Решение № 260903 от 24.06.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260903

24.06.2021 г. Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд Х граждански състав

На тридесет и първи май

Година 2021

В открито заседание в следния състав:

Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Ирина

Манолова като разгледа докладваното гр.д. № 8166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от П.С.К. против Ц.К.П. искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща дадена в заем и невърната сума по договор за заем от 26.09.2015 г., сумата от 5880 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо върху главницата за периода 10.10.2016 г. - 16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор за заем от 26.09.2015 г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от 6 000 лв., която е следвало да бъде върната най-късно до 10.10.2016 г. Твърди също така, че до момента ответникът не е върнал дадената му в заем сума, поради което след падежа дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на 2 % месечно (съгласно чл. 5 от договора за заем), възлизащо на 5 880 лв. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор, не е изразил становище по съществото на спора, не е представил доказателства, не е направил доказателствени искания.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за заем, сключен на 26.09.2015 г. между П.С.К.

(заемодател) и Ц.К.П. (заемател), съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя парична сума в размер на 6 000 лв., а заемателят се задължава да възстановява на заемодателя ежемесечно част от заетата сума, но не по-малка от 500 лв., както и да върне цялата сума най-късно до 10.10.2016 г., а след тази дата дължи лихва в размер на 2 %.

Представени са и две разписки, удостоверяващи, че на 05.10.2015 г. и на 09.10.2015 г. Ц.П. е получил в брой от П.К. по 3 000 лв., съгласно договор за заем от 26.09.2015 г., т.е. доказа се, че цялата заемна сума от 6 000 лв. е била предадена от заемодателя на заемателя.

С нотариална покана, връчена на Ц.П. на 02.07.2020 г., ищецът е поканил ответника в 14-дневен срок от получаването на поканата да му върне заемната сума, ведно с дължимата лихва за забава, но по делото липсват твърдения и доказателства сумата или част от нея да е била върната от заемателя. Напротив – ищецът твърди, че ответникът не е върнал никаква част от дадената му в заем сума, като в тежест на ответника е било да докаже евентуално изпълнение на задълженията му договора за заем, но това не е сторено.

С оглед на горното и тъй като падежът на задължението на заемателя по сключения между страните договор за заем е настъпил на 10.10.2016 г., а не се доказа заемната сума да е била върната, съдът намира, че предявеният иск по отношение на главницата от 6 000 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предвид допусната забава от заемателя и тъй като в договора за заем страните писмено са уговорили дължимостта на лихва в размер на 2% в случай, че заемната сума не бъде върната в срок до 10.10.2016 г., съдът намира за доказан по основание и предявеният акцесорен иск за заплащане на такава лихва за претендирания в исковата молба период. За доказване размера на този иск по делото е ангажирана съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че за периода 10.10.2016 г. - 16.12.2020 г. уговорената в договора лихва върху неплатената главница възлиза на 6 020,40 лв. Поради това и тъй като искът за лихва е предявен в по-малък размер, то същият следва да бъде уважен изцяло.

На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 6 000 лв., считано от 17.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

На осн. чл. 78 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените от него съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 1 513 лв., от които 476 лв. – платена държавна такса, 887 лв. - адвокатско възнаграждение и 150 лв. – възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********,***, да заплати на П.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 6 000,00 лв. (шест хиляди лв.), представляваща дадена в заем и невърната сума по договор за заем от 26.09.2015 г., сумата от 5 880,00 лв. (пет хиляди осемстотин и осемдесет лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на 2 % върху главницата, дължимо за периода 10.10.2016 г. - 16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 513,00 лв. (хиляда петстотин и тринадесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

ИМ