Решение № 410 от 28.12.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Нови пазар, 28.12.*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № ***3620100768 по описа за *** година

Производството е образувано по предявен от К. Г. К., ЕГН: **********, с адрес в град К., улица *** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Малинова долина“, ул.

„Рачо Петков - Казанджията“ № 4 - 6, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, в качеството му на кредитополучател, не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за сумата от 2 832,13 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.01.2008 год.; сумата от 125,97 лева – договорна лихва за периода от 01.03.2012 г. до 13.01.*** г.; сумата 514,39 лева – наказателна лихва за периода от 01.03.2012 г. до 13.01.*** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от *** г. до плащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски от 69,45 лева – платена държавна такса и 293,00 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № *** г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Н., в полза на „Обединена Българска банка“ АД, вземанията по които са цедирани в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. №*** в КЧСИ, Окръжен съд - Ш..

В исковата молба се твърди, че срещу К. Г. К. е издаден изпълнителен лист в полза на „Обединена Българска банка“ АД въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в рамките на ч.гр. дело № *** г. по описа на РС – Н.. Образувано е изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. №***, район на действие Окръжен съд – Ш.. В хода на изпълнителното дело е сключен договор за прехвърляне на парично вземане от *** год. между цедента „Обединена Българска банка“ АД и цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. След 1 поискано връщане на изпълнителния лист взискателят е образувал ново изпълнително дело № *** год. по описа на същия ЧСИ. С Постановление от *** год. е наложен запор върху банкови сметки, за който на ищеца е връчено уведомление от *** год.

Излагат се твърдения, че по първото изпълнително дело № *** г. след образуването му на *** год. погасителната давност е била прекъсвана с депозирането на молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и извършване на опис на движими вещи. С молба с вх. № *** от *** год. е декларирано, че ищцата може да заплаща ежемесечно по 20 лева.

Твърди се още, че други изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност по това изпълнително дело не са извършани.

След сключване на договора за цесия са предприети действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор, но адресираното до него писмо е върнато като непотърсено, като липсата на установена фикция означава, че длъжникът не е уведомен за сключения договор между двамата кредитори. Уведомяването е настъпило с образуване на второто изпълнително дело № *** г. Последното не представлява пречка за длъжника да се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност. Излагат се твърдения, че съобразно дадените задължителни разрешения самото искане на частен правоприемник за конституирането му като взискател по изпълнително дело не представлява по естеството си изпълнително действие, което е годно да прекъсне погасителната давност, освен ако в самата молба не е поискано изпълнително действие или не бъде посочен изпълнителен способ.

В периода след *** год. погасителната давност е спирана единствено по силата на приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 год., за периода до 13.05.2020 г. с отмяната на извънредното положение. Изтеклата давност до този момент е запазила своето действие, а след периодът на спирането от 2 месеца и 7 дни, или от 20.05.2020 г. до първите изпълни действия по второто изпълнително от 29.01.*** год. е продължила да тече. Процесните вземания са се погасили по давност след настъпване на датата 24 Април 2022 год. Тъй като в конкретния случай действия за прекъсване на давността не са предприети повече от пет години (от *** год. до 29.01.*** год.), което прави процесните вземания погасени по давност спрямо ищеца, на основание чл. 110 от ЗЗД, с което се обуславя и правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД депозира отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който потвърждава, че процесните вземания са прехвърлени от „Обединена Българска банка“ АД по силата на договор за цесия. Същите са били предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №*** от *** год. по описа на ЧСИ Д.З., рег. №*** при КЧСИ, а впоследствие и по изп. дело №*** от *** год. по описа на ЧСИ Д.З., рег. №*** при КЧСИ.

Излагат се съображения, че приложение следва да намерят разрешенията дадени с ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителна давност тече, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. Погасителната давност тече след датата 26.06.2015 г., когато намира приложение ТР № 2 от 26.06.2015 г.

