Решение № 60 от 05.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500005 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от М. В. ХР. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка С. С. Х., срещу Решение № 260132/ 22.10.2021 г. по Гр.д. № 468/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил предявения иск за осъждане на „Дженерали застраховане“ АД да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпени от неимуществени вреди, причинени при ПТП на 13.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2018 г. до окончателното изплащане. Счита, че първоинстанционния съд е анализирал неправилно събраните по делото доказателства и е накърнил правото му на защита, като в нарушение на процесуалния закон не допуснал събирането на поискани доказателства от съществено значение за изясняване на обективаната истина. Съдът възприел изцяло твърденията на деликвента без да ги обсъди съвкупно с другите доказателства и с показанията на св. П. – очевидец на ПТП, които разколебавали възприетия от съда механизъм на ПТП. Последната изложила, че пострадалият пресичал пътното платно по диагонал, което изключвало възможността той да се е появил внезапно на пътното платно и сочело, че се е намирал там по-дълго време и съответно водачът имал достатъчно време да го възприеме и да реагира. Установеното обстоятелство, че водачът задействал спирачната система, налагало същия извод, защото ако пострадалият бил изскочил внезапно на платното, както приел съдът, 1 водачът не би имал време за такава реакция. Ако пострадалият бил пресичал платното тичайки, от инерцията на удара тялото му би се превъртяло през предния капак на автомобила. Приетата авто-техническа експертиза не дала отговор на редица въпроси относно механизма на ПТП, като заключението на вещото лице се базирало само на хипотезата, че пострадалият е пресичал платното под прав ъгъл и липсвали изчисления за определяне момента на възникване на опасността при хипотеза на пресичане по диагонал. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковата претенция да бъде изцяло уважена, като бъде осъден застрахователят да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от 11.02.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Дженерали застраховане“ АД е подала отговор на въззивната жалба. Заема становище за нейната неоснователност.

Правилно съдът формирал правните си изводи въз основа на приетата по делото автотехническа експертиза, която била компетентно изготвена и обоснована. Заключението на експерта било, че при избраната скорост на движение и въпреки утежнената пътна обстановка водачът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП в случай, че пешеходецът се е движел със спокоен ход, но ПТП е било непредотвратимо при бягане на детето, а именно такова движение е установено от събраните гласни доказателства в това число и от показанията на св. П.. Самият пострадал заявил при освидетелстването си от лекар, че е пресякъл улицата бягайки и това неизгодно за него признание следвало да се вземе предвид. Твърденията на жалбоподателя, че детето е пресичало платното по диагонал, счита за несъстоятелни, защото с оглед наличието на паркирани в редица един до друг автомобили, единственият възможен начин на преминаване е между тях, т.е. при движение в права линия. Счита, че съвкупният анализ на доказателствата установя по категоричен начин, че единствената причина за реализиране на ПТП е поведението на пешеходеца, който внезапно и бягайки пресякъл пътното платно, на необозначено за целта място въпреки наличието на пешеходна пътека в близост и без да съобрази пътната обстановка.

Водачът не бил длъжен да предвиди неправомерните и непредвидими действия на пешеходеца. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

2

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са установени като обективни факти от действителността следните релевантните за спора обстоятелства:

Ищецът М. В. ХР. е пострадал при ПТП на 13.09.2017 г. около 12.10 ч. в гр. Русе, когато като пешеходец е бил ударен от управлявания от Д. Г. П. лек автомобил „Сеат Толедо“. По делото не е спорно, че вследствие на ПТП ищецът е получил две средни телесни повреди – счупване в основата на черепа и контузия на мозъка и счупване на голямопищялна и малкопищялна кост на десен долен крайник, както и множество охлузвания по лицето, тялото и крайниците. Във връзка с фрактурата на крайника му е проведено оперативно лечение при пълна анестезия и поставена гипсова имобилизация. Възстановяването на здравословното му състояние е пълно, без усложнения, като за крайника то е протекло в рамките на нормалния срок от три месеца, а за травмата на главата – около година. Отговорността на водача Х. е била предмет на сключена с „Дженерали застраховане“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 08.02.2018 г., до което дружество пострадалият е отправил извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 10.11.2017 г., но е постановен отказ. Спорен по делото е механизмът на ПТП и конкретно дали при пресичането пешеходецът се е движел със спокоен ход или е бягал, което обстоятелство, предвид заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, е относимо към преценката за вината на водача на МПС. По отношение на вината не е налице произнасяне на наказателен съд с влязъл в сила акт, обвързващ гражданския съд съгласно чл.300 ГПК, тъй като образуваното по случая досъдебно производство е прекратено. Безспорно е установено, че пострадалият, тогава на 9 г., предприел пресичане на ул. Солун не по намиращата се в непосредствена близост пешеходна пътека, а излизайки на пътното платно измежду паркирали в лявата му лента, насрещна спрямо посоката на движение на процесния автомобил, леки автомобили. Според направените от вещото лице изчисления, при избраната от водача скорост на движение 38.41 км/ч, ако детето е бягало, разстоянието, на което се е намирал автомобилът от мястото на удара, когато детето е станало видимо за водача – 16.17 м, е по-малко от опасната зона за спиране – 19.17 м и в този случай водачът не би могъл да предотврати ПТП. Ако обаче детето е пресичало със спокоен ход, разстоянието на видимост /на което се е намирал автомобилът от мястото на удара, когато детето е станало видимо за водача/ – 29.27 м, е по-голямо от опасната зона за спиране – 19.17 м и при своевременна реакция на водача той е могъл да спре преди мястото на удара и да избегне ПТП.

