Решение № 190 от 07.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ловеч, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500516 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от Д. Л. Ф., срещу постановление за разноски, обективирано в съобщение изх. №14987/05.08.2024 по изпълнително дело №744/2024 г. по описа а ЧСИ рег. №880 на КЧСИ.

Жалбоподателят излага доводи за недължиост на адвокатския хонорар, заплатен от Ф. Ф. в производството по изнясяне на делбен имот, съсобствен между Ф. Ф. и Д. Ф., на публична продан. Намира за приложимо правилото на чл. 355 ГПК. В условията на евентуалност, моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност. Счита, че не дължи таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, а по отношение начисляването на останалите такси твърди, че не е налице годен предмет на обжалване, евентуално, че дължи само ½ от тях. Моли съда да отмени постановлението за разноските, обективирано в съобщение изх. №14987/05.08.2024 г. по изп.д. №744/2024 по описа на ЧСИ рег. №880 на ЧСИ в частта за приетия адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. и за таксите по ТТЗЧСИ в размер на 129 лв. и 120 лв. по т.

26, евентуално да намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК и начислените такси с ½.

В срока по чл. 436 ГПК е постъпило писмено възражение от Ф. Л. Ф., с което са изложени съображения, че адвокатското възнаграждение е съобразено с минималните размери, посочени в НМРАВ, а таксите са правилно изчислени, поради което намира жалбата за неоснователна.

ЧСИ Р. Д., рег. № 880 на КЧСИ, депозира мотиви, в които излага, че процесното изпълнително дело е образувано на 11.07.2024 г. по молба на Ф. Ф.

1

– взискател, въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2024 г., издаден по гр.д.

№858/2022 г. по описа на РС – Троян, с който е изнесен на публична продан неподеляем делбен имот, допуснат до делба между взискателя и жалбоподателя. Посочва, че за образуване на изп.д. взискателят е внесъл авансово сумата от 114 лв., представляваща сбор от такси по т.1, 3, 5 и 10 ТТЗЧСИ. Със съобщение изх. №14987/05.08.2024 г. страните са уведомени за размера на разноските по изпълнителното дело. Поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 НМРАВ, както и че начислените такси са в рамките на минималния размер.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира следното:

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК подлежи на обжалване.

С Изпълнителен лист №79 от 10.05.2024 г., издаден по гр.д. №858/2022 г. по описа на РС – Троян, на публична продан е изнесен допуснатия до делба между Ф. Ф. и Д. Ф. неподеляем недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Борима, одобрени със Заповед № РД-18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК. Адрес на имота: с.Борима, с площ на имота от 1510 кв.м, с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 717, квартал 51, парцел 3, при съседи: ***, ***,

***, ***, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи два, с предназначение - жилищна сграда –еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 108; кв.м., брой етажи един, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 69 кв.м., брой етажи два, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи един, с предназначение - селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 98 кв.м., брой етажи един, с предназначение - селскостопанска сграда, като сумата получена от продажбата следва да бъде разпределена между съделителите при квоти по ½ за всеки от тях.

С Разпореждане от 11.07.2024 г. въз основа на молба от Ф. Л. Ф., действащ чрез пълномощник адв. П. К., и процесния изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 744/2024 г. по описа на ЧСИ Р. Д. рег. №880 на КЧСИ и е разпоредено изпращане на покана за доброволно изпълнение до жалбоподателката. Като взискател по изп.д. е конституиран Ф. Л. Ф., а като длъжник – жалбоподателката.

Видно от приложеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, взискателят е възложил на адв. К. да подаде молба за 2 образуване и извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело срещу насрещното задължение да заплати възнаграждение в размер на 1000 лв.

Със съобщение изх. №14987/05.08.2024 г., получено от жалбоподателя на 09.08.2024 г., същият е уведомен за образуваното изпълнително дело, както и за размера на разноските по него, в т.ч.: 1000 лв. адвокатски хонорар, такси по ТТЗЧСИ в размер на 129 лв., такса по т.26 ТТЗЧСИ в размер на 120 лв., като е отправена и покана за доброволно плащане на дължимите суми по банкова сметка на ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Производството по извършване на публична продан на делбен имот е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, тъй като едва с продажбата се постига вещно-правния ефект на делбата на прекратяване на съсобствеността. Предвид това, по своята юридическа същност изнасянето на публична продан на делбен имот не е изпълнителен способ за събиране на парично притезание чрез насочване изпълнението върху недвижим имот, а начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти и производството не е изпълнително такова. Въпреки това, тъй като не е предвиден специален ред за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот, същата се извършва по реда на изпълнителния процес по ГПК, но това не обуславя извод в обратна насока, а именно, че се касае за изпълнителен процес – в този смисъл Определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. дело № 22/2010 на ВКС, Решение № 696 от 30.01.2019 г. на СГС по в. гр. д.