По изпълнително дело №*** от *** год. по описа на ЧСИ Д.З. са предприети редица действия, като образуване на изпълнителното и 2 поисканите изпълнителни действия спрямо длъжника. Делото е прекратено с Постановление на съдебния изпълнител от *** год. без да бъде съобразено ТР № 2/2023 г., според което давността се прекъсва с всяко поискано изпълнително действие или за прилагане на изпълнителен способ. От съществено значение е отправянето на искане до съдебния изпълнител, за да е налице прекъсване на давността, а не резултатът от изпълнителното действие, поради което и неуспешните изпълнителни действия, т.е. такива от които не се е стигнало до реално събиране на имущество и погасяване на задължение, са от естество да прекъснат давността на основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД. А с оглед множеството поискани изпълнителни действия погасителната давност е била прекъсвана многократно. Второто изпълнително дело № 123/*** г. е образувано преди изтичане на давностния срок, а последният е прекъснат с образуването му, доколко в молба за образуване се съдържа и молба за налагане на запор на вземания по банкова сметка. Изяснява се, че предмет на делото не е самото вземане, а правото на принудително изпълнение, като дори погасено по давност вземането продължава да съществува като естествено.

По изложените съображение ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. С оглед липсата на правна и фактическа сложност по делото противопоставя и възражение за прекомерност на претендираните разноски по делото, в частност на адвокатския хонорар, поради липсата на правна и фактическа сложност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че по ч. гр.д. № *** г. на Районен съд – Н., в полза на в полза на „Обединена Българска банка“ АД срещу ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № *** г. и Изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Н., за сумата от 2 832,13 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.01.2008 год.; сумата от 125,97 лева – договорна лихва за периода от 01.03.2012 г. до 13.01.*** г.; сумата 514,39 лева – наказателна лихва за периода от 01.03.2012 г. до 13.01.*** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от *** г. до плащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски от 69,45 лева – платена държавна такса и 293,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Безспорно е между страните и че за събиране на процесните вземания са образувани последователно изп. дело №*** от *** год. по описа на ЧСИ Д.З., рег. №*** при КЧСИ, а впоследствие и по изп. дело №*** от *** год. по описа на ЧСИ Д.З., рег. №*** при КЧСИ, преписите от които са изискани и приложени към доказателствения материал по настоящото производство.

С молба вх. № *** г. взискателят „Обединена Българска банка“ АД е инициирал образуването на изп. дело № *** по описа на ЧСИ Д.З., peг. №*** и район на действие Окръжен съд - Ш., като е поискал извършването на редица изпълнителни действия срещу длъжника след извършване на имуществено проучване и установяване на секвестируеми права, върху които да се пристъпи към изпълнение.

С молба вх. № *** г. взискателят „Обединена Българска банка“ АД е поискал справка в ОС „Земеделие и гори“, като в случай че бъде установен 3 недвижим имот на длъжника да бъде вписана възбрана върху него. Поискано е и извършването на опис и оценка движими вещи на длъжника.

С молба вх. № *** г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от работодателя „Крис – Ойл – 97“ ЕООД, извършването на опис и оценка движими вещи на длъжника и налагането на запори върху вземания по банкови сметки на длъжника, в случай че бъдат установени такива.

Със запорно съобщение с изх. № ***от*** год. до работодателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Крис – Ойл – 97“ ЕООД.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на *** год. от страна на К. Г. К. е депозирано заявление с вх. № ***/*** год., с което признава задължението си и предлага заплащането на 20 лева месечно според моментните й възможности. В срока за доброволно изпълнение няма данни за депозиране на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

На 10.02.2017 год. е постъпило доброволно плащане в размер на 20 лева по банкова сметка на ЧСИ Д.З. в „Юробанк България“ АД.

На *** год. с вх. № *** е депозирана молба от новия взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която уведомява съдебния изпълнител за настъпилата промяна и прилагат доказателства за сключения договор за прехвърляне на вземания между кредитната институция и цесионера от *** год.

С Постановление с изх. № *** от *** год. на ЧСИ Д.З. изп. дело № *** год. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С молба с вх. № ***/15.01.*** г. взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал връщане на изпълнителния лист, за да бъде образувано ново изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.З. за *** г. с изрична молба с вх.

№ ****** г.

По-нататъшните действия на съдебния изпълнител по конкретното изпълнително дело са ирелевантни за правния спор.

При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се основава на новонастъпили факти. С иска за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право и изпълнителният процес следва да се прекрати. Последиците от съдебнопризнатата недължимост на вземането се свеждат именно до установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение, поради което видът на търсената защита не противоречи на теоретично съображениe, че погасеното по давност притезание се превръща в естествено задължение, което подлежи на доброволно изпълнение. Предмет на иска по чл. 439 ГПК действително е субективното материално право, но само с оглед проверка възможността последното да бъде принудително изпълнено поради настъпили след постановяване на изпълнителното основание правопогасяващи факти.