Определение № 1116 от 15.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1116 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500787 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Ти Би Ай банк"ЕАД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 735/30.01.2025г. по ч.гр.д. № 21402/2024г. по описа на ПдРС, І бр.с., с което е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк"ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за главница по договор за потребителски кредит № *****, явяваща се разликата над 3698,68 лева до пълния претендиран размер от 6266,02 лева, и за сумата от 1297,33 лева- договорна лихва за периода от 15.05.2024г. до 28.10.2024г.

В жалбата жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са изложени никакви мотиви, които да обосновават извода на заповедния съд, че в горепосочения договор са налице неравноправни и нищожни клаузи.

Пределният размер на оскъпяването на потребителските кредити бил регламентиран в разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК и същият не бил надхвърлен. Застраховката била вид допълнителна услуга и заплащането й се дължало по желание от кредитополучателя.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 21402/2024г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника М. Д. за заплащане на следните суми: 6266,02 леванеплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № *****, 1297,33 левадоговорна възнаградителна лихва, и 163,87 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 15.05.2024г.- 28.11.2024г..

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключения между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните 1 разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /.

Съгласно сключения между страните договор за потребителски кредит № *****, по силата на същия „Ти Би Ай Банк“ЕАД са отпуснали на длъжника М. Д. кредит в размер от 5000 лева, към които са прибавени още 1673,64 лева, с които банката кредитира заплащането на застрахователната премия по застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, към която Д. се е присъединила. Това е видно и от приложения към заявлението по чл.417 от ГПК сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Сумата от 1673,64 лева се равнява на 33 % от общия размер на възнаградителната лихва, която е в размер от 5037,87 лева, и на 25 % от дължимата главница в размер от 6673,64 лева. Както беше посочено по- горе, тази застрахователна премия е включена в отпуснатия от банката кредит и върху нея се начислява възнаградителна лихва.

От кредитополучателя е подписана и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, видно от която, застрахователното обезщетение е уговорено в полза на банката / от името на кредитополучателя е записано следното: „С настоящето давам съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД/. Очевидно кредитополучателят няма интерес от застрахователната програма и не се ползва от средствата, предназначени за заплащане на застрахователната премия. Той реално не получава нищо срещу сумата от 1673,64 лева, като при това дължи и възнаградителна лихва върху тази сума. Медицинската услуга очевидно е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се извън територията на Р.България“, без да е уточнено кои са те.

Кредитът се оскъпява значително и в очевидна вреда на кредитополучателя с включване в задължението му на застрахователната премия, което дава основание да се счита, че не само в договора е налице неравноправна клауза, но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР е некоректна. Несъответствието на съдържанието на договора с изискванията на ЗПК обосновава недействителността му на основание чл.22 от същия закон.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая се равнява на реално получената от жалбоподателката сума в размер от 5000 лева. Видно от приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги и от погасителния план към договора за кредит, по същия са платени четири вноски в размер от по 325,33 лева.

След приспадането им остатъкът от чистата стойност на кредита е в размер от 3698,68 лева, до който размер е уважено заявлението. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена изцяло без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ти Би Ай банк“ЕАД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №735/30.01.2025г. по ч.гр.д. № 21402/2024г. по описа на ПдРС, І бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за главница по договор за потребителски кредит № *****, явяваща се разликата над 3698,68 лева до пълния претендиран размер от 6266,02 лева, и за сумата от 1297,33 левадоговорна лихва за периода от 15.05.2024г. до 28.10.2024г.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3