Решение № 462 от 07.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Плевен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500785 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435,ал. 2 т. 6 от ГПК.

На 30.09.2024г. чрез ЧСИ Т.К. е била подадена жалба от Л. И. Л. от гр.Плевен,чрез пълномощника му адв.И. Ц. срещу отказа на ЧСИ К. да прекрати изпълнително дело № ***.

Процесният отказ на ЧСИ Т.К. да прекрати изпълнителното производство е намерил израз в съобщението до длъжника Л. Л.,което му е било връчено на 19.09.20204г. с оглед на което срокът за неговото обжалване по чл. 436,ал.1 от ГПК изтича на 03.10.2024г. В т.см. очевидно е ,че жалбата е подадена в срока , от страна в изпълнителното производство –длъжника и е срещу действие ,което той има право да обжалва ,следователно жалбата е редовна и допустима , и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е изпратена на Плевенски окръжен съд, заедно с писмено становище на ЧСИ Т.К. в което се проследява движението на изпълнителното дело.Сочи се ,че е образувано въз основа на представен изпълнителен лист от „Алфа банк „ АД ,която е била конституирана като първоначален визскател ; че с договор за прехвърляне на търговското предприятие от 2016 г. е било прехвърлено цялото търговско предприятие на „Алфа банк „ АД чрез клона и в България в полза на „Юробанк България „ АД и предвид на това е настъпило правоприемство ,поради което „Юробанк България „АД е активно легитимирана като кредитор на длъжника по договора за кредит и като взискател по изпълнителното дело,както и че Държавата , чрез НАП е била присъединена по право като взискател въз основа на удостоверение по чл. 191 1 от ДОПК . Сочи се ,че постъпилите от принудителното изпълнение суми са били разпределени по реда на ГПК във вр. с ЗЗД за покриване на разноски ,направени от взискателя и за публичните задължения към НАП.

Признава се ,че действително на 29.07.2024г. е постъпило искане от ТД на НАП за представяне на банкова сметка на ЧСИ за връщане на надвзети суми и че на 19.08.2024г. е била възстановена сумата от 148,10лв.,която сума е била разпределена и преведена на взискателя “Юробанк България“АД ,от която не са постъпвали уведомления за погасяване на задължението , нито пък уведомления за извършена цесия ,нито има искания за конституиране на нов взискател.

Сочи ,се че задължението към „Юробанк България“АД не е удовлетворено ,нито е постъпило искане за прекратяване на изпълнителното дело от взискателя.

От страна на „Юробанк България„ АД не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 436,ал.3 от ГПК.

Разгледана по същество ,жалбата се явява неоснователна,поради следните съображения :

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно и лимитативно изброени в нормата на чл. 433,ал.1 т. 1 – 8 и ал. 2 от ГПК ,което означава ,че няма основание те да бъдат тълкувани разширително ,нито пък може да се прилагат по аналогия други законови норми ,които уреждат прекратяването на други производства ,различни от изпълнителното. Уредбата на Изпълнителното производство се отличава наймалко със същата ,ако не и с по –голяма правна формалност в сравнение с исковото производство,при което основанията за прекратяване също така са изрично посочени в закона .

Като се преценят ,обаче ,изложените в молбата за прекратяване обстоятелства ,които се повтарят ,макар и в разширен вид в жалбата , съдът намира ,че тези обстоятелства не покриват нито една от посочените по горе хипотези на чл. 433,ал.1 т. 1 – 8 и ал. 2 от ГПК , т.е. не е налице нито едно от законовите основания за прекратяване на изпълнителното производство.

Това на което се позовава длъжникът в молбата и в жалбата си е ,че вземането на присъединения взискател за публичните вземания –НАП било удовлетворено , а пък правоприемникът / Юробанк България „ АД / на първоначалният взискател/ „Алфа банк –клон България „КЧТ / по чиято молба е било образувано изпълнителното дело също така бил удовлетворен като взискател , тъй като Юробанк България АД е цедирала вземането си срещу длъжника Л. Л. на колекторска фирма още преди около четири години ,поради което от Банката смятали, че вече нямат отношения с длъжника и са дезинтересирани от изпълнителното дело, а пък колекторската фирма не е встъпила като взискател по същото изпълнително дело. Счита ,че както Алфа Банк , така и Юробанк и НАП са удовлетворени по делото поради което няма основание за неговото продължаване.

