Решение № 259 от 23.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за възобновяване № 20221000600402 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на наказателно дело от осъдения Е. Д. Е., с което на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК се иска да бъдат отмени въззивно решение от 23.02.2022 год. по внохд №426/2021 год. по описа на 2-ри въззивен съдебен състав на ОС Враца, НО, и първоинстанционната присъда от 23.04.2021 год. на 3-ти съдебен състав, на РС-Враца, НО, по нохд. №1100/2020 год., постановени по отношение на молителя Е., и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Е. да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда или алтернативно, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, да бъдат отменени горепосочените съдебни актове и делото върнато за ново разглеждане, като се посочи стадия, от който това да започне.

В искането се твърди, че бил нарушен закона, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, било наложено явно несправедливо наказание и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди бил необоснован и недоказан, поради което решенията на предходните съдебни състави били незаконосъобразни.

На първо място в искането се прави възражението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт и в постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Е.Е. в 1 хода на досъдебното производство от 29.05.2019 год. никъде не бил посочен периода на извършване на престъпленията по отношение на осъдения, което обстоятелство, съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, следвало да бъде посочено. В конкретния случай не бил посочен времевия идентификатор на изпълнителното деяние. Била посочена датата 16.07.2018 год. и мястото на извършеното деяние - с. ***, в дом находящ се на ул.”***” №*, но от написаното не ставало ясно дали през целия ден, а именно за 24 часа, или за по-малък период от време обвиняемият Е. е извършил вменените му с постановлението на разследващия полицай и с обвинителния акт деяния. Не ставало ясно и чия собственост бил домът, находящ се на ул.”***” № * в с. ***. Непосочването на всички тези факти съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничавало правото на защита на обвиняемия в досъдебното производство по отношение изложените от органите на досъдебното производство факти.

Възразява се, че разследващият полицай докладвал досъдебното производство на наблюдаващия прокурор от РП-Козлодуй още на 30.05.2019 год., който пък от своя страна на същата дата внесъл досъдебното производство в съда с обвинителен акт, въпреки че срокът за разследването на досъдебното производство бил продължен до 13.07.2019 год.

Няколко дни след това прокурорът върнал с писмо жалбата на защитника на осъденото лице, с която била поискана отмяната на постановлението за привличане като обвиняем от 29.05.2019 год. на разследващия полицай от РУ’’МВР”-гр. Козлодуй. Защитата счита, че в случая наблюдаващият прокурор се е поставил над закона и е пренебрегнал всички разпоредби от НПК, визиращи правата на обвиняемия и неговия защитник, като не пожелал да се произнесе по подадената срещу постановлението за привличане като обвиняем жалба, съгласно разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от НПК, както и не пожелал да бъде предявено разследването по наблюдаваното от него досъдебно производство на обвиняемото лице и неговия защитник. В случая прокурорът нарушил и разпоредбата на чл. 227, ал. 2 от НПК и по този начин ограничил правото на защита на обвиняемия, отнемайки му възможността да представя доказателства и да прави съответните искания въз основа на тях. С това се нарушавали правата на обвиняемия да се запознае с делото и да правя необходимите извлечения, искания, бележки и възражения, както и да обжалва актовете, които накърнявали правата и законните му интереси.

Заостря се вниманието, че в Определение от 14.12.2020 год. по нохд. № 1100/2020 г., по описа на 3-ти съдебен състав на РС-Враца, НО, председателят на състава не взел предвид горепосочените съществени нарушения на процесуалните правила, не прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, във връзка е чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и не върнал делото на РП-Козлодуй за извършване на следващите се процесуални действия.

Изводът на двете предходни инстанции, решили делото по същество, че Е. е извършил процесните деяния, не бил изграден според Е. върху логичен, обективен и всестранен анализ на доказателствените факти при точно спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съда. В случая били допуснати нарушения при приложението на закона и при спазване на процесуалните правила, които биха могли да се 2 субсумират под текста на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и да послужат като основания за възобновяване на наказателното производство съгласно чл. 422, ал. 1, т, 5 от НПК.

По-нататък в искането повторно се акцентира на обстоятелството, че и от присъдата не ставало ясно в какъв период от време са извършени престъпленията от осъдения, не бил посочен времевия идентификатор на изпълнителното деяние, а била посочена само датата 16.07.2018 год. и мястото на извършеното деяние - с. ***, в дом находящ се на ул.”***” №*.

Счита се, че правото на защита винаги било нарушено, ако е налице неяснота, касаеща описанието на съществени обективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация, каквото нарушение било допуснато в съдебното производство.

По делото липсвали и категорични доказателства, че на процесната дата - 16.07.2018 г. Е. е извършил престъпленията, за които е бил обвинен, тъй като от така извършените процесуално следствени действия по досъдебното производство не било установено по категоричен начин, че той е извършител на въпросните деяния. Многобройността на свидетелите, разпитани в подкрепа на тезите на държавното обвинение, не било основание да се приеме, че те натежават поради това обстоятелство, а не поради своята убедителност.

Косвените доказателства и противоречивите гласни доказателствени източници водели до предположения, но не и до изводи за несъмнена доказаност на обвинението. В случая само можело да се гадае, защо разследващите органи не са извършили оглед, претърсване и изземване в обитаваното от осъдения жилище, находящо се на ул.,***” № * в с. ***, и не са работили по така наречените „горещи следи”, защо не са намерени и иззети следи за лабораторна обработка от кръв, сперма и косми, които да свържат Е. с извършено от него изнасилване според органите на досъдебното производство в предявеното му обвинение.

