Решение № 7264 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7264 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110142826 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Б. П. П. срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 14.02.2022 г. – поради протИ.речието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение - поради протИ.речието й със добрите нрави и евентуално като неравноправна на основание чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 14.02.2022 г. за предоставяне в полза на Б. П. на паричен заем в размер на сумата от 800 лева със задължение за връщането й в срок от 30 дни, продължен с още един лихвен период срещу заплащането на сумата от 240 лева. Твърди също, че в клаузата на чл. 19 от договора е предвидено вземането по кредита да бъде обезпечено с поръчител, отговарящ на условия, посочени в ОУ или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 29 от договора за кредит при неизпълнение на задължението си по чл. 19 – за предоставяне в срок на обезпечение, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка за причинените вреди на кредитора в размер от 0,9 % от стойността на усвоената заемна сума, като е предвидено разсроченото й изплащане, заедно със съответната погасителна вноска. В исковата молба се твърди, че ищецът не е предоставил такова обезпечение, поради което му е начислена неустойка в размер от 240 лева, при което общата, подлежаща на връщане сума възлиза на 1040 лева. Ищецът оспорва действителността на процесния договор, намирайки, че същият не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма и конкретно поради несъблюдаване на нормативно предвидения шрифт на текста на договора. Наред с това счита договорът за нищожен поради липсата на съществен елемент от съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно годишният процент 1 на разходите. Поддържа, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като %, без изрично да са описани данните, послужили за неговото изчисляване, конкретните компоненти, включени в него. Посочва, че описаните в договора разходи и такси обуславят извод за различен размер на ГПР. Твърди се, че последният е грешно посочен, а действителният му размер многократно надвишава допустимия максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка ищецът намира, че в пряко нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК [фирма] не е включило в ГПР разходите за заплащане на договорната неустойка, която по същността си представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, предвидим разход, който е предварително заложен и обуславя сключването на договора, поради което следва да бъде част от общия разход по кредита.В случай на нейното включване в размера на ГПР, то последният се явява многократно над допустимия такъв, което обуславя недействителността на договора. Б. П. намира, че самостоятелно основание за нищожността на договора е и протИ.речието на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй като нейният размер, включващ и размера на договорната неустойка, е изключително висок и надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити, респ. двукратния й размер за обезпечени такива. При условията на евентуалност – в случай на извод, е процесният договор за кредит е валиден, ищецът оспорва действителността на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждаща заплащането от кредитополучателя на неустойка при непредставяне на договорно обезпечение в размер от 0,9 % от отпуснатия кредит, поради протИ.речието й със закона, заобикаляне на императивни законови разпоредби и протИ.речието й с добрите нрави.

Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа се, че с оглед поставените изисквания към вида на обезпеченията и условията, на които да отговарят същите, е налице изначална невъзможност за потребителя за осигури обезпечението в краткия тридневен срок. С тази неустойка се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Последната обезпечава вредите от несъбиране на вземането от длъжника в срок, които вреди се обезщетяват и чрез мораторна лихва, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Ищецът излага, че при непредставено обезпечение кредиторът разполага със защитата по реда на чл. 71 ЗЗД. Намира оспорената клауза и за неравноправна такава съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. С тези съображения ищецът отправя искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 14.02.2022 г. – поради протИ.речието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29 от същия, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – поради протИ.речието й със закона, като неравноправна, евентуално порази протИ.речието й с добрите нрави. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си адв. Н., оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор и ищеца Б. П. П., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 14.02.2022 г., по силата на който на П. е предоставена заемна сума в размер от 800 лева, която същият следвало да върне заедно с договорна лихва при условия и срокове, съгласно погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и 2

ЗЕДЕУУ – като част системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние и в съответствие с Общите условия на кредитора. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения [фирма] предоставило на ищеца заемната сума, чрез изплащането й в брой на каса на [фирма]. Посочва, че договорът е сключен по инициатива на Б. П., който чрез създадения си личен профил, е попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние.

На последния е представена преддоговорна информация, включваща стандартен европейски формуляр. Изяснява, че в изпратения на ищеца проект на договор за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от него суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил, подписвайки договора на 14.02.2022 г. Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана и не е събирана неустойка по реда на чл. 19 от договора, както и, че тази клауза е действителна, като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че доколкото неустойката е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД. Същата е в съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнение задължението, което от своя страна зависи изцяло от волята на заемателя, който е могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така уговорената неустойка не води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищеца. Посочва се, че няма законоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не протИ.речи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло недействителна. Оспорва в настоящата хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от Б. П. на договорното обезпечение, доколкото последният е имал възможността първо да осигури последното и след това да сключи договора. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за потребителски кредит № ***/14.02.2022 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на възнаградителна лихва в конкретен размер и на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на основание за дължимостта на предвидената в договора лихва и неустойка, съответствието им с добрите нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното им уговаряне.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, 3 ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 01.12.2024 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че между ищеца Б. П. П., в качеството му на кредитополучател и ответното дружество [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ***/14.02.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в кредит паричната сума от 800 лева – в брой, както и наличието на клаузи в същия, предвиждащи заплащането от кредитополучателя на възнаградителна лихва и на неустойка поради непредставяне в срок на договорно обезпечение.

Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени преписи от договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставена от разстояние № *** от 14.02.2022 г., погасителен план към договора и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между ответното дружество и потребителите, данните от които сочат за сключването на договора за потребителски кредит на 14.02.2022 г. между [фирма], в качеството му на кредитор и Б. П. П., в качеството му на кредитополучател, за предоставяне на паричен заем под формата на потребителски кредит с максимално разрешен лимит по кредитната линия в размер на сумата от 800 лева, представляващ максималният размер на главницата, която може да бъде усвоена по договора , по избран от потребителя начин измежду банков превод по посочена от него банкова сметка или на каса на „[фирма]“. Срещу това ищецът е поел насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – в срок до 30 дни – арг. чл. 1, т. 6. Съгласно клаузите на договора, заемната сума следва да бъде върната от кредитополучателя чрез погасителни вноски с размер и падеж, посочени в погасителния план, представляващ приложение № 2 към договора. Установява се, лихвеният % по кредита по първия отпуснат транш, както и ГПР по договора към този момент се равняват на 0 % - арг. чл. 1, т. 5 и т. 6, като общата подлежаща на връщане сума по първия отпуснат транш възлиза на 800 лева – арг. чл. 1, т. 7. В чл. 1, т. 9 и чл. 19 от договора е установено, че вземанията на кредитора се обезпечават с поръчителство от физическо лице, което да отговаря за изпълнение за изпълнение на всички договорни задължения на потребителя, в т.ч. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси чрез сключването на договор за поръчителство по реда на чл. 138 и сл.