Определение № 762 от 02.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 762 гр. Ловеч, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500445 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 против разпореждане № 1442/19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 487/2023 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против М. С. С. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1127.31 лв.

– неустойка за предсрочно прекратяване на договор, 94.62 лв. – мораторна лихва за забава върху тази сума и 26.91 лв. държавна такса.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Жалбоподателят се позовава на чл.54.12 от ОУ и оспорва изводите на съда, че процесният договор подлежи на разваляне по реда на чл.87 ЗЗД., като цитира съдебна практика. Твърди, че наличието на тази клауза в ОУ изключва приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД. В случая неизпълнението в определения срок автоматически прекратява действието на договора и заявителят е в правото си да претендира неустойка. На следващо отбелязва, че на длъжника е съобщено за прекратяване на договора чрез изпратен СМС на 03.09.2020 г. и 11.09.2020 г. Оспорва извода на съда, че между страните липсва уговорка за прекратяване на договора чрез СМС, тъй като текстовото съобщение е в писмена форма и изпълнява изискванията на закона.

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за сумите, за които районният съд е отхвърлил заявлението, както и за присъждане на направените в настоящето производство разноски.

По допустимостта.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на 1 обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Атакуваното разпореждане е връчено на 25.07.2023 г., а частната жалба е подадена по електронен път на 01.08.2023 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с него е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 487/2023 г. по описа на РСТетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят "А 1 България" ЕАД е подал пред ТРС заявление по чл.

410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу М. С. С. за следните дължими суми по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М 6143143 за периода от 01.06.2020 г. до 26.12.2020 г. на обща стойност 1586.18 лв., от които неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 701.97 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на стойност 146.00 лв., неустойки в размер на 738.21 лв., както и по Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М 6442356 за периода от 10.09.2020 г. до 04.01.2021 г. на обща стойност 462.54 лв., от които неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 73.44 лв., неустойки в размер на 389.10 лв. и 546.59 лв. мораторна лихва върху цялата сума, като са описани издадените месечни фактури за предоставени услуги.

С разпореждане № 1292/29.06.2023 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да посочи дали с оглед претендираната неустойка е уведомил писмено длъжника за прекратяване на договора по реда на чл.87 ЗЗД и ако е уведомен, кога е получил съобщението.

С молба от 14.07.2023 г. заявителят "А 1 България" ЕАД е уточнил, че за прекратяване на договора в частта му за услугите по партиден номер М 6442356 длъжникът е уведомен на 11.09.2020 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 16.09.2020 г. предстои прекратяване на услугите, като съобщението е получено на същата дата. За договор със системен партиден номер М 6143143 длъжникът е уведомен на 03.09.2020 г. чрез 2 кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 09.09.2020 г. предстои прекратяване на услугите, като съобщението е получено на същата дата.

Тетевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 211/19.07.2023 г. за сумата 921.41 лв., представляваща главница за периода от 01.06.2020 г. до 26.12.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата 44.28 лв. мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 20.11.2020 г. както и ДТ в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

С обжалваното разпореждане ТРС е отхвърлил заявлението досежно останалите претендирани суми за неустойка, мораторна лихва и държавна такса.

В мотивите си районният съд е приел, че в договора липсва уговорка, че същият може да прекратен чрез СМС. Изложени са и съображения, че няма данни волеизявлението за прекратяване на договора да е достигнало до длъжника, поради което претендираните вземания за неустойка в общ размер от 1127.31 лв. са отхвърлени. На следващо място относно претенцията за мораторна лихва е прието, че същата е начислена върху главница, включваща и вземането за неустойка, поради което заповедният съд след направено изчисление и направил извод, че следва да се уважи само за сумата от 44.28 лв.

С оглед изложените в заявлението обстоятелства, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд относно вземането за неустойка. В т.12 от заявлението е посочено, че същата е дължима съгласно чл.54.12 от ОУ, в който е договорено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дена. В случая настоящият състав счита, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима 3 от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните месечни такси до изтичане на срока за ползване, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Следователно без значение от момента на предсрочното прекратяване на договора, съгласно неустоечната клауза абонатът дължи всички стандартни месечни такси до края на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не услугата. В случая няма данни в какъв срок преди изтичането му е прекратен, но това не се отразява на крайния резултат предвид изложените в частната жалба оплаквания. Така уговорена неустоечната клауза създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор имуществена облага в размер, идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга.

На следващо място следва да се отбележи, че едностранно изявление при неизпълнение, с което договорната връзка преустановява действието си занапред, като при договорите с периодично изпълнение, развалянето им няма обратно действие. Затова и цената за остатъка от договора не съставлява вреда от неизпълнение, а получаването й надхвърля присъщата за неустойката обезпечителната и санкционната функция.

По изложените съображения въззивният състав споделя изцяло становището, че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в която е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички оставащи месечни абонаментни такси до края на срока на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. и др./. По делото липсват и доказателства, че волеизявлението на заявителя за прекратяване действието на договорите за продажба на изплащане и мобилна услуга е достигнало до длъжника, за да се приеме, че същите са прекратени.

Въззивният състав намира за законосъобразни и изводите на ТРС относно размера на претендираната мораторна лихва, която е начислена върху главница, включваща и вземане за неустойка, което не се дължи поради нищожността на неустоечната клауза.

Частната жалба е неоснователна и в частта, с която се претендира пълния размер на платената държавна такса. Районният съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение само за сумата с оглед размера на уважените вземания.

4

По изложените съображения ЛОС също приема, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка и мораторна лихва върху тази сума в пълния претендиран размер, както и за разликата от 26.91 лв. държавна такса. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а разпореждането на ТРС в обжалваната част се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно разпореждане № 1442/19.07.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 487/2023 г. по описа на РС Тетевен в частта, с която е отхвърлено подаденото от „А1 България"ЕАД, ЕИК ***, заявление срещу М. С. С. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1127.31 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор, 94.62 лв. – мораторна лихва за забава върху тази сума и 26.91 лв. държавна такса.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5