Можело да се гадае също така, защо свидетеля И. Г., баща на пострадалата Б. Г. и действащ полицай в системата на МВР, още на процесната дата 16.07.2018 год. не е уведомил колегите си от ПУ „Хайредин” или РУ”МВР”-гр. Козлодуй за извършено спрямо дъщеря му престъпление. Въпреки че болницата в гр. Козлодуй е работила на датата 16.07.2018 год., той закарал дъщеря си в болницата в гр. Враца, без да съобщи за извършеното деяние в РУ”МВР”-гр. Козлодуй.

От разпитите на този родител, проведени в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, е видно, че дъщеря му - Б. Г. въобще не му е споменавала с нея да е било извършено изнасилване или блудствени действия от лицето Е. Д. Е.. Неоспорим факт било, че и в жалбата си до РУ”МВР”-гр. Враца от 16.07.2018 г. майката на Б. Г. - св. С. М. И. въобще не споменала, че дъщеря й е била изнасилена и с нея са били извършени блудствени действия от лицето Е. Д. Е.. Можело също така да се гадае защо Б. Г. не споделила с найблизките си хора, каквито в случая са родителите й, за извършени спрямо нея изнасилване, блудство, закана за убийство и причинена телесна повреда още на 16.07.2018 год., а е споделила за тези престъпления едва два дни по-късно и то с непознати за нея хора, каквито били социалните работници - А. Д. и П. Ф. от Агенцията за закрила на детето - клон Враца.

Показанията на пострадалата не били еднозначни и категорични относно всички обстоятелства за времето, мястото и механизма на извършеното спрямо нея престъпно 3 посегателство. Изложеното от нея, в светлината на цялостната приета по делото фактология, не се допълвало от показанията на свидетелите-очевидци и издаденото й от съдебен лекар СМУ на дата 18.07.2018 год. Посоченото не позволявало достигането до еднопосочен и несъмнен извод за извършване на деянията от Е.. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, при прочита на съдържанието на приложения по делото чат от телефона на св. Б. Г., се установило, че в него никъде не се споменавало, че Г. е била изнасилена от Е., че е била заплашена с убийство и че е била обект на блудствени действия от негова страна. Въз основа на така изложеното в жалбата се прави извода, че показанията на Г. са непоследователни, съмнителни, дадени с очевиден интерес да обвини Е., че същите не отразяват истината и не се подкрепят с други доказателства. Според осъдения нямало основание да се приемат показанията й за достоверни и да се постанови присъда по предположение в противоречие с останалия доказателствен материал, тъй като тя била единствения пряк свидетел и източник на непосредствено възприети факти.

В жалбата се прави групиране на разпитаните по делото свидетели, като се счита, че са обособени три групи свидетели, като между показанията на първата и втората групи от една страна и показанията на третата група от друга имало противоречие. Прави се и възражението, че показанията на третата група свидетели били производни и опосредени от показанията на свидетелката Б. Г., разказвайки чутото от нея, и именно тези показания били поставени в основата на фактическите изводи на съда. Такива производни доказателства според съдебната практика на ВКС били допустими, но в случая според защитата не били достатъчни. От добросъвестното възпроизвеждане от страна на тези свидетели на това, което им е станало известно, съвсем не произтичал безусловен извод, че Б. Г. им е казала истината. На тези доказателствени средства се противопоставят показанията на свидетеля Е.

И. А., които се приемат за първични, идващи непосредствено от източника, тъй като в настоящия случай той бил свидетел-очевидец на действията на Е. на процесната дата16.07.2018год. за периода от 04.00ч. до 06.30ч.

Следващото процесуално нарушение според осъденото лице било свързано с неизпълнението от страна на първостепенния съд на друго свое задължение, което се било отразило неблагоприятно при извеждане на фактическите изводи. Анализът на доказателствения материал би следвало да бъде подробен и задълбочен, направен след съпоставяне, а оценката да се извърши по начина, съответстващ на задължението по чл.107, ал.3 от НПК. В резултат на това за някои от обстоятелствата имало произволни изводи с необясним източник на информация поради противоречивостта им с избирателно оценяваните доказателства. Затова изводът, че „изложената фактическа обстановка напълно кореспондира на събраните по делото доказателства” бил произволен.

Конкретния подход при изготвяне на мотивите бил в противоречие с процесуалните изисквания за съдържание на съдебния акт. Съдът пренебрегнал и не бил обсъдил показанията на всички свидетели, нито бил изложил съображения по какъв начин е отстранил противоречията относно конкретни и относими обстоятелства между показанията на свидетелите С. М. И. и И. Г. И.-родители на пострадалата Б. Г., и свидетелите - И. И. Г., 4

Ц. П. Н. и П. Л. Б.. Оформилите се две групи свидетелски показания, носители на противоречива информация, се състояли от лица, които били свързани било чрез родство, било чрез приятелство както с пострадалата, така и с осъдения, поради което за преодоляване на субективизма в техните показания първостепенният съд бил длъжен да търси обективни доказателствени източници, които да му позволят да извърши пълноценна проверка на достоверността им. Липсвали извършени очни ставки между свидетелите С. М.