Определение № 3430 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3430 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Милена Даскалова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002104172 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. Й., лично и в качеството й на майка и законен представител на Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., всички представлявани от адвокат Д., против постановеното при повторното разглеждане на спора от въззивната инстанция, след отмяната на предходния въззивен акт с решение № 214 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 1360/2024 г. на ВКС, II г.о., решение № 802 от 17.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 860/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд.

С обжалваното решение състав на ВОС е потвърдил решение № 1290 от 19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 9256/ 2022 г. по описа на ВРС, изменено по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските с определение № 7261/14.06.2023 г. С решението си съдът e отхвърлил предявените от настоящите жалбоподатели срещу Агенция "Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумите от по 5100 лева на всеки от тях, представляващи частични искове от 250 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021 г., при което е настъпила смъртта на наследодателя им Й. Й., както и предявения иск от Д. Й. за осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 лева представляваща частичен иск от 168 000 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото ПТП и предявените от Д. Й. и Н. Й. искове за осъждането на ответника да заплати сумата от по 5050 лева на всеки от тях, представляваща частичен иск от 206 000 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди 1 вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно. Поддържат, че делото е неизяснено от фактическа страна, че съдът не е събрал всички необходими доказателства, че не е съобразил направени своевременно доказателствени искания на ищците, че въззивният съд не е съобразил указанията на ВКС, дадени при отмяната на първото въззивно решение.

Поддържат, че решението е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Посочват следните въпроси като правни :

1. Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС в отменителното му решение? По този въпрос касаторите поддържат противоречие с решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 1935/2009 г., I г.о. на ВКС; решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2009 г., IV г.о. на ВКС; решение № 175 от 23.12.2015 г. по т.д. № 3021/2014 г., I т.о. на ВКС, решение № 50102 от 21.12.2022 г. по т.д. № 1361/2022 г., II т.о. на ВКС, както и множество други решения на ВКС в тази насока.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?

Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г., II т.о.; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г., I т.о.; решение № 271 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г., IV г.о.; решение № 12 от 26.03.2019 г. по т.д. № 606/2018 г., I т.о. и много други 3. След изтичане срока на разрешенията за специално ползване на рекламни съоръжения, чиято сила е отпаднала на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за пътишата (обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г.), следвало ли е административният орган да издаде ново разрешение за експлоатиране на рекламните съоръжения, попадаши в този обхват, които разрешения да отговарят на изискванията на чл. 15 от Наредбата за специално ползване на пътищата?

Поддържа се, че Окръжен съд- Варна не се е съобразил със задължителните указания на ВКС и не е обсъдил изложените от жалбоподателите аргументи. Жалбоподателите считат, че следва да се извърши повторен анализ на чл. 17б НСПП и § 4 ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г. с оглед установяване дали към датата на ПТП (16.06.2021 г.) са били налице условията и изискванията за даване на разрешение за експлоатацията на процесния билборд. Според жалбоподателите практиката на ВАС навежда на извод, че при сходни ситуации съдът е потвърждавал откази на административния орган за преиздаване на разрешенията за експлоатация на рекламни съоръжения.

2

Ответникът по касация Агенция „Пътна инфраструктура” не е депозирал отговор на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, съставът на ВОС е приел за установено от фактическа страна, че Й. Й. е починал на 16.06.2021 г. и е оставил наследници по закон съпруга – първата ищца и синове- втори, трети и четвърти ищец.

Обсъдил е представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед и е извел фактически извод, че ПТП е настъпило на автомагистрала Хемус, км 383+800 в посока [населено място], като водачът на ППС с рег. [рег.номер на МПС] , марка "Х.", модел "С." – Й. Й. , при движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокър асфалт/, загубил контрол над автомобила, излязъл вдясно по посока на движението и се блъснал в билборд, че на място не били установени следи от спирачен път.

От протокола за оглед съдът е констатирал, че на разстояние 5, 20 м. от ръба на асфалтовия път в посока на движение към [населено място] бил наличен метален билборд с размери 1м.

/ 0, 15м. /2, 38 м. и надпис надпис "www PEPE CLUB". При оглед на билборда, в участъка на десния ръб, били установени хоризонтални одрасквания. При оглед на автомобила било констатирано, че предната дясна гума на автомобила била "без въздух". На 4, 2 метра от автомобила била намерена регистрационната му табела "силно изцапана в кръв". От съдебномедицинската експертиза съдът е установил, че причината за смъртта на Й. била тежка черепно-мозъчна травма, като уврежданията по главата и тялото на пострадaлия отговаряли добре да са били получени при удара на автомобила с билборда.

