Решение № 3549 от 11.10.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3549 гр. Варна, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110103525 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу А. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *, е предявен иск за допускане на делба на съсобствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *по КККР, одобрен със Заповед № РД-19-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В*“, урбанизирана територия, с площ 534 кв.м., стар номер 642, при граници имоти с идентификатори: *, *, *, *, при квоти ½ ид.ч. за Н. М. Н. и ½ ид.ч. за А. Х.

Х..

В исковата молба ищецът Н. М. Н. твърди, че по силата на Постановление за възлагане, вписано на 11.04.2018 г., е собственик на ½ ид.ч от поземлен имот с идентификатор *, заедно с ответницата. Сочи, че се е опитвал да проведе разговори с нея за делба на имота или неговото изкупуване, но без резултат. Излага, че на два пъти се е опитал да връчи покана до ответницата да разделят доброволно имота, но отново без резултат.

Счита, че за него е налице правен интерес да инициира производство по съдебна делба на имота при равни квоти.

Ответницата А. Х. Х. е подала в срок отговор на исковата молба, в който излага, че производството е недопустимо. Сочи, че в постановлението за възлагане е описана само ½ ид.ч. от поземления имот, защото в договора за доброволна делба от 1994 г. не фигурира жилищната сграда, която е изградена в имота в периода 1995 г. – 1996 г. – вила на един етаж с площ от 36 кв.м. с идентификатор *. Излага, че тази сграда е била в имота и към момента на извършване на опис и оценка от ЧСИ * през 2017 г., но умишлено не е включена в описа, оценката и публичната продан, като по този начин имотът е продаде на търг на занижена цена. Твърди, че целта на ищеца е да изкупи целия имот на по-ниска цена, чрез изключването на посочената сграда, върху която няма собственост и за която не е инвестирал средства за изграждането й. Счита, че делбата е недопустима, защото ищецът не притежава собственост върху сградата. Моли за отхвърляне на претенцията на ищеца и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска за делба. Представя писмена защита.

1

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва иска за делба. Моли за прекратяване на производството.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 1994 г. /л. 43/ се установява, че А. Х. Х. и съпругът й * Х. получават в дял и стават собственици на дял I-ви от заключението на вещото лице, а именно: Хавра с площ 525 кв.м., находяща се в землището на гр. *“, имот попадащ в зона отредена за земеделско ползване, но попадащ в строителните граници на града. *Х. *и съпругата му * са получили дял II от същата хавра.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.03.2018 г., вписано на 11.04.2018 г., на ЧСИ * /л. 3/ се установява, че върху Н. М. Н. е възложен недвижим имот: ½ ид.ч. от хавра, с площ 525 кв.м., находящ се в землището на м. „*“, представляващ дял I от имот № *по КП68 г., попадащ в зона отредена за земеделско ползване, имот попадащ в зона отредена за земеделско ползване, но попадащ в строителните граници на града, съответстващ на ПИ с идентификатор *. Представени са скици на имота от 26.03.2018 г. и 12.12.2022 г. /л. 4-5/.

От представените телепощи и известия за доставяне /л. 7-12/ се установява, че ищецът е поканил ответницата да извършат доброволна делба на имота.

От представените писмени доказателства от МДТ към Община Варна /л. 79-102/ се установява, че 2018 г. е подадена декларация от Н. М. Н. и * Н.а във връзка с процесното постановление за възлагане и процесния недвижим имот. През 1998 г. е подадена декларация от А. Х. относно процесния недвижим имот, в която е декларирана и сграда, описана като жилище.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /снаха на ответницата/ се установява, че живее в съседния имот на ответницата, като двата имота са били общи, но са поделени отдавна. Сградата в имота на ответницата е построена през 1994-1995 г., а самият имот е с площ около 500-530 кв.м. Излага, че сградата е построена от ответницата и съпруга й и същата е на един етаж, като има хол, спалня, баня, тоалетна и кухня. Не се касае за барака, но не знае дали е построена с блокчета или тухли, като покривът е със съвременна конструкция. Свидетелката е влизала в сградата, която е снабдена с електроенергия и вода.