От копието на изпълнителното дело ,изпратено заедно със жалбата , се 2 вижда, че то е било образувано по молба на взискателя „ Алфа банк АД – дружество ,учредено по гръцкото законодателство ,чрез клона си „Алфа Банк България „КЧТ срещу длъжниците ЕТ „Л. Л. „ и Л. И. Л. /като ФЛ / ,които са били осъдени солидарно да заплатят на „Алфа Банк България „ КЧТ определени вземания , съгласно Заповед за изпълнение № 2850/10.09.2013г. по ч.гр.д.№ 4697/ 2013г. на РС-Плевен.

Не е спорно и е видно и при справка в търговския регистър ,че с договор за прехвърляне на търговското предприятие от 2016 г. е било прехвърлено цялото търговско предприетие на „Алфа банк „ АД ,чрез клона и в България в полза на „Юробанк България „ АД и предвид на това е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, като правоприемника „Юробанк България „АД изрично е довел до знанието на ЧСИ горното обстоятелство и е поискал продължаване на изпълнителните действия чрез превеждане на постъпилите по изпълнителното дело суми по изрично посочени банкови сметки на новия взискател „Юробанк България“АД / вж. молба на л. 164 и 171 от изпълнителното дело/. В т.см. е била осъществена хипотезата на чл. 429, ал.1 от ГПК която дава възможност на частните правоприемници на взискателя да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист , като това може да стане както чрез образуване на ново изпълнително дело ,така и в рамките на вече висящото изпълнително дело , образувано от първоначалния взискател.

От представеното със жалбата на Л. Л. удостоверение от ТД на НАП – офис Плевен ,издадено на 04.07.2024г. е видно ,че Л. И. Л. , включително в качеството му и на ЕТ „ Л. Л. няма задължения към НАП от което действително може да се направи извод, че публичните вземания, заради чието събиране е била присъединена Държавата чрез НАП като взискател по изпълнителното дело, вече са погасени чрез осъщественото принудително изпълнение. В подкрепа на този извод се явява и обстоятелството ,че НАП е върнал обратно по сметка на ЧСИ Т.К. сумата от 148 лв.,която му е била преведена, като е посочено ,че тази сума е надплатена. Това се вижда от платежните документни, вложени в изпълнителното дело на л. 594-602 и л.

606 от делото ,а изявление за това връщане на надплатената сума се съдържа и в писменото становище на ЧСИ.

Тази сума от 148,10лв., впоследствие с платежно нареждане от 22.08.2024г. е била преведена от ЧСИ на „Юробанк България „ АД –основния кредитор по изпълнителното дело като правоприемник на „Алфа Банк България“ КЧТ / от страна на когото,обаче , след тази дата липсват каквито и да било изявления ,както в хода на изпълнителното дело ,така и по повод на подадената от Л. Л. жалба.

Няма доказателства и за връщане на въпросната сума от 148,10лв. от „Юробанк България „АД по сметка на ЧСИ , което да е съпроводено с някакво изявление ,че сумата е недължимо платена или че банката не се счита за кредитор по това изпълнително производство .

От представеното със жалбата от Л. Л. уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД ,изходящо от „Юробанк Бълтгария „ АД може да се прави извод ,че той е 3 уведомен надлежно за това ,че има извършена цесия на вземането на банката срещу Л. Л. , произтичащо от договора му за кредит № 12 -12 *** , заедно с привилегиите ,обезпеченията и другите гаранции , в полза на „С.Г.Груп „ ЕАД ,като се сочи ,че това е станало с договор за цесия от 30.06.2021г.

Самият договор за цесия, обаче , не е представен в рамките на изпълнителното дело , нито пък“ Юробанк България“АД е взела отношение по жалбата на Л. Л. с което да потвърди наличието на такъв договор , въпреки че ЧСИ е изпратила препис от жалбата за становище на взискателя.

От страна на „Юробанк България „АД не е направено никакво изявление пред ЧСИ с което да го уведоми за извършената цесия и да поиска прекратяване на изпълнителното дело по отношение на Л. Л.,след като вече банката е загубила качеството си на кредитор /ако условно се приеме ,че действително е налице соченият в уведомлението договор за цесия /.

