Решение № 13827 от 15.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68407/2024
- Вид
- Решение № 13827
- Подписан
- 15.07.2025
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 168212 от 18.11.2024 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Определение № 5771 от 03.02.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 140464 от 10.09.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Решение № 18876 от 20.10.2025 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 126, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 192, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 13827 гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110168407 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 4/17.10.2024г. на управителя на „Офис Зона“ ЕООД, поради налагане на дисциплинарно наказание – чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Ищецът Ц. М. М. твърди да е незаконосъобразно уволнен. Поддържа, че не е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Излага съображения, че на 09.10.2024г. получил покана да даде писмени обяснения, по въпроси, по които било налице устно разбирателство между страните. Оспорва автентичността на процесната уволнителна Заповед № 4/17.10.2024г., при твърдения, че не е подписана от лицето сочено за неин автор – управителя Г. к.. б.. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „Офис Зона“ ЕООД в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че процесната заповед е издадена въз основа на делегираната работодателска власт на Б. В. - гл. счетоводител на ответното дружество. Поддържа, че ищецът е извършил редица нарушения на трудовата дисциплина, приети от работодателя за системни, най – същественото от които било неявяване на работа за повече от два работни дни /за периода 0714.10.2024г./. Излага съображения, че за предизвиканото от страна на работника ПТП, установено с АУАН № 1360350, със Заповед № 1/15.08.2024г. му е наложено дисциплинарно наказания „забележка“. В допълнение сочи, че ищецът е закъснявал за работа, не е извършвал доставки до клиенти в срок, както и е извършвал доставки в увредено общо състояние и липси, за което са съставени декларации от служители на ответника, и за които нарушения със Заповед № 2/04.10.2024г. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“. Излага подробни съображения относно неявяването на работа на ищеца в периода 07.10 – 14.10.2024г., без наличие на уважителни причини за това, с което счита, че работникът е извършил нарушение по чл.190, ал. , т. 2 КТ.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.
Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало процесното трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 106/07.08.2024г., по силата на което ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „Куриер, служба/офис“, с код по НКПД 9152, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца със Заповед № 4/17.10.2024г.
На първо място във връзка с възражението, че процесната Заповед № № 4/17.10.2024г. е издадена от лице, което не разполага с представителна власт, доколкото не е подписана от законния представител на работодателя – управителя Г. к.. б., следва да се отбележи, че несъмнено ответното дружество може да извършва каквито и да било правни действия, включително и такива по прекратяване на 2 трудовите правоотношения със служителите си, единствено чрез свой надлежен представител. В случая, по делото не се спори, че положеният върху процесната заповед подпис не изхожда от законния представител на дружеството, а същата е подписана от Бертина Валентинова Владимирова заемаща длъжността „главен счетоводител“, като няма пречка представителната власт на последната да произтича от упълномощаване, какъвто е настоящият случай с оглед представеното пълномощно с нотариална заверка на подписите от 12.01.2024г., с което законният представител на „Офис Зона“ ЕООД изрично я е овластил да прекратява трудови договори между дружеството и неговите работници и служители. В тази връзка следва да се отбележи, че с ТР № 6/11.01.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС се възприема становището, че делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение е допустимо и в случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Ето защо, няма пречка представителната власт на пълномощника да произтича от изрично овластяване от лицето, което принципно разполага с правомощието да прекратява трудовите правоотношения на служителите в дружеството, което ръководи.
Следователно, процесната Заповед № 4/17.10.2024г. е издадена от лице с надлежно учредена представителна власт спрямо дружеството – работодател.
Ищецът твърди незаконност на заповедта за наказването й поради неспазване на изискванията за мотивирането й, при доводи за вътрешна противоречивост, а по същество тъй като липсват нарушения на трудовата дисциплина.
Задължителен елемент от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са мотивите й, т.е. тя следва да отговаря като съдържание на чл. 195 КТ. Това е формално изискване, въведено с императивна правна норма, чието неспазване опорочава заповедта и я прави незаконосъобразна само на това основание, защото съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Немотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ прави невъзможна преценката за изпълнението на останалите изисквания. Именно това налага съдът да следи служебно за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, т.е. дали тя съдържа нарушителя и нарушението – кога и как е извършено, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може евентуално да организира съдебната си защита.
