Решение № 8670 от 14.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8670 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110110425 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. И. Г., ЕГН ********** постоянен адрес *********************, съдебен адрес: **************** чрез адв. М. В. М. срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: **************** с която се иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № *************/02.07.2024г., а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на чл.5 от договора, предвиждаща сключване на договор за гаранция/поръчителство.

Ищцата твърди, че по силата на сключения договор *************/02.07.2024г. за предоставяне на потребителски кредит, тя трябва да върне сумата от 1387.62 лева, при сума на получаване 1300.00 лева и лихва от 87.62 лева, при срок на кредита от 3 вноски. Съгласно чл.5 договора ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството ***************, с цел да бъде обезпечен,договора за предоставяне на потребителски кредит. По сключения Договор за гаранция, ищцата следвало да заплати сумата от 520 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция.

Твърди се, че въпреки че е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя Поддържа се, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Прави се извод, че договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на 1

ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 520 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

В условията на евентуалност, се поддържа., че клаузата на чл.5 от Д О ГО ВО Р № *************/02.07.2024г. за предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП,

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

Исковата молба е връчена за отговор на ответника на 04.03.2024 г. и в срока по чл. 131 ГПК- до 04.04.2025 г. ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.

Постъпил е отговор с дата на пощенското клеймо 07.04.20205 г., който се цени от съда като становище по съществото на спора.

Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от

******************** (***********).

Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от

******************** е задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ******************** е самостоятелно юридическо лице. кредитна институция, лицензирана в ***********, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № ***** в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит №*************/02.07.2024 г., като по силата на същия от страна на „ФБ“ ЕООД на И. И. Г. е предоставен заем в размер на 1300 лв., при следните условия: срок за погасяване : 3 месеца, краен срок: 30.09.2024 г., обща сума, която следва да бъде върната от заемателя:

1387.62 лева, лихва в размер на 87.62 лева, лихвен процент: 26.96 %, годишен процент на разходите: 49.03.

Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от ************** в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Представен е договор за гаранция, сключен между *************** и И. И. Г..

Съгласни чл.2.1. клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на Потребителски кредит от Кредитора „ФБ“ ЕООД“, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на настоящия Договор ще използва предоставената от Гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на 2

Клиента, произтичащи от Договора за Потребителски кредит. Договорът за гаранция се прекратява, ако Кредиторът не предостави Потребителски кредит на Клиента или ако Клиентът се откаже от Договора за Потребителски кредит съобразно условията му. Съгласно чл. 1.6 се дължи такса за предоставяне на гаранция(поръчителство): сумата, в общ размер от 520.00 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в *********************) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия Договор.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от********** в полза на дружеството – ответник. Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от "ФБ" /понастоящем ************** P. L. C. променено наименование на **************/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.

Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството "ФБ") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора.

Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на "платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.

"гарант" "ФБ" /**************/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника „ФБ" ЕООД. В допълнително сключения договор е уговорено възнаграждение в размер на 520 лева, дължимо разсрочено по погасителен план съвпадащ с погасителния план на договора.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа 3 дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такИ., трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на ***********, достъпен на ************ се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето *********** идентификация *********, чуждестранно юридическо лице, държава: *********, като същото лице е и единият от собствениците на ************** P. L. C. / променено наименование на ******************/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител, която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 35 % на месец, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 520, формално уговорено като възнаграждение за гарант.