Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 15.11.2021, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 383/2021
Вид
Решение № 188
Подписан
15.11.2021
В сила
21.07.2022
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, Тодор Илков Хаджиев, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. ХАСКОВО, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря Ж.Р.Х. като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно гражданско дело № 20215600500383 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.М.Д. и А.Й. Д. против Решение № 260232/ 27.04.2021 г. по гр. д. № 3629/ 2019 г. на Районен съд - Хасково в частта, в която е отхвърлен предявения против Н.И. И. и Р. Р. И. иск за сумата о т 10 734 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствените на ищците ПИ ***, сгради *** и *** и подпорна стена по североизточната граница на ПИ ***, в резултат на бездействието на ответниците да премахнат външна тоалетна и свързана с нея отходна канализация, намиращи се в кадастралните граници на имота им, наложили извършването на следните дейности: укрепване на основите на посочените две сгради; укрепване на подпорна стена; възстановяване на бетонна настилка; разрушаване на съществуваща тухлена зидария 12 см и направа на нова, запълване на пукнатини в тухлена зидария с циментов разтвор; изкърпване на вътрешна мазилка по стени в двете сгради; изкърпване на външна мазилка по стени и фаянсова облицовка по стени.

В жалбата се прави оплакване за необоснованост на обжалваното 1 решение, тъй като районният съд не е възприел заключението на назначената тройна съдебно – техническа експертиза, според която повредите по имотите на ищците се дължат на изтичащите в техния имот битови и дъждовни води от имота на ответниците, които не са предприели необходимите мерки за отвеждането им в канализационните тръби. Предвид изложеното искат да се отмени, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи изцяло.

Въззиваемите Н.И. И. и Р. Р. И. чрез процесуалния си представител оспорват жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

И.М.Д. и А.Й. Д. са предявили против Н.И. И. и Р. Р. И. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно площ от 6 кв. м., която поради допусната грешка в КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-1863/05.10.2006 г. на ИД на АК, е заснета като част от поземлен имот ***, както и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 734 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за причините на собствените на ищците ПИ ***, сгради *** и ***, и подпорна стена по североизточната граница на ПИ *** повреди поради извеждане на битовите води от имота на ответниците от канализацията и оттичането им в имота на ищците.

Предмет на обжалване е решението в частта, в която предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен. Отговорността на ответниците се претендира поради проявеното от тях виновно бездействие, изразяващо се в неизвършване на ремонт на заснетата в техния имот външна тоалетна, от септичната яма на която се изливат води и наводняват съседния имот на ищците.

По настоящето дело се установи, че имотите на страните са съседни, между които е налице денивелация, от които имотът на ищците *** по кадастралната карта на гр. *** е разположен под имот *** на ответниците.

Установи се също така, че на северната граница на двата имота е построена тоалетна с две помещения (северно и южно) с вход откъм всеки един от двата имота, която по одобрената през 2006 г. кадастрална карта на гр. *** изцяло е 2 заснета като част от имота на ответниците. С решението, предмет на въззивно обжалване, е прието, че ищците са собственици на северната част от въпросната тоалетна и на прилежащата й площ от 6 кв. м., в която част е влязло в сила поради необжалването му.

От заключението на приетата по делото тройна съдебно – техническа експертиза се установи, че по построените в имота на ищците сгради с идентификатор ***, ***и подпорната стена са налице щети (изчерпателно описани в заключението), разходите за възстановяване на които възлизат на 10 734. 05 лв. с ДДС.

Спорен между страните е въпросът за причините за възникване на посочените щети – дали се дължат на конструктивни недостатъци на сградите или на наводняване на имота вследствие на проявеното от ответниците бездействие да ремонтират преминаващата през септичната яма на тоалетната канализация. Вещите лица по назначената тройна съдебно – техническа експертиза сочат като основен фактор за възникване на щетите наводняването имота на ищците вследствие на: 1. Изливащите се битови води извън тръбите към септичната яма; 2. Дъждовните и снежни води, които падат върху сградите и терена на имот ***, собственост на ответниците, и които се изтичат безпрепятствено в югоизточната част на имот ***; 3. Дъждовните и снежни води от североизточния скат на покривната конструкция и терена на имот *** след извършеното през 2017 г. пристрояване.

Относно първата причина - изливащите се битови води извън тръбите към септичната яма, вещите лица сочат, че в имот *** има изградена канализация, която започва от сграда *** и е включена в изградената септична яма, върху която е изградена тоалетната с две помещения. От септичната яма канализацията преминава през двора на ищците и е свързана с градската канализация по ул. ***. Тръбите от канализацията преди включването й в септичната яма са повредени, в резултат на което голяма част от битовите води са се изливали извън тръбата, влизащи в септичната яма. Изливащите се води извън тръбите на септичната яма са навлажнявали и прогизвали почвата около тоалетната, основите и стените на сграда ***, сграда ***, пристройката към сграда *** (оцветена в зелено на скица на л.