Знае, че в имота има отходна шахта, но не знае къде се намира. Ответницата и съпругът й са живели 2-3 години в тази сграда, но не знае дали имат документи за нея.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /дъщеря на ответницата/ се установява, че сградата е построена през 1994 г., с площ 35-36 кв.м. и монолитна конструкция, покрита с керемиди. Състои се от две стаи, кухня, баня и тоалетна. Мисли, че има отходна шахта. Не знае дали родителите й имат документи за строителството.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ /л. 103-112/ се установява, че в процесния имот има изградена едноетажна полу масивна жилищна (вилна) сграда с бетонни основи, външни тухлени стени и вътрешни преградни стени-панелки от експандиран стиропор на метална конструкция. Покривът е двускатен с метални столици и покритие от гофрирана ламарина. Към момента на огледа сградата е необитаема и е в незадоволително техническо състояние, като по северозападния зид се забелязват конструктивни пукнатини. Към 2003 г. сградата със сигурност е съществувала. Вилната сграда отговаря на техническите изисквания на Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ/1990 г. Сградата отговаря на техническите изисквания на Наредба № 7/2003 Г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В кметство *не са налични строителни книжа за сградата. Вещото лице счита, че ако сградата е изградена към 1994 г., то отговаря на техническите изисквания за търпим строеж, съобразно § 127 от ПЗР на ЗУТ. Към момента уличната регулация не е приложена, поради което и имотът не е урегулиран.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището 2 на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на съсобствен недвижим имот. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, възникнала по посочения начин, в резултат на което всеки от съделителите притежава посочените в исковата молба права в съсобствеността. В тежест на ответницата е било да докаже правоизключващите си възражения, които водят до недопустимост на делбата.

Между страните няма спор и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е придобил ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *по силата на постановление за възлагане от 08.03.2018 г. /вписано на 11.04.2018 г./. на ЧСИ *.

Безспорно се установява още от приложените писмени документи и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, че в процесния имот е изградена постройка.

Спорният въпрос по делото е дали процесният имот може да бъде предмет на съдебна делба, предвид изградената в имота сграда, за които се твърди, че са собственост на ответницата и други лица, както и дали земята се явява неделима обща част, която обслужва тази сграда.

По отношение на процесния поземлен имот няма спор между страните относно характеризиращите му данни /идентификатор, площ, граници/, притежаваното от всеки съделител право на собственост върху него, както и квотите им в съсобствеността. От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата, заедно с нейния съпруг /* Х./, е получила в дял имота след извършена доброволна делба през 1994 г., като неговата ½ ид.ч. е придобита от ищеца по силата на влязло в сила постановление за възлагане от съдебен изпълнител през 2018 г., след извършена публична продан на притежаваната от *Х.

½ ид.ч., предвид задълженията му като ЕТ „*.“ по изп.д. № 1206/2015 г. на ЧСИ *. Всяка от страните в настоящото производство притежава по ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *.

От събраните по делото доказателства се установи, че в годините непосредствено след процесната доброволна делба от 1994 г. ответницата и нейният съпруг са построили в имота сграда, която са и декларирали през 1998 г. От огледа на вещото лице се установява, че сградата все още се намира в имота, като същата е изградена без наличието на строителни книжа, но отговаря на изискванията за търпим строеж, макар и да не е издадено разрешение в тази връзка от благоустройствената администрация.

Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. А процесуалноправната същност на публичната продан, произтичаща от регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към индивидуализация на имота, предмет на принудителното изпълнение, определя и специфичното приложение на материалноправната разпоредба на чл. 92 от ЗС. Това правило, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не е била предмет на публичната продан.

Съгласно приетото в ТР № 5 от 18.05.2017г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГК на ВКС при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че 3 същата представлява несамостоятелен обект на собственост – допълващо застрояване – спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, предмет на публичната продан, правилото на чл. 92 от ЗС се прилага на общо основание. Такива постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗС /респ. чл. 98 от ЗС/ и при публичната продан на имота.

В конкретния случай, нито в придобивният акт на ответницата, нито в постановлението за възлагане на ищеца, изградените в имота сгради са описани. Вилната сграда е изградена при действието на ЗТСУ /отм./ и се е ползвала за задоволяване на жилищни нужди на ответницата и семейството й. Като решаващ критерий за преценка дали една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, следва да се приеме нейното функционално предназначение, въз основа на което тя е обособена като отделен обект на собственост, а не дали е законно построена или съставлява незаконен или търпим строеж или наличието на кадастрално заснемане и т.н. Ето защо съдебният състав приема, че по силата на постановлението за възлагане ищецът в случая не е придобил собствеността и върху сградата в поземления имот. Процесната сграда не е и предмет на настоящото производство, доколкото не е включена в делбата и за същата между страните не съществува съсобственост.