Решение № 14 от 03.08.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Търговище , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20213500900022 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл. 135 ЗЗД.

Производството по делото е образувано е по предявен от „К... БГ“ АД (предходно наименование „С.Г....), ЕИК 203693558, гр. София, действащо чрез пълномощник адв. А.Н. от АК-Търговище, против ответниците: 1. „Е.... Търговище „АД, ЕИК 125028713 със седалище Търговище, кв. В.., ул. ”Х.С.“ № ..., представлявано от Г. К. Т.; 2. Г. К. Т., с ЕГН **********, от гр. Търговище, ул.”Г...“ № ...и 3. С. Т. Т., ЕГН **********, гр. Търговище ул. „Г...“ № .., ИСК с правно осн.чл. 135 от ЗЗД за обявяване по отношение на „К... БГ”АД ЕИК 203693558 със седалище и адрес на управление: гр. София 1756, р-н В.., ул. Р... No .., ет...., представлявано заедно от изпълнителните директори Ю.Б.Ц. и В.И.К., недействителността на извършената от Г. К. Т. ЕГН ********** и С. Т. Т. ЕГН ********** апортна вноска на недвижим имот, представляващ поземлен имот с ид. № ***, с площ от 755 кв.м. и изградената в имота сграда с ид. № ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 187 кв.м., находящи се на ул. „Г...” № .., в капитала на „Е.... Търговище“ АД ЕИК 125028713, вписана в ТР на 19.12.2016 г., ДО РАЗМЕР на 1/2 идеална част от имота.

Исковата претенция е обоснована с обстоятелствата, че ищецът е кредитор на втория ответник-Г. К. Т., който, въпреки знанието за съществуващо задължение, заедно със съпругата си–третата ответница са внесли свой недвижим имот-СИО като апортна вноска в капитала на първия ответник-търговско дружество, с което действие са увредени интересите 1 на ищеца като кредитор; вторият ответник съзнателно го е увредил, а дружествотоприобретател - е знаело за това увреждане.

Ищецът обосновава качеството си на кредитор с вземане, придобито от „Юробанк Б...” АД по Договор за цесия от 27.03.2020г., с нотариална заверка на подписите рег.

№907/27.03.2020 г. (вземането на банката е срещу „И... Б...“ ЕООД, ЕИК 125580601- като кредитополучател и Г. К. Т. ЕГН **********- като поръчител по договор за банков кредит № BL 15881 от 16.04.2008 г.) По това вземане бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д. № 647/2013г. (грешно посочен номер- вместо 467/2013 г.) по описа на ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769 на НК, с район на действие ОС-Търговище, впоследствие преобразувано под нов номер. Длъжникът „И... Б...”АД и Г.Т. са уведомени за извършената цесия. Общият размер на дълга 29.02.2020 г. е 126 232,48 лв., от които: 65 605 лв. главница, 55 412,72лв. лихва и 2674,04лв. разноски, нараснал от тогава с изтекли лихви. На 19.12.2016г. вторият ответник Г. К. Т. и съпругата му С.Т. (третия ответник) апортират в „Е.... Търговище” АД собствения си недвижим имот, придобит през 2015 г. в СИО, представляващ ПИ с ид. № ***, с площ от 755 кв.м. и изградената в имота сграда с ид. № ***, с площ от 187 кв.м., като увеличават капитала на „Е....

Търговище”АД от 50 744 лв. на 235 672 лв. (оценката на апорта, съгласно заключението на приетата по ТР експертиза, е 184 928лв.), записвайки съответно акции срещу внесения апорт.

Твърденията на ищеца са, че са налице всички елементи от фактическия състав на Павловия иск (чл. 135 ЗЗД): 1. Ищецът е кредитор на ответника Г.Т. – към датата на извършване на апорта има вече възникнало и просрочено задължение на Г.Т. като солидарен длъжник по цитирания договор за кредит, за принудителното събиране на което задължение е образувано изп.д. № 647/2013 г. 2.Длъжникът е извършил действие, с което уврежда ищеца като кредитор – процесният апорт, с който го е лишил от възможността да се удовлетвори за вземането си от конкретния имот. 3.Налице е знание у длъжника за увреждането- което безспорно е налице, тъй като Г.Т. е бил поканен да плати по изпълнителното дело, и е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита; 4.Налице е и знание у третото лице, че със сделката се уврежда кредитора на длъжника, с оглед на факта, че управител и основен акционер в дружеството е самият длъжник Г.Т..