От представената преписка по изграждане на процесното рекламно съоръжение, съдът е установил, че на 04.02.2004 г. Консорциум "ДЗИ-Росексимбанк Image" е поискал от Изпълнителна агенция "Пътища" чрез ОПУ-гр. Варна издаване на разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на АМ 2 км. 381+500 в дясно. С констативен протокол № 3/24.02.2004 г. служител при ИА "Пътища" е установил, че местоположението на рекламното съоръжение е съгласувано с протокол за предварителен оглед от 21.11.2003 г.

С разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 181/26.02.2004 г. изпълняващият директор на ИА "Пътища" разрешил на Консорциум "ДЗИ-Росексимбанк Image" да изгради в обхвата на АМ- 2, км. 381+500 в дясно рекламно съоръжение за своя сметка, което в целия си габарит да отстои на минимум 3 метра от крайния ръб на асфалта. Посочено било, че разрешителното за изграждане на съоръжението е валидно до 26.02.2005 г. С разрешение за специално използване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 659/11.06.2004 г., издадено на основание чл. 18, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 16 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, 3 директорът на ИА "Пътища" бил разрешил на Финансова група "ДЗИ Росексимбанк Image" да експлоатира процесното съоръжение. Указано било, че разрешението за ползване се отнема при неспазване на условията, предвидени в него и при неизплащане на дължимите такси за предходната година. С договор за покупко-продажба от 02.06.2010 г. процесният билборд е бил продаден на "Елтрон" ООД, който сезирал директора на Областното пътно управление – гр. Варна с искане за преиздаване на негово име на разрешителното за експлоатация на рекламното съоръжение. С разрешение № 1046/ 23.12.2010 г. Агенция "Пътна инфраструктура" е издала на "Елтрон" ООД разрешение за специално ползване на процесния билборд. В същото било указано, че то заменя разрешение № 659/ 11.06.2004г. С последващо разрешение № РСПП-19/02.06.2017 г., издадено от АПИ по искане на "Елтрон" ООД за преиздаване на разрешение № 1046/23.12.2010 г., на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 3 от ЗП, вр. чл. 17б, ал. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, § 4 от ПЗР към Постановление № 294 на МС от 08.11.2016 г., било разрешено на молителя да експлоатира процесното рекламно съоръжение. Посочено било, че даденото разрешение влиза в сила след изтичане срока на действие на разрешение № 1046/23.12.2010 г., а именно от 27.06.2017 г. и същото е със срок на действие 10 години, считано от посочената дата.

Цитираното разрешение било издадено на база на съставения констативен протокол № 113/02.06.2017 г., в който било посочено, че рекламното съоръжение било изградено в съответствие с условията на издаденото разрешение № 181/26.02.2004 г. и отстои с целия си габарит на 3 метра от ръба на пътната настилка. С договор за покупко-продажба от 18.01.2021 г. процесният билборд бил продаден от "Елтрон" ООД на "Пепе 8" ООД. На 10.02.2021 г. новият собственик сезирал директора на Областното пътно управление – гр.

Варна с искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на процесното съоръжение. На 12.02.2021 г. бил съставен констативен протокол от комисия при ОПУ-Варна, от който след извършен оглед и измервания на рекламното съоръжение било заключено, че отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от НСПП, отстояло с целия си габарит на 3 метра от ръба на пътната настилка и било дадено предложение за преиздаване на разрешението. Искането било уважено и на 18.06.2021 г., на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 5, ал. 4, вр. чл. 16 от Наредбата за специално ползване на пътищата, в полза на "Пепе 8" ООД било издадено разрешение № РСПП-158/18.06.2021 г. със срок на валидност до 27.06.2027 г. съгласно чл.

16, ал. 6 от НСПП. В разрешението било посочено, че заменя издаденото разрешение № РСПП-19/02.06.2017 г. Съдът е посочил още, че с решение № 666/06.08.2012 г. на Министерски съвет е извършено ново километриране на автомагистрала Хемус и километричното положение на пътните знаци е увеличено с 2000 м., т. е км. 381+510 става км. 383+510. Представена била извадка от регистъра на рекламните съоръжения на територията на ОПУ-Варна към 31.08.2022 г., от която съдът установил, че рекламното съоръжение на "Пепе 8" ООД се намира на км. 383+510 в дясно на автомагистрала Хемус.

В хода на в. гр. д. № 1472/2023 г. по описа на ВОС са представени и приети писмени доказателства, удостоверяващи извършени плащания от "Елтрон" ООД в полза на АПИ на дължими такси по чл. 18 от Закона за пътищата за периода от 2010 г. до 2020 г. включително.