Решение № 4171 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4171 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110203024 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ***, ЕИК: ***, представлявано от управителя Е. Л. Л., против Електронен фиш (ЕФ) № 8506734803, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл.

102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В депозираната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш. Посочва се, че дружеството е потребител на системата за електронно отчитане, по силата на сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, както и че регистрационният номер на превозното средство е бил сменен, поради това, че регистрационната табела е била загубена. На следващо място, твърди се, че издаденият фиш е процесуално незаконосъобразен, тъй като не съдържа посочване на нарушената разпоредба, а разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е неправилно посочена. Оспорва се и санкционната разпоредба. Иска се отмяна на фиша, както и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., която пледира за отмяна на електронния фиш поради липса на законова разпоредба за съставянето му, непропорционалност на наложената 1 имуществена санкция. В писмено становище излага подробни аргументи.

Отправила е и претенция за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Георгиева, която пледира за потвърждаване на електронния фиш като законосъобразен и правилен.

Отправила е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.10.2023 г., в 12:17 часа, пътно превозно средство влекач „***“, с рег.

№ ***, собственост на „***“ ***, с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2 /две/, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движел на територията на Столична община по път А-6, км 60+705, с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за превозното средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с техническо устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км 60+705.

За установеното бил издаден електронен фиш № 8506734803 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството, собственик на превозното средство, била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдебният състав приема за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: снимков материал към електронен фиш № 8506734803; доклад от електронна система за събиране на такси; справка за собственост на МПС; известие за доставяне; копие на свидетелство за регистрация на МПС, договор с предплатен баланс, карта с местоположението на техническото средство, заснело нарушението, утвърден образец на електронен фиш, заявка за плащане на пътни такси от 31.10.2023 г.

Съдът кредитира приложените и приобщените по делото писмени доказателства на основание чл. 283 НПК. Посредством тях се установява, че е бил издаден обжалваният електронен фиш за ППС посочено в него, като от 2 справката се установява, че ППС, с което е извършено нарушението е собственост на санкционираното дружеството. Установява се и това, че дружеството е имало сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.

По процесуалната законосъобразност на ЕФ:

Съдът установи, че жалбоподателят е санкциониран с издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като собственик на пътното превозно средство, за което не са платени дължимите такси, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП санкция за юридически лица във фиксиран размер на сумата от 2500 лева.

Съласно нормата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, който в процесния случай се явява приложимият процесуален закон, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено на 02.10.2023 г.

Дружеството е санкционирано на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Процедурата по която се санкционират тези нарушения е разписана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В редакцията, действаща към момента на постановяване на решението, санкционирането на нарушителите става с издаване на електронен фиш, но с оглед чл. 3, ал. 1 ЗДвП следва да се приложи нормативният акт, който е действал към момента на извършването на нарушението. Към 02.10.2023 г. (датата на нарушението), нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, обн. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г. е предвиждала издаване на електронен фиш само за нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. С оглед на това, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че не е спазена санкционната процедура за налагане на имуществена санкция, доколкото констатираното нарушение е следвало да бъде санкционирано чрез издаване на наказателно постановление от съответния компетентен орган. Допуснатото процесуално нарушение има характера на съществено, което на самостоятелно основание налага отмяна на издадения електронен фиш.

Отделно от това, основателно е посочено от жалбоподателя, че размерът на санкцията е прекомерен. От приложения по делото електронен фиш, съдът констатира, че размерът на незаплатените пътни такси е в размер на 186 лева, а наложената на дружеството-жалбоподател санкция възлиза в размер на сумата от 2500 лева - 13 пъти размера на незаплатената сума. Отделно от това следва да се съобрази и Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от 3 тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.“.

По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. От представения по делото договор за правна защита е видно, че разноските на жалбоподателя за оказаната адвокатска помощ възлизат на 550 лева и с оглед отправеното искане на страната, да бъдат присъдени разноски съобразно приложения по настоящото производство договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да присъди сумата от 550 лева в полза на жалбоподателя, платима от въззиваемата страна.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8506734803, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати по сметка на „***“ ***, ЕИК: *** сумата от 550 лева, представляваща разноски за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5