Тъй като внесеният като апорт имот е бил СИО, прекратена с отчуждаването на имота, доколкото ищецът не е кредитор на съпругата-недлъжник, предявяният иск е за прогласяване недействителността на апорта до размер на 1/2ид.част от имота.

В писмен отговор, постъпил по реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК, ответниците вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск, с възражения че вземането на кредитора е погасено по давност, не е налице увреждаща кредитора сделка.

Развити са съображения, че ищецът няма качеството кредитор, поради погасяване вземането му по давност, позовавайки се на приетото в ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено 2 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително за съдилищата разяснение и становище – с доводи, че за периода от 25.11.2013 г. до 26.02.2016 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което към датата на апорта 19.12.2016 г. изпълнителното производството е било прекратено по закон на основание чл.

433, aл. 1, т .8 ГПК и не е имало причина Г.Т. да се съобразява с поканата за плащане по него. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело било връчено на ищеца „К...

БГ“ АД на 08.12.2020 г. със съобщение изх. № 16254/07.12.2020 г. на ЧСИ Анелия Загорова и е влязло в сила. При положение, че изпълнителното дело е прекратено и са минали повече от 5 години от последното валидно извършено изпълнително действие (което е било на 25.11.2013 г.), вземането е погасено по давност на 26.11.2018г.

Ответниците считат, че дори и да се приеме, че при действието на ППВС 3/1980г. давност не тече, докато е висящо изпълнителното дело, то след обявяването му за изгубило значение (с ТР 2/26.06.2015г.), след като от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. изпълнителни действия, които да спират или прекъсват давността, не са били предприемани, най-късно на 26.06.2020 г. вземането е погасено по давност, поради което и към датата на предявяване на иска ищецът не е кредитор и няма правен интерес от предявяването му, за да се поставя въобще въпроса за увреждане и знание за увреждането у прехвърлителя и приобретателя.

Ответниците не оспорват, че „Юробанк Б...“ АД е имала вземане срещу „И... Б...“ ЕООД-като кредитополучател и Г. К. Т.- като поръчител, за което вземане в полза на банката са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 201/23.04.2013 г. и изп.лист от 23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 444/2013 г. на РСТ, въз основа на който е образувано изп.д. № 20137690400467 на ЧСИ Анелия Загорова, per. № 769. Не оспорват и участието на втория и третия ответници като акционери в „Е....

Търговище“ АД, чийто изпълнителен директор е Г. К. Т., както и извършения апорт на имущество СИО.

Възразяват обаче, че извършеният апорт не уврежда интересите на кредиторите, за които е налице еквивалентната в икономическо отношение възможност да се удовлетворят от ценните книжа-поименни акции в капитала на „Е.... ТЪРГОВИЩЕ“ АД по реда на чл. 515 от ГПК, с доводи и че наличието на задължения само по себе си не задължава длъжника да пропусне възможност за печеливша инвестиция; ако кредиторът държал да изпълнява точно върху конкретния имот, следвало да направи необходимото за вписване на възбрана върху имота, но такава не е била вписана. Процесният апорт не само не е намалил имуществото на длъжника, от което може да се удовлетвори кредитора, напротив - апортната сделка, като инвестиция, се е отразила благоприятно на имуществото на длъжника, видно от ГФО за 2016-2019 г. на „Е.... ТЪРГОВИЩЕ“ АД - дружеството, в което длъжникът е увеличил участието си срещу направената апортна вноска, през годините последователно е увеличавало всяка година приходите си от дейността и дори е реализирало печалба.

В срока по чл. 372 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

3

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат становищата и възраженията си, чрез своите процесуални представители. Процесуалният представител на ищеца е представил 8 бр. временни удостоверения, като доказателство, че акциите на ответника Г.Т. са джиросани на съпругата му С.Т. (представени и по приложеното изп.дело), с оглед възражението на ответниците в писмения отговор, че по възмездната сделка кредиторът би могъл да се удовлетвори и по друг начин (чл. 515 ГПК).

