Решение № 1137 от 04.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Х****ва като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501332 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. *** и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 42867/29.05.2024 г. при ВРС, подадена от Л. К., чрез пълномощника адв. И. Д., срещу Решение № 1569/07.05.2024 г., постановено по гр.д. № 4937/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Л. К. дължи на „Е******** *****“ АД сума в общ размер на 2704.23 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0102131047, находящ се на адрес: гр.

Д*****, ул. „Х**** Б****“ ****, в която сума са включени стойността на неплатена фактура № **********/03.10.2019 г. в размер на 2060.36 лв., представляваща главница за ел. енергия, и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 643.87 лв., дължима от падежа на фактурата до 09.12.2022 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1200138392 към същата дата, както и законна лихва, дължима върху главницата, считано от 21.12.22 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в производството по ч.гр. дело № 1281/23 г. на ВРС, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. чл. 422 ГПК и чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, като е пререшил спор, разрешен с влязло в сила решение между същите страни и за същото вземане. Излага, че е налице тъждество на предявените искове по настоящото дело и производството по гр.д. № 5752/2021 г. по описа на ВРС, като твърди, че предмет на настоящото дело е положителен установителен иск за дължимост на сума в размер на 2060.36 лева, представляваща начислена ел. енергия по фактура № 1

**********/03.10.2019 г., а предмет на гр.д. № 5752/2021 г. по описа на ВРС е отрицателен установителен иск за същото вземане, между същите страни.

Сочи, че положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет, поради което кредиторът е имал възможност в предходно воденото срещу него дело по иск с правно основание чл. 124 ГПК за отричане съществуване на вземането, да предяви насрещен осъдителен иск, като по този начин се снабди с изпълнително основание за сумата, предмет на настоящото дело. Отделно от горното счита, че обжалваното решение в частта за лихвата от 643.87 лв. също се явява недопустимо, тъй като твърди, че в заповедното производство е недопустимо присъждането на мораторна лихва, като се позовава на т. 4а от ТР по т.д. № 4/2013 г. на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено. Претендира разноски.

Становището на въззиваемата страна „Е******** *****“ АД е за неоснователност на депозираната жалба. Твърди, че предмет на делото е специалният иск по чл. 422 ГПК, който има последиците на осъдителен иск за вземането. Счита, че твърденията във въззивната жалба за недопустимост на производството са неоснователни, доколкото с предявяване на иска по чл. 422 ГПК кредиторът цели да се снабди с изпълнителен титул за вземането си.

Оспорва възражението за недопустимост в заповедното производство да се присъжда вземане за законна лихва, като твърди, че цитираното ТР касае издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.

417, ал. 2 и 3 ГПК, какъвто настоящият случай не е. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се предста влява.

Въззиваемата страна, чрез юрк. Велчева, оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № 1281/2023 г. по описа на ВРС е удовлетворено заявление на „Е******** *****“ АД и е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Л. Н. К., в качеството си на потребител на ел. енергия, да заплати на „Е******** *****“ АД сума в размер н а 2060.36 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по Фактура № ФМ********** от 03.10.2019 г., издадена за периода от 13.09.2015 г. до 09.07.2019 г., за обект с абонатен номер 0102131047 и клиентски номер 1200138392, с адрес гр. Д*****, ул. „Х**** Б****“ ****, както и сумата от 643.87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на фактурата до 09.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 21.12.22 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 54.08 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 27.03.2023 г., като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е депозирал възражение. С разпореждане от 10.04.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя „Е******** *****“ АД за възможността да предяви иск за 2 вземането си на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В указания от съда срок кредиторът е предявил и настоящия иск за установяване вземането по заповедта.

В исковата молба ищецът твърди, че Л. Н. К. в качеството на титуляр на партидата за потребяване на ел. енергия, е завел отрицателно установителен иск за недължимост на сумата от 2060.36 лв., дължима по фактура № **********/3.10.2019 г., по която претенция било образувано гражданско дело № 5752/2021 г. по описа на Районен съд Варна. Сочи, че с решение по делото съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за недължимост на вземането в размер на 2060.36 лв. Ищецът твърди, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 5752/2021г. на PC Варна, процесната сума не била заплатена, поради което и на основание чл. 410 от ГПК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Н. К., в резултат на което било образувано ч.г.д. № 1281/2023 г. по описа на ВРС, 16-ти състав. Твърди, че към датата на иска длъжникът К. има неизплатени задължения в общ размер на 2704.23 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0102131047, находящ се на адрес: гр. Д*****, ул.Х**** Б**** 8, вх.Б, ап.11. В посочената сума е включена главница по неплатената фактура за ел. енергия в размер на 2060.36 лв. и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 643.87лв., дължима от падежа на фактурата до 09.12.2022 г. Сочи, че сумите са посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1200138392. Твърди, че отрицателният установителен иск на длъжника за недължимост на сумата от 2060.36 лева е отхвърлен, като решението по гр.д. № 5752/2021г. на PC Варна е потвърдено и от Окръжен съд – Варна. С решението е прието, че процесната фактура в размер на 2060.36 лв. е издадена на основание проведена корекционна процедура в съответствие с установените в ПИКЕЕ правила, гарантиращи правата и на двете страни. Твърди, че доколкото спорът вече е разрешен с влязло в сила решение по водения преди това ОУИ, предявяването на иска по чл. 422 ГПК е с цел единствено да се снабди с изпълнителен титул за вземането си.