№ 15453/2018 г., Решение № 260606 от 28.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 12482/2020 г. и др.

За разлика от изпълнителното производство, страни в производството по извършване на публична продан са съделителите от исковото производство за съдебна делба, по отношение на които е постановено решението за изнасяне на публична продан. В това производство не се изпращат покани за доброволно изпълнение, не се извършва опис и оценка, не се назначава пазач, не се вписва възбрана върху имота, съделителите не внасят задатък, ако участват като наддавачи – така Решение № 1142 от 8.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2985/2021 г.

В тази връзка, с оглед характер на производството по изнасяне на публична продан на делбен имот, изяснен по-горе, настоящият съдебен състав счита, че чл. 355 ГПК, съгласно който страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им, намира приложение и в изпълнителното производство. Няма основание обаче за разпределяне на разноските за адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя, възлагайки ги в тежест на длъжника.

Инициирането на изпълнително производство за публична продан на делбения имот от някой от съсобствениците-съделители не му придава типичното качество на "взискател", за да има правно основание да претендира 3 разноски по общия ред за адвокатско възнаграждение, които разноски да му бъдат заплатени от другите съделители – страни в делбеното, съответно в изп. производство. Доколкото иницииралия изпълнителното производство упражнява и чужди права, той няма право да получи разноски извън тези, направени за да се ползват от тях всички съделители. Когато се ангажират услуги на процесуален представител, това е в полза само на съделителя, който е счел, че следва да бъде представляван, но не и в полза на останалите, поради което и те не следва да понасят разноските, които са общи.

Настоящата хипотеза е именно такава - изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден на основание чл. 348 ГПК, с който недвижим имот, предмет на съдебна делба, е изнесен на публична продан като неподеляем. Предвид това, съдебният изпълнител не е следвало да съставя и връчва покана за доброволно изпълнение на Д. Ф.. Връчената на жалбоподателя въпреки това покана, обективирана в съобщение изх.

№14987/05.08.2024г., в която изрично са били отбелязани 1000 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съставлява постановление на съдебния изпълнител по разноските. В тази връзка, с оглед гореизложеното относно дължимостта на адвокатското възнаграждение, заплатено от съделителя, избрал да ангажира адвокат за осъществяване на представителство при образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия за извършване на публична продан на делбения имот и реализиране на правото му да получи част от стойността на същия, съобразно притежаваната квота, съдът намира, че хонорарът следва да остане за сметка само на този съделител, но не и да бъде възлаган в тежест на останалите. Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното постановление за разноските в частта, с която в масата на разноските е включено и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., следва да бъде отменено, тъй като подобни разноски не могат да бъдат събирани от останалите съделители в рамките на това производство.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме обратното по отношение на приложимостта на чл. 355 ГПК в производството по извършването на публичната продан, това не би променило крайния извод на съда отново при с оглед на това, че в тази хипотеза публичната продан е само правно средство да се осребри общата вещ и получената сума да се разпредели между съделителите съобразно квотите им, като фактът, че се извършва съобразно правилата за публична продан на недвижим имот при принудително изпълнение, не води до заключението, че се касае до изпълнителен процес, съответно няма насрещна страна – длъжник, в тежест на която да се възложат сторените разноски за адвокатско възнаграждение – в този смисъл Решение № 16854 от 18.09.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 10733/2014 г.

Вследствие на този извод, постановлението следва да се отмени и в частта относно начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане, доколкото същата е определена за коментираното адвокатско възнаграждение. Предвид възприетото от съда относно недължимостта на адвокатския хонорар, за събирането му не следва да се начислява и такса по 4 т.26 ТТРЗЧСИ.

По отношение на таксата в размер на сумата от 129 лв. съдът намира за неоснователно твърдението за неяснота относно съставните й компоненти, предвид че по делото са приложени фактура №48054/18.07.2024 г. и сметка №52538/18.07.2024 г., съдържащи разбивка на включените в общата сума такси. В нея е включена такса по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело в размер на 20 лв. Видно обаче от доказателствата, приложени в процесното изп. дело същата е авансирана от Ф. Ф. и не следва да се събира отново. Изложеното се отнася и по отношение на начислената такса за извършване на проучване на имуществото на длъжника. Нещо повече, последната е недължима и доколкото съгласно същността на производството по изпълнителното делото в настоящата хипотеза, изяснена по-горе, жалбоподателят няма качеството длъжник.

Съдебният изпълнител не е трябвало и да съставя и връчва покани за доброволно изпълнение, както и да налага възбрана върху делбения имот.

Въпреки това на жалбоподателя е връчена покана, в която изрично са били отбелязани 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, както и горецитираните такси по ТТРЗЧСИ. Предвид това, таксите в размер на 40 лв. по т.5 ТТРЗЧСИ, на 15 лв. по т. 10 и на са недължими.