102), подпорната стена и терена между сградите и подпорната стена. При изслушването им във въззивното производство вещите лица сочат, че 3 настилката към тоалетната, под която преминава канализацията, откъм имота на ответниците, както и в частта, намираща се в имота на ищците – между тоалетната и пристройката към сграда ***, е пропаднала. От образувалия се естествен улей в имота на ответниците дъждовната вода се стича към септичната яма, която не може да я поеме изцяло, вследствие на което излиза и наводнява терена около сгради *** и ***. Вследствие на прогизване на терена около подпорната стена тя се е наклонила с около 30 см. към имот*** и е повлякла североизточната и югоизточната част на сграда ***. Сочат, че поради силно деформирания и пропукан участък между тоалетната и сграда *** се събира вода, която компрометира основите на сградата и което е довело до пропукване на североизточната стена на сградата и източната стена на изградената към нея пристройка.

Вещите лица дават две различни обяснения за причините за наводняване имота на ищците. Съдът, като взе предвид, че през септичната яма преминава канализационната структура на двата имота, фактът, че при дъждовно време не може да побере изливащата се в нея вода, както и че след закупуване на имота през 2009 г. ответниците са направили нова канализация, която отвежда битовите води в обратна посока към ул. *** (св. М.Р.), намира, че причина за наводняване на септичната яма е повреда на изходящата канализация и невъзможността да изведе изтичащата в нея дъждовна вода.

Този извод се подкрепя от констатациите на вещите лица за пропадане на част от тоалетната и на терена над изходящите към имота на ищците канализационни тръби.

Останалите две причини са свързани с изливащите се в имота на ответниците дъждовни и снежни води, които поради естествения наклон са преминавали в югоизточната част на имота на ищците и са наводнявали терена около сградите и подпорната стена.

Според вещото лице Д. С. допълнителен фактор за възникване на щетите са липсата на поддръжка, старото строителство, липсата на колони, които да стабилизират зидовете, метеорологичните условия върху външната мазилка, неравномерното слягане на почвата, плиткото фундиране над точката на замръзване. Съдът възприема становището на вещото лица за конструктивните недостатъци на сградите като съпричиняващ фактор, тъй като макар и да не е отключващ той е улеснил и благоприятствал 4 настъпването им.

При наличия на няколко самостоятелно действащи каузални фактора отговорността на делинквента е обусловена само от тези от тях, които могат да му се вменят във вина. Предвид данните по делото съдът счита, че основният и с най – голяма тежест фактор за възникване на щетите е наводняването имота на ищците от септичната яма. Основание за този извод дава, от една страна, обстоятелството, че по сграда ***, която се намира по – нависоко и до която не достига водата, не са налице никакви щети, каквито са налице върху засегнатите от водите сгради *** и ***, а от друга, фактът, че въпросните щети - - пукнатини по стените, подкопаване на основите и накланяне на подпорната стена, са възникнали след придобиване на имота от ответниците и по – точно след запушване на намиращата се в кадастралните граници на имота им септична яма.

По силата на чл. 24, т. 10 от Закона за водите канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от имотите на потребителите до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи, са частна собственост. Като собственици потребителите имат задължение да опазват от повреда водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения, намиращи се в имотите им, както и да уведомят своевременно ВиК оператора за установените от тях повреди и неизправности (чл. 43, ал. 2, т. 2 и 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи).

По настоящето дело се установи, че с одобрената през 2006 г. кадастрална карта на гр. *** изградената на северната граница на двата имота тоалетна и прилежащата й площ е заснета като част от имота на ответниците.

Ответниците, които са придобили имот *** през 2009 г., вследствие грешното заснемане на тази част от имота на ищците се считат за собственици на тоалетната и поради това са имали задължения да следят за нейната изправност като част от канализационната мрежа, преминаваща през техния имот, и да вземат необходимите мерки за отстраняване на повредите. За изтичащите от тоалетната води и наводняването имота на ищците ответниците са уведомени с Нотариална покана рег. № 2734 от 10.09.2019 г., но въпреки това не са предприели съответните действия за отстраняване на 5 посочените неизправности. Въпреки че не са били реални собственици на тоалетната, след като се намира в техните кадастрални граници, ответниците са били длъжни да извършат (за сметка на ищците) необходимия ремонт на преминаващата през тоалетната канализационна мрежа. Бездействието им е довело до изливането на води от септичната яма и наводняване имота на ищците, което е основна причина за възникване на щетите.

Вторият съпричиняващ фактор, както се посочи, е естествено оттичащите се в имота на ищците дъждовни води. Съгласно чл. 108 ЗВ собствениците на разположените по - горе имоти нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по - ниските имоти, а собствениците на пониските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. Това означава, че собственикът на по – високо разположения имот не може да изгражда съоръжения за отвеждане на дъждовната вода в съседния имот без съгласието на неговия собственик. При липса на такова съгласие естествения ход на водата не може да бъде променян от собственика на имота, през който преминава, нито мястото, от което го напуска. Само по отношение на падащите върху постройките дъждовни води е предвидено задължения за техния собственик да изгради техния покрив по такъв начин, че да се отвеждат в притежавания от него имот, но не и да се изливат върху съседния имот (чл. 83, ал. 1 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 108 ЗВ, е, че всеки собственик се бори сам с неблагоприятното въздействие на природните стихии, без да има право да облекчава положението си, като утежнява това на своите съседи. Преминаването на дъждовна вода от един имот към друг по силата на гравитацията не представлява юридически факт, обуславящ приложението на института на непозволеното увреждане, поради което ответниците не могат да носят отговорност за естествено изтичащите в имота на ищците дъждовни води.