Определение № 2569 от 15.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2569 гр. София, 15.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002102238 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Г.

П. от АК-Русе, срещу решение №135 от 25.03.2025г., постановено по в.гр.д.№84/2025г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 1628 от 29.11.2024г., постановено по гр.дело № 1518/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е бил уважен предявеният срещу нея отрицателен установителен иск от Д. Б. Д. и К. Т. Д., че тя не е собственик на 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място] по [улица], както и бил отменен издаденият на 05.03.2024 г. в нейна полза нотариален акт за собственост от Нотариус рег. № 412 на НтК.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.Моли съда да обезсили обжалваното въззивно решение и прекрати производството по делото.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са приповторени доводите в касационната жалба, които касаят недопустимостта на решението на въззивния съд.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по касация Д. Д. и К.

Д., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване 1 съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците Д. Б. Д. и К. Т. Д., които са сключили граждански брак от 08.10.1972г., са придобили в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на влязло в сила на 12.08.2013г. постановление за възлагане на имот на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ по изп.дело № 816/2012г., по което длъжник е била ответницата, а впоследствие и по покупко-продажба от 27.06.2019г., припадащите се общо 618/1010 ид.части от земята на 6 броя самостоятелни промишлени сгради, построени в процесния имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], пет от които изцяло тяхно притежание, а от шестата / с идентификатор ***/ те имат 1/2 ид.част.Съсобственик на последната постройка се явява лицето Ц. Д. Г., син на М. Г., който притежава 54/1010 ид.части от земята. Собственик на останалите 327.60/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***по реституция е лицето А. Г. Д., починал на 20.12.1993г., наследен от своята съпруга /починала на 21.11.2012 г./ и от сина им Г. А. Д..Последният притежава по наследство от двамата родители и намираща се там четириетажна масивна производствена сграда, според АДС № 7551/ 29.10.1981 г. от 289 кв.м.

Прието е още, че между страните няма разногласие по въпроса, че в случая за процесния имот е налице „хоризонтална етажна собственост“, тъй като в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици, поради което, съгласно чл.38,ал.1 от ЗС, земята представлява обща част и няма самостоятелно юридическо съществуване.

На 08.02.2023 г. с нот.акт № 17, том І, дело № 15 на Нотариус рег.№ 762 на НтК, с вх.№ 1231 от същата дата на СВ-РРС, М. Д. Г. била призната за собственик по давностно владение на трафопост, явяващ се самостоятелен обект на две нива в сграда с идентификатор ***, с площи на нивата от 21.85 кв.м и 34.38 кв.м.

На 05.03.2024г. М. Д. Г. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, по силата на който била призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, съставляващ 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***и административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 1010 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана.Преди това, на 20.12.2023 г. с нот.акт № 64 , том ІІ, дело № 232 на Нотариус рег.№ 762 на НтК, с вх.рег.№ 15912 от същата дата на СВ-РРС, ответницата била призната за собственик по давностно владение на сграда с идентификатор ***, върната по реституция на А. Г. Д., записана с площ от 336кв.м.

Въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че събраните в хода на производството гласни доказателства не установяват М. Г. да е упражнявала фактическата власт върху реална част от поземления имот, необезпокоявано в продължение на десет години, за да придобие по давност идеална част от него.При хоризонталната етажна собственост е налице неделимост на земята като принадлежност към сградата, поради което тя не може да се придобива по давност, респективно е неделима /обща/ част по предназначение си и за нея е недопустима делба / т.1 б.“д“ на ППВС № 2/1982 г./.Тя следва да остане прилежаща част на всеки един от застроените обекти, респективно не може да бъде 2 придобита по давност. Поради основателност на предявения главен иск следва, че съставеният нотариален акт за собственост на недвижим имот, по силата на който М. Д. Г. е била призната за собственик по давностно владение на 336/1010 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал. 2 от ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според т.1 от Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.При липса на правен интерес производството се прекратява.

Налице е вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, тъй като е несъобразено с цитираното по-горе тълувателно решение, което е основание да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №135 от 25.03.2025г., постановено по в.гр.д.

№84/2025г. на Русенския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора М. Д. Г., чрез процесуалния им представител адв.Г. п., в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 42.18/четиридесет и две цяло и осемнадесет/евро и в същия срок да 3 представят доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4