Съгласно оспорената от ищеца уволнителна Заповед № 4/17.10.2024г. на управителя на „Офис Зона“ ЕООД, на същият е наложено наказание за това, че: 1./ На 3
15.08.2024г. при извършване на служебните си задължения в ОФИС ЗОНА ЕООД, докато управлява повереното му фирмено МПС, поради неустановена причина служителят нарушава ЗДвП с което отнема предимство на участниците в движението и предизвиква ПТП. С предизвиканият инцидент, освен имуществени вреди по повереното му превозно средство, собственост на ОФИС ЗОНА ЕООД, лицето Ц. М.
М. нанася и телесни повреди на участниците, което е описано във връчен акт за установяване на административно нарушение Серия GA, №1360350 и ПРОТОКОЛ К475 от 4-то РПУ гр. София.; 2. /На 24.09.2024г., 01.10.2024г„ 02.10.2024г., 04.10.2024г. доставя със закъснение възложените му поръчки от продавач- консултантите към клиенти с 1 (един) ден отклонение – забава, както и доставя възложените му поръчки от продавач- консултантите към клиенти в увредено състояние или в непълен състав, за което има Декларации от колегите му и оплаквания от клиентите за самите доставки; С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че за цитираните дисциплинарни простъпки вече са наложени наказания, както следва със Заповед № 1/150.82024г. – „забележка“ и със Заповед № 2/04.10.2024г. – „предупреждение за уволнение“, връчени при отказ на работника, за което са съставени съответни документи с подпис на свидетели, удостоверяващи отказа. При доводи за наличие на предходно санкциониране на служителя, ответникът обосновава изводите си за системност на извършените нарушения, съответно налагане на най – тежкото наказание, което е предмет на изследване в настоящото исково производство.
Същевременно горното е оспорено от ищеца при твърдение, че не са му връчвани заповеди и не е бил дисциплинарно наказван от страна на работодателя.
При преценката на атакувания акт на работодателя (Заповед № 4/17.10.2024г.), съдът намира, че принципно няма пречка в уволнителната заповед да се съдържат данни за извършени от работника други нарушения на трудовата дисциплина, за които той вече е наказан, които да обуславят приложимостта на нормата на чл. 190, ал. 3 ГПК.
Същевременно в настоящия случай се установява, че с покана от 09.10.2024г. и покана от 17.10.2024г. с идентично съдържание, ответникът „Офис Зона“ ЕООД е отправил към ищеца Ц. М. искане за даване на писмени обяснения за извършени нарушения в рамките на трудовоправните взаимоотношения между страните по общо пет точки, измежду които по т.4 – за нарушение на ЗДвП и предизвикване на пътнотранспортно произшествие със служебен автомобил, за което е съставен АУАН Серия G A , № 1360350, за което съгласно доводите на работодателя вече е наложено наказание със Заповед № 1/150.82024г. и по т. 1 и т. 3 - за системно закъснение при изпълнение на трудовия си договор от 07.08.2024г. и неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, свързани с неизпълнение на доставки към клиенти на дружеството, за което съгласно доводите на работодателя вече е наложено наказание със Заповед № 2/04.10.2024г. Последното по мнение на 4 настоящия състав поставя под съмнение и е в противоречие с поддържаното от ответника, че за тези нарушения на трудовата дисциплина работодателят вече е наложил наказания. Не могат да се изведат правни аргументи защо ответното дружество изисква даването на обяснения в процедурата по чл. 193 ГПК по налагане на уволнение с процесната Заповед № № 4/17.10.2024г. за твърдяни нарушения, които вече са били санкционирани. Изводи в противна насока не следва и от постъпилия отговор от страна на ищеца от 17.10.2024г., който излага своите мотиви по поставените му въпроси, в т.ч. в частта по твърдяното неизпълнение на възложената работа, свързана с доставки на клиенти на дружеството, като посочва, че не му е отправяна забележка. От друга страна, ако се приеме, че действително ищецът е бил вече санкциониран с наказания - „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, то включването на същите нарушения в процесната уволнителна заповед би означавало нарушаване на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 КТ, предвиждаща, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Разпечатката съдържа 25 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aeb53219-246f-4755-a068-c7d6bae790d5