Решение № 861 от 23.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря М. Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501889 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 114 от 25.01.2022 г., постановено по гр. д. № 6624/2021 г. по описа на СГС, I-о ГО, 26- и състав, е осъдено дружеството „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, да заплати на Д. В. М., сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 25.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен в останалата му част, до пълния предявен размер от 40 000 лв., за разликата от 15 000 лв., като неоснователен.

Със същото решение е осъдено е дружеството „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на М. Н. Г., малолетна и на В. Н. Г., малолетна, и двете представлявани от своята майка и законен представител Д.

В. М., сумите от по 800 лв. на всяка, представляващи обезщетение за претърпени от всяко от малолетните деца неимуществени вреди, причинени в 1 резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като предявените искове са отхвърлени в останалата им част - до пълния им предявен размер от по 5 000 лв., за разликата от по 4 200 лв., като неоснователни.

Със същото решение е осъдено дружеството „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на адв. В. В. О., сумата от 1 593,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

С решението е осъдена Д. В. М. да заплати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата от 289,54 лв., разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД против съдебно решение № 114 от 25.01.2022 г. по гр. д. №6624/2021 по описа на СГС, ГО, 26-и състав, в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно с претендираната законна лихва.

В жалбата са изложени възражения, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните по делото, поради което неправилно и незаконосъобразно съдът е кредитирал свидетелските показания на бащата на малолетните деца и е основал своите изводи досежно обстоятелствата, свързани с търпените болки и страдания от малолетните деца единствено на тези показания и на косвени доказателства.

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано с оглед неточното установяване на травмите на малолетните деца.

При условие на евентуалност се навежда възражение за прекомерност на присъдените обезщетения с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика относно критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение № 114 от 25.01.2022г . по гр.д. № 6624/2021 по 2 описа на СГС, ГО, 1-26 състав в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове изцяло, а при условие на евентуалност- да намали размера на присъдените обезщетения. Претендира разноски.

Въззиваемите страни Д. В. М., М. Н. Г. и В. Н. Г., не са подали писмен отговор на въззивната жалба, подадена от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Д. В. М., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца М. Н.

Г. и В. Н. Г., против Решение №114 от 25.01.2022 г. по гр. д. № 6624/2021 по описа на СГС, ГО, 26-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно с претендираната законна лихва.

В жалбата са наведени възражения, за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение в обжалваната му част.

Твърди се, че неправилно е определен размера на присъденото обезщетение, като същият е изключително занижен, както предвид критериите на разп. на чл.52 от ЗЗД, така и предвид трайната съдебна практика. Твърди се, че при определяне размера на присъдените обезщетения, първоинстанционният съд не е съобразил обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП и размера на застрахователните лимити.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение №114 от 25.01.2022г. постановено по гр.д.

№ 6624/2021 по описа на СГС, ГО, 26-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове в пълен размер.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба, дружеството „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД представя писмен отговор. Оспорва жалбата като изцяло неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

3

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, КП за ПТП, че на 23.06.2020г. ищците и Д. В. М., М. Н. Г. и В. Н. Г. са претърпели ПТП в гр.София, предизвикано от В. М. А., при управление на лек автомобил марка „Хонда Акорд“ с рег. № ***.

От справка от ИЦ на ГФ се установява, че към датата на процесното ПТП ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС за лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на „ЗАД ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество насрещната въззивна жалба на Д. В. М., М. Н.

Г. и В. Н. Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявените преки искове по чл.432, ал.1 4

КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явяват основателни доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявените искови претенции.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от която те търпят болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датата на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените доказателства- КП за ПТП и Постановление за прекратяване на нак. производство, и от заключението на приетата в първоинстанционното производство КСМАТЕ се установява вината на водача на МПС, В. М. А., за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищцата Д. В. М., и за причиняване на леки наранявания, съставляващи натъртвания и охлузвания на ищците М. Н. Г. и В. Н. Г. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на ЗДвП. Вината на В. А. не се оспорва от ответното застрахователно дружество.

Не се оспорва от ответника и обстоятелството за наличието на действително застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил към датата на ПТП, а същото се доказва и от справка в ИЦ на ГФ.

Предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са основателни и доказани.

5

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и в насрещната въззивна жалба на Д. В. М., М. Н. Г. и В. Н. Г. относно размера на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

Оплакванията и в двете въззивни жалби досежно размера на присъдените застрахователни обезщетения, решаващият състав намира за неоснователни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на трите ищци травматични увреждания, получени от тях в резултат на процесното ПТП.

Видно от представените писмени доказателства, съставляващи медицинска документация и от заключението на КСМАТЕ, Д. М. е получила следните увреди на здравето: контузия на гръден кош, миалгия, счупване на дясна лъчева кост в дисталната й част, кръвонасядане на лява лакътна ямка и кръвонасядане на двете бедра. Счупването на дясната ръка е причинило на ищцата трайно затруднение на движението на китката за период по- дълъг от 30 дни- лъчевата кост е зараснала в очаквания срок, но и след възстановителния период е останало остатъчно ограничение на движението на китката. Било е проведено консервативно лечение, ищцата е изпитвала болки и страдания за период от около един месец, като през първите седмици, те са били по-интензивни.

Следва да се съобрази и факта, че възстановяването на движението на дясната ръка на ищцата в китката не е напълно възстановено и са налице остатъчни ограничения на доразалната флексия на китката. Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата Д. М. неимуществени вреди. Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, който е продължил около два месеца, като е съобразено обстоятелството, че възстановяването на движението в пълен обем и без болка на дясната ръка на ищцата, към датата на изготвяне на експертизата все още не е завършило и прогнозите за това са 6 небрагоприятни.