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за прехвърляне на вземане от 27.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег.№907/27.03.2020 г., „Юробанк Б...” АД е прехвърлила на ищеца по делото пакет от вземания, между които и вземането, което има Банката от „И... Б...“ ЕООД, ЕИК 125580601- като кредитополучател и Г. К. Т. ЕГН **********- като поръчител по договор за банков кредит № BL 15881 от 16.04.2008 г. За това вземане Банката се е снабдила с ИЛ от 23.04.2013 г., издаден въз основа на заповед № 201 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 23.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 444/2013г. по описа на РС-Търговище, представляващо: сумата 65 801.53 лв.-остатък от неизплатена главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL 15881/16.04.2008 г., ведно със законната лихва , считано от 22.04.2013 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата 11 103.03 лв.- договорна лихва за периода 10.05.2012г.-16.04.2013 г.; сумата 404,25лв.- такси за периода 10.05.2012г.16.04.2013 г. , въз основа на представен договор за банков кредит и извлечения от счетоводните сметки на банката, на осн.чл. 60 ал. 2 от ЗКИ , както и разноски по делото. Въз основа на цитирания изпълнителен лист, по молба на „Юробанк Б...” АД от 28.06.2013 г. на същата дата е образувано изп.д. № 467/2013 г. на ЧСИ Анелия Загорова, рег. № 769, с район на действие ОС-Търговище, срещу длъжниците „И... Б...“ ЕООД, ЕИК 125580601кредитополучател и Г. К. Т. с ЕГН **********- като поръчител.

С депозираната молба взискателят е упълномощил ЧСИ, при неплащане в срока за доброволно изпълнение, да пристъпи към принудително събиране на вземаното ЧРЕЗ НАЧИН НА ИЗПЪЛНЕНИЕ, ОПРЕДЕЛЕН от ЧСИ, при условията на чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ, като е възложил на ЧСИ проучване имущественото състояние на длъжника, снабдяване с необходимите справки, набавяне на документи, книжа и други по преценка на ЧСИ и в зависимост от това да определи начина на изпълнението. Отправено е искане за налагане на:

1.Запор на вземане на длъжника „И... Б...“ ЕООД от посоченото физическо лице; 2.Запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. К. Т. от посоченото ЮЛ, както и запор върху всяко възнаграждение на Г.Т. получавано по друго правоотношение от посочените други три търговски дружества; 3.Възбрана, извършване на опис и насрочване на публ.продан на недв.имот, собственост на длъжника Г.Т. – по нот.акт № 32/том Х, д.

4281/1997г.; 4. Възбрана и опис на недв.имот , собственост на Г.Т. –описано ЖИЛИЩЕ-на ул.“П...“ 5, в гр. Търговище.

4

ЧСИ е изискал справки от АВп., ТД на НАП, ОДП-Търговище-Пътна полиция;

ОС“Земеделие“ и др.(л.14-28). От извършените от ЧСИ справки е установено, че: длъжниците нямат собствени зем.земи и гори в общ.Търговище (у-ние от 04.07.13г.). На името на Г. Т. няма регистрирани ППС; има декларирани недв.имоти в гр. Варна и гр.

Търговище, има регистрирани труд.договори с три фирми – „Н.М.Т.Л.“ гр. Търговище, „А...

66“, гр. Търговище и „И.. б..“, гр.Търговище (л.29-32).

ПДИ, както и ЗАПОРНО СЪОБЩЕНИЕ (за налагане на запор върху труд.възнаграждение на длъжника Г.Т. ) са връчени на длъжника „И... Б...”ЕООД, гр.

Търговище, на 04.07.2013г.- чрез Г. К. Т. (служител). ПДИ е връчена на длъжника Г.Т. на 24.07.2013 г.

На 10.07.2013г. е получена справка от НАП относно наличието на публ.задължения на Г.Т. и образувано ИД № 779/12г., както и справки относно регистрирани МПС, банкови сметки, и др. имущество на И... Б....