се явява процесуален представител на жалбоподателя и дейността на същия се състои в изготвяне на жалба и на молба, в който е инкорпориран списък на разноските и с която е направено искане за отмяна на обжалвания ЕФ на основание изложените в жалбата съображения, съдът счита, че предвид изхода на делото АПИ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 255.65 евро, с левова равностойност - 500.00 лева.