Заедно с това липсва и всякаква активност от цесионера ,сочен в горното уведомление – „ С.Г.Груп „ ЕАД, който въз основа на този договор за цесия / пак ако условно се приеме ,че е налице такъв / и при условията на чл. 429, ал.1 от ГПК като частен правоприемник на кредитора „Юробанк България „АД би могъл да поиска продължаването на изпълнителните действия спрямо длъжника Л. Л. в рамките на вече висящото изпълнително дело или пък да поиска образуване на друго изпълнително дело при друг ЧСИ за събиране на прехвърленото му вземане.

Съществено е ,обаче, да се отбележи ,че всъщност, в резултат на договора за цесия вземането не се погасява. Само материалното право преминава върху друг кредитор,като досегашния кредитор –цедента престава да бъде носител на това материално право. Иначе самото вземане за което длъжникът не твърди в жалбата си да го е погасил чрез плащане ,било към стария , било към новия си кредитор, продължава да съществува и да подлежи на принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист , докато не бъде изцяло погасено.

В случая ,съдът намира ,че е необходимо ЧСИ Т.К. да прояви активност при изследване на въпроса дали действително има извършена цесия на вземането като отправи изрични запитвания както към

„Юробанк България „АД , така и към „С.Г.Груп „ЕАД като поиска от тях да представят сочения в уведомлението договор за цесия , ако има такъв , както и в определен от нея срок да заявят съответно дали „Юробанк България“ АД иска прекратяване на изпълнителното производство ,тъй като вече няма качеството на кредитор спрямо Л. Л. , а пък от „С.Г. Груп“ЕАД да поиска в определен срок да заяви дали иска да бъде конституирано като взискател на мястото на цедента за продължаване на изпълнителните действия по висящото изпълнително дело или иска прекратяване на изпълнителното дело.

При липсата на изявления от която и да било от двете страни по договора за цесия и при липса на самия договор за цесия ,то от гл.т. на ЧСИ , а и на съда , по висящото изпълнително дело „Юробанк България „ АД все още има качеството на взискател ,конституиран в хипотезата на чл. 429 , ал.1 от ГПК като правоприемник на „Алфа Банк клон България“ КЧТ срещу длъжника Л.

4

Л. ,подлежащо на принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнтелен лист,което вземане все още не е погасено от длъжника нито чрез плащане към цедента ,нито с плащане към цесионера .

Вярно е че за длъжника е от значение да знае категорично кой е актуалният взискател по изпълнителното дело ,за да може да направи евентуално своите възражения било срещу конституиране на нов взискател ,или пък да предяви иск по чл. 439 от ГПК, че не дължи на определен взискател, поради новонастъпили обстоятества , но заедно с това следва да се посочи ,че изпълнението на задължението му в резултат на принудителното изпълнение по висящото изпълнително дело би следвало да се признае за валидно плащане , независимо от това дали ЧСИ ще превежда сумите на цедента или на цесионера ,тъй като тези плащания няма да зависят от волята на длъжника за да се преценява дали той е знаел за смяната на носителя на вземането срещу него или не е знаел , а ще бъдат извършени по разпореждане на ЧСИ /т.е. независимо от волята на длъжника / и само ЧСИ в този сл. ще трябва да носи отговорност за неправилно преведени суми , ако е бил надлежно уведомен за смяната на кредитора .

Поради тези съображения , съдът намира ,че към този момент действително няма основание за прекратяване на изпълнителното производство ,доколкото не е налице нито една от хипотезите на чл. 433,ал.1 т. 1- 8 , и ал. 2 на ГПК , но че след връщане на делото при ЧСИ , същият следва да предприеме действия по изясняване на това има ли промяна по отношение на кредитора поради прехвърляне на вземането и да покани страните по договора за цесия да заявят волята си по отношение на евентуално продължаване , респ. прекратяване на изпълнителното производство,едва след което да продължи с извършването на парични преводи по сметка на един или друг кредитор - след като се изясни дали цесионера „С.Г.Груп „ ЕАД ще иска да встъпи като взискател на мястото на цедента „Юробанк България“ АД.