Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2602 от 09.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9900/2025
Вид
Решение № 2602
Подписан
09.07.2026
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 131, ал. 1, т. 4 · Закон за храните
  • чл. 61, ал. 2, т. 1 · Закон на административните нарушения и наказания
  • чл. 5 · Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните

РЕШЕНИЕ

№ 2602 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110209900 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „***“ ЕООД с *** със седалище и адрес на управление в гр. София в част I на жилищен комплекс Младост в блок LIХ във вход IV на етаж VII в апартамент ХХ, представлявано от управителя Ц. М. Ц., срещу Наказателно постановление №25, издадено на 08. VIII. 2022 година от доктор А. С. Г., в качеството му на директор на Софийската градска областна дирекция по безопасност на храните с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Генерал Данаил Николаев“ №7, представлявано от директора

, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат В. Д. Б. от Софийската адвокатска колегия.

С жалбата е оспорено процесното постановление. Твърди се неправилност и незаконосъобразно на издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се извършването на нарушението. По време на проверката жалбоподателят разполагал с всички необходими записи, но не му била дадена възможност да ги представи, нито да направи възражения. Такава възможност не му била предоставена и в последствие.

Нарушението било първо по ред.

Жалбоподателят оспорва и размера на наложената санкция.

Управителят на дружеството-жалбоподател се явява в откритото съдебно заседание, проведено на 09. IV. 2026 година, и взема участие в съдебните прения. Заявява, че поддържа жалбата.

1

Процесуалната представителка на въззиваемата страна се явява в същото открито съдебно заседание. Оспорва жалбата и претендира разноски.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Към месец май 2022 година свидетелката Ж. Б. И. с ЕГН********** заема длъжността инспектор в Софийската градска областна дирекция по безопасност на храните с ЕИК по ***, а свидетелката Д. Ж. Ч.-Събчева с ЕГН********** заема длъжността старши инспектор в същата областна дирекция.

На 12. V. 2022 година двете свидетелки извършват проверка на находящ се в гр.

София търговски обект, стопанисван от дружеството жалбоподател. Според показанията им двете свидетелки заварват търговския обект да работи и да предлага за продажба кафе, напитки, сандвичи и други пакетирани храни. Двете свидетелки се уверяват, че дружеството-жалбоподател е регистрирано по Закона за храните и изискват да им се представят документи, сред които: лист за самоконтрол; записи по програмите; протокол за извършена ДДД обработка и

ЛЗК.

Никой от изброените документи не е представен на свидетелките при извършването на проверката, затова на жалбоподателя е дадена възможност да ги представи в последствие.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол №0029902, представен по наказателно дело с административен характер №11474 по описа на Софийския районен съд за 2024 година. Именно върху него е отбелязана дадената на жалбоподателя възможност да представи документи в последствие.

На 01. VI. 2022 година на свидетелките е представен протокол за извършена ДДД обработка, а на 02. VI. 2022 година - система за самоконтрол - редовно заверена. Съдът установява обстоятелството от записите върху гърба на констативния протокол, подписани и от Управителя на дружеството-жалбоподател.

Дори и след извършената проверка не са представени записи по системата за управление на безопасността на храните, разработени за обекта, съизмерими с характера и размера на обекта, а именно: дневници за входящ контрол на храните; хигиенно състояние на обекта; записи за температурен режим.

За горното явства и писмо от Софийската градска областна дирекция по безопасност 2 на храните с ЕИК по ***, постъпило в съда на 11. Х. 2024 година и приложено към материалите по наказателно дело с административен характер №11474 по описа на Софийския районен съд за 2024 година.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от описаното по-горе писмено доказателство, както и от показанията на разпитаните свидетелки Ж. Б. И. с ЕГН********** и Д. Ж. Ч.-Събчева с ЕГН**********.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. От съпоставката между вписаното в констативния протокол и отбелязването на гърба му се установи, че Управителя на дружеството-жалбоподател действително е представил документи на проверяващите свидетелки и след извършването на проверката, но те не са съдържали всички изискуеми документи.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва на 02.

VI. 2022 година със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0001254 от свидетелката Ж. Б. И. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №ОЕЙД3440, издадена от Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните на 02. ХI. 2022 година, заемаща длъжността инспектор в Софийската градска областна дирекция на същата агенция, в присъствието на свидетелката Д. Ж. Ч.-Събчева с ЕГН**********.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на изготвянето.

Управителят на дружеството-жалбоподател записва собственоръчно в акта “Имам възражения” и се подписва, но не посочва възраженията си. Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, на 08. VIII. 2022 година доктор А. С. Г., в качеството му на директор на Софийската градска областна дирекция по безопасност на храните с ЕИК по ***, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед, издадена от Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните на 28. VI. 2022 година под №ВР-6, издава процесното наказателно постановление №25, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 от Закона за храните за нарушение на гл. II, чл. 5, §2, б. “ж” от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29. IV. 2004 година относно хигиената на храните.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да 3 обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Според твърденията на жалбоподателя наказателното постановление му е връчено от частен съдебен изпълнител най-рано на 22. VII. 2024 година. Според писмо от частен съдебен изпълнител Г. Д., постъпило в съда на 23. IX. 2025 година, връчването е извършено дори един ден по-късно – на 23.

VII. 2024 година. По делото не се събраха данни за по-ранно връчване на наказателното постановление.

Жалбата e подадена в съда на 05. VIII. 2024 година, т. е на четиринадесетия ден от посочената от жалбоподателя дата.

Съдът не приема още, че наказателното постановление следва да се счита за връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, както е приел наказващият орган. Съдът стига до такъв извод, защото постановлението е изпратено по пощата. Препоръчаното съобщение за връчване на постановлението не е получено от жалбоподателя и е върнато с отбелязване, че не е потърсено. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за пощенските услуги, „препоръката“ е допълнителна услуга към универсалните пощенски услуги, като пощенските пратки по ал. 1, т. 1, б. б. „а“, „б“, „г“ и „д“ и по ал. 2 от същата разпоредба могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани. По смисъла на § 1, т. 10 допълнителните разпоредби на същия закон препоръката е допълнителна услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие – за доставянето на получателя. Изискването за удостоверяване получаването на препоръчаната пратка чрез известие за доставяне (т. н. обратна разписка) е скрепено с императивни изисквания за връчване на същата, уредени в Наредба №4 за пощенските съобщения, обнародвана в брой XCVII на Държавен вестник от 1979 година, която на основание §99 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е запазила действието си след отмяна на Закона за съобщенията. Съгласно чл. 57 от тази Наредба, препоръчаните пратки се доставят на получателя на посочения адрес или в пощенската, телеграфна и телефонна станция срещу подпис в служебната разносна книга. Съгласно чл. 59 от Наредбата, препоръчани пратки, изпратени до лица, обслужвани от доставни шкафове, се доставят при възможност лично на получателите, на членове от семействата им, а при липса на такава възможност получателят се уведомява с известие за явяване в пощенска, телеграфна и телефонна станция.

Изпратеното писмо, върнато с отбелязване „непотърсено“, не може да се приеме като годно доказателство за връчването му. Съдебната практика трайно приема, че такова връчване не е редовно. Препоръчаното писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено“. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, предвид евентуално оставеното му съобщение, че за него има препоръчано писмо, не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на неговия адрес. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите с отметка „непотърсено“ не може да бъде прието за недоставено 4 по вина на получателя.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на обжалваното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че в процесния случай посочените условия са били изпълнени още в деня на проверката. Още при извършването на актосъставителката е станало известно, че именно жалбоподателят стопанисва търговски обект, където се предлагат пакетирани храни.