В срока за отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице несъответствие между основанията, заявени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и основанията, заявени в исковата молба. Отправя възражениe за давност относно претендираните суми. Отделно отрича дължимостта на сумите, доколкото са неправилно определени, а и твърди, че ел. енергия не е потребена.

Съгласно очертаните предметни предели на въззивна проверка по чл. 269 от ГПК, съдът следи служебно за валидност на обжалваното решение в цялост, за допустимост в обжалваната му част, а относно преценка законосъобразността на акта, съдът е ограничен от доводите, развити в жалбата.

В случая с въззивната жалба жалбоподателят е навел единствено оплаквания, свързани с недопустимостта на постановеното решение, поради което и съобразно чл. 269 ГПК настоящият състав не следва да се произнася по правилността на обжалвания акт предвид липсата на доводи в тази насока, като съдът следи служебно единствено за нарушение на императивни материалноправни норми.

Видно от приобщеното към настоящото производство гр.д. № 5752/2021 г. по описа на ВРС, с Решение № 536/03.03.2022 г. по делото, съдът е 3 отхвърлил предявения от Л. Н. К. срещу „Е******** *****“ АД установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Л. Н. К. не дължи на „Е******** *****“ АД сумата в размер на 2060.36 лв., представляваща начислена ел. енергия за периода от 13.09.2015 г. до 09.07.2019 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Д*****, ул. „Х**** Б****“ бл. 8, вх. Б, ет. 4, ап. 11, с клиентски №1200138392 и абонатен № 0102131047, за която е издадена фактура № **********/03.10.2019 г., като неоснователен. С Решение № 1445/17.11.2022 г. по в.гр.д. № 1875/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна /също приобщено към настоящото дело/ въззивният съд е потвърдил решението на ВРС.

Видно е, че предмет на първоначално предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е сума в размер на 2060.36 лв., представляваща начислена ел. енергия за периода от 13.09.2015 г. до 09.07.2019 г., която е предмет на разглеждане и по настоящото дело по предявения от заявителя „Е******** *****“ иск с правно осн. чл. 422 ГПК.

Наред със сумата от 2060.36 лв, предмет на настоящото дело е и претенция за мораторна лихва върху главницата, в размер на 643.87 лева, дължима от падежа на фактура № ФМ********** /03.10.2019 г. до 09.12.2022 г.

Независимо, че предмет и на двете дела е една и съща сума, претендирана на едно и също основание, между същите страни, настоящият състав намира, че между двете дела не е налице пълно тъждество поради разликата във вида на търсената с двата иска съдебна защита. Макар и с двата иска да се цели установяване със сила на пресъдено нещо дали в полза на „Е******** *****“ АД съществува вземане срещу Л. Н. К. в размер на 2060.36 лв., иска по чл. 422 ГПК дава една допълнителна защита на ищеца. С иска по чл. 422 ГПК освен установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта на определено вземане, се постига и още една цел, а именно снабдяване със заповед за изпълнение, която има изпълнителна сила за вземането, поради което следва да се приеме, че защитата по двата иска /този по чл. 124 ГПК и иска по чл. 422 ГПК/ не е напълно идентична, като последният като последици следва по-скоро да се приравни на осъдителен иск. В този смисъл Определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО. В цитираното определение е прието още, че именно в това се състои разликата между установителния иск по чл. 422 от ГПК и всеки друг установителен иск, а именно, че с последният се постига и една допълнителна защита – снабдяване с изпълнително основание.

За идентичността на защитата, търсена с иска по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение и защитата по осъдителен иск за същото вземане, ВКС се е произнесъл и в Определение №276/02.06.2009г. по ч.т.д. № 276/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В същото се приема, че целта на предявяването на осъдителен иск е не само установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и съответно снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените суми. В цитираното определение е прието, че в заповедното производство тази цел е постигната чрез издаването на заповедта за 4 изпълнение /а в хипотезата на чл. 418 ГПК - и изпълнителен лист въз основа на нея /. Прието е, че за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземанетото му, но не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане, доколкото при влизане в сила на решението по иска по чл.422 от ГПК, автоматично влиза в сила и заповедта за изпълнение, като същата придобива изпълнителна сила.