Определение № 10572 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10572 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504589 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 5056 от 04.02.2026 г., гр.д. № 28989/2025 г., СРС, 50 с-в, с което се оставя без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Релевират се оплаквания, че съдът след съпоставяне цената на иска с ниската степен на фактическа и правна сложност на спора, неправилно отказва намаляване на уговореното 2 000 лв. адвокатско възнаграждение, намалено като прекомерно с решението до размер на 1 400 лв., вместо до минимума, при положение, че адвокатът не се явява на единственото проведено заседание.

Ответникът по частната жалба и ищец в исковото производство М.С.А., оспорва жалбата.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила като необжалвано решение № 18915 от 21.10.2025 г., гр.д. № 28989/2025 г., СРС, 50 с-в, са уважени предявените от М.С.А. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1

ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКР за прогласяване нищожност на Договор за потребителски 1 кредит Профи кредит Стандарт № 40009137692/21.04.2022 г. и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от

6 729,38 лв. – недължимо платена по същия нищожен договор, като в тежест на ответника по иска „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД се възлага сумата 2 170 лв, представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство, от които

1 400 лв. за адвокатско възнаграждение след намалаване като прекомерно на уговореното и платено възнаграждение от общо 2 000 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК спечелилата делото ищца има право на присъждане на направените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Реално уговореното и заплатено в брой възнаграждение за нейния процесуален представител възлиза на 2 000 лв., като с решението са присъдени 1 400 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. ВАР, при материален интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв., минималното възнаграждението се изчислява по правилото

1 300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В случая, сборът от цената на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД от 5 000 лв. и цената на на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от 6 729,38 лв., възлиза общо на 11 729,38 лв., поради което минималното възнаграждение по Наредбата е 2 265,64 лв.

Процесуалният представител на ищцата само подготвя исковата молба с приложени доказателства и доказателствени искания, като допълнително представя писмено становище по спора. Не се явява на единственото проведено редовно открито заседание на 11.11.2025 г., поради което не е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за всяко следващо заседание да се заплащат допълнително по 100 лв. При съобразяване и на ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, уговореното адвокатско възнаграждение не следва да се намалява под нормативния минимум. Следва да се съобрази и възможността, възприета с решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл.

4, пар. 3 ДЕС, което правомощие в случая не се налага да бъде упражнено.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. С оглед забраната на чл. 271, изр. 2 ГПК за влошаване положението на обжалващия 2 при липса на подадена жалба от насрещната страна, частната жалба следва да се остави без уважение.

Ответникът по частната жалба не претендира реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 5056 от 04.02.2026 г., гр.д. № 28989/2025 г., СРС, 50 с-в, с което се оставя без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3