Относно начина на пресичане на пътното платно от ищеца неоснователно застрахователят се позовава на направено от него при освидетелстването му от лекар 3 неизгодно признание, че е пресякъл улицата бягайки. Вероятно ответникът има предвид цитираното в съдебно-медицинската експертиза съдържание на съдебномедицинско удостоверение № 8055/ 2017 г., но такъв документ не е приет като доказателство по настоящото дело и не може да послужи на съда при формиране на крайните му изводи. Това удостоверение е налично в материалите по ДП № 1512/ 2019 г., но същото не е приложено като доказателство по делото, а е изискано от съда с разпореждане от 08.06.2021 г. /л.150 от делото/ само за послужване за нуждите на съдебно-автотехническата експертиза. Данни по делото за начина на пресичане на пътното платно от ищеца се съдържат единствено в показанията на съпругата на застрахования при ответното дружество водач – св. П. – пътник в процесния автомобил. Тя излага, че за части от секундата, непосредствено преди удара е възприела бягаща към колата фигура, която се появила не точно пред колата, а леко по диагонал. Съпругът й рязко спрял, като свидетелката не може да прецени дали той е реагирал с появата на фигурата или след като фигурата се била ударила в колата, защото всичко станало за секунди. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, която не счита за заинтересована от изхода на спора, защото искът не е насочен срещу съпруга й, а срещу застрахователя, който не разполага с регресен иск срещу последния.

Показанията й са базирани на преките й възприятия като очевидец на инцидента, последователни са и не се опровергават от ангажирани други доказателства по делото.

Твърденията й, че пострадалият е бягал, при което появата му е неочаквана и внезапна, косвено се подкрепят и от обясненията на съпруга й. Той би следвало да възприеме детето, доколкото то се е появило откъм неговата страна, но той заявява, че изобщо не го е видял, а само чул удара, което го накарало да спре. При тези неопровергани показания, че водачът е задействал спирачната система в момента на удара, несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че реакцията му на предприето спиране изключва пострадалият да е изскочил внезапно на платното. По делото не са събрани и доказателства, че ищецът е пресичал диагонално платното и неоснователно жалбоподателят извлича такова твърдение от показанията на св. П.. Тя сочи, че е възприела появата на пострадалия леко по диагонал, което не е равнозначно на твърдение, че той е пресичал по диагонал, още повече че наблюденията й са от предната дясна седалка, а ударът е от другата страна на автомобила. Освен това вещото лице в съдебно заседание на 08.07.2021 г. уточнява заключението си, че детето е излязло на улицата измежду два спрели автомобила – един неустановен и един марка „Фолксваген“ и мястото на удара е на 3 м преди мястото на спиране на процесния автомобил, което е преди фолксвагена, между двата автомобила, т.е. съответства на мястото на излизане. Не на последно място, след като телесните увреждания на детето са вдясно и ударът не е настъпил в участъка на спрелия фолксваген, диагоналното пресичане би следвало да е предприето по посока на движещия се автомобил, което е напълно нелогично действие. Показанията на св. П. и на съпруга й кореспондират 4 помежду си относно възприето от тях обаждане на тел.112 от друг очевидец на ПТП, който обяснявал, че детето минало засилено като стрела, като те кореспондират и с показанията на св. А.Неделчев. Той не видял самия удар между автомобила и детето, но чул коментарите на събралото се множество, че детето изскочило на пътя измежду паркиралите автомобили. Същевременно, в представената по делото психологическа оценка на ищеца, направена по искане на майка му, психологът е отразил изявление на детето при проведеното с него интервю, че е видяло колата, но му се сторило, че кара бавно. При възприета от детето пътна обстановка на приближаващ се, макар и бавно по негова субективна преценка, лек автомобил и принципно натоварено движение, за каквото свидетелстват разпитаните свидетели, не е логично да се приеме, че то е предприело пресичането със спокоен ход. Подобно пресичане противоречи на инстинкта за самосъхранение, който е вроден и се активира при потенциален риск за здравето и живота, какъвто за всеки възрастен индивид са движещите се автомобили, а още повече за дете на възрастта на ищеца. Анализирани в съвкупност, тези доказателства и житейската логика аргументират съда да приеме, че ищецът е пресичал пътното платно бягайки, движейки се под прав ъгъл спрямо процесния автомобил.