Решение № 2022 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2022 гр. Варна, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110114963 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е предявен от Р. О. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.

М. Ж., вписа в АК – Варна, СЪДЕБЕН АДРЕС: *** срещу Р. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.

Ищецът претендира от съда да постанови решение , с което да осъди ответника Р. Р.

Д., ЕГН ********** да заплати на ищеца Р. О. А., ЕГН ********** следните суми: сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева) - главница, представляваща невърната сума по устен договор за заем от 13.04.2023 г., сумата от 3 000 дева (три хиляди дева) - главница, представляваща невърната сума по устен договор за заем от 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба - 17.11.2023 г., до окончателното им изплащане, както и сторените разноски за настоящото исково производство, като същите да бъдат заплатени по банковата сметка на ищцата с IBAN: ***.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

Ищецът и ответникът са упражнявали трудова заетост при един и същ работодател, като са работили в един същ офис на фирмата. С течение на времето и съвместните служебни ангажименти между тях се създава приятелство, станали са близки. Един ден г-н Д. е потърсил ищцата с молба за помощ, тъй като по негови обяснения е изпаднал в сложна ситуация. Заявил й, че е задлъжнял на хора, които са му предоставили финансови средства срещу лихва и ако не се издължи ще пострада физически. Молбата се е изразявала в това ищцата да му заеме парична сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, която ще й бъде 1 върната в срок до един календарен месец.

Ищцата се съгласила да даде безлихвен заем на ответника, като двамата сключили устна договорка на 13.04.2023 г., която изразявала съзнателната воля на страните, а именно: г-жа Р. А. да преведе сумата от 5 000 (пет хиляди ) лева по банков път на г-н Р. Д., като съшият се задължава да й върне сумата в срок до един календарен месец.

В следствие на договорката за заем, ищцата извършва паричен банков превод на 13.04.2023 г. от личната си сметка с IBAN: *** по сметка на ответника с IBAN: *** в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като основанието за извършения превод е заем ("zaem").

В течение на следващия месец, ответникът отново представил на ищцата, че продължава да бъде търсен и заплашван от хора, които наричал „лихвари" и ще пострада тежко ако не им предаде още 3 000 (три хиляди) лева. Ищцата подходила с разбиране и в името на приятелството и човешкото отношение към проблема се съгласила да даде нов заем.

На 31.05.2023 г., между ищцата и ответника бил сключен нов устен договор за заем в размер на 3000 (три хиляди) лева, като на същата дата ищцата е направила банков превод от личната си сметка с IBAN: *** по сметка на ответника с IBAN: *** в размер на 3 000 (три хиляди) лева, като основанието за извършения превод е заем ("zaem"), а с допълнителни пояснения е посочено „да ми се върнат до 01.09.2023 г."

След известен период от време ответникът е прекратил трудовите си правоотношения с общия на страните работодател. В следствие на това спира да се среща ежедневно с ищцата и изчезва от нейното полезрение.

След като изтича срокът за връщане на заетите суми, ищцата прави многократни опити да се свърже в г-н Д. по телефона, но същият не отговаря и не връща обаждане.

Изпраща му текстови съобщения чрез онлайн приложението „Вайбър", като в тях отправя покана да й бъдат върнати заетите суми. На тези съобщения г-н Д. отговаря, че ще има възможност да върне заемите до „края на септември - началото на октомври", волеизявление направено на 23.08.2023 г. в 13:24 часа с текстово съобщение чрез „Вайбър" от телефонен номер: ***.

Ищцата проявява толеранс към длъжника още няколко месеца, но след като тотално спира да получава отговор или обратна връзка под каквато и да е форма, същата решава да търси удовлетворение на дължимото по законоустановения ред.

Заемодателят изпраща писмена покана за връщане на заемните суми, като дава подходящ срок от един месец, а именно:

Писмена покана до адреса на е-пощата на ответника *** - 12.10.2023 г. в 15:12 часа;

Писмена покана чрез онлайн приложението „Вайбър" на тел.: *** на 12.10.2023 г. в 15:11 часа;

Писмена покана чрез „Телепоща" 12.10.2023 г. до настоящия адрес на ответника:

***, която е върната на 18.10.2023 г., като непотърсена;

2

Писмена покана чрез „Телепоща" 12.10.2023 г. до постоянния адрес на ответника:

***, която е върната на 19.10.2023 г., като непотърсена;

Следва да се приеме, че всички възможни начини за уведомяване на заемателя, респективно покана за връщане на заемите е сторено. Счита, че предоставения срок от 30 (тридесет) дни считано от 12.10.2023 г., дата на която са изпратени електронни съобщения е изтекъл. С оглед на липсата на посочена дата на падеж за първия заем от 13.04.2023 г., следва да се има предвид разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД - ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата.

Моли съда да приеме, че с връчването на настоящата искова молба на ответника на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, същият да се счита за поканен да върне заемните суми в срокът по чл. 240, ал. 4 от ЗЗД.

До настоящия момент ищцата не е получила никакви парични преводи, както и не са и предоставяни от ответника суми в брой, които да се считат за частични или изцяло връщане на заемните суми.

По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.

Автономно споменатите писмени изявления на ответника в проведената кореспонденция по „Вайбър", сочат недвусмислено, че заемните суми не се оспорват и са били реално предадени от ищцата, съответно получени от заемателя - ответник, към деня на сключване на двата устни договора за заем.

С оглед на изложеното и невъзможността ищцата да удовлетвори вземането си по горецитираните договори за заем, същата е поставена в ситуация да търси правата си по съдебен път. За нея е налице интерес от образуване и водене на настоящото производство с оглед защита на правата й.

Предвид поведението на ответника, което е довело до необходимостта от предприемане на действия по уреждане на отношенията касателно процесните устни договори за заем по съдебен ред, респективно реализирането на съдебни разноски от страна на ищцата, счита че същите следва да бъда присъдени на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, след представяне на доказателства за тяхното реализиране.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът Р. Р. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. К. П. К., АК-Варна, със служебен адрес: ***, депозира отговор на исковата молба.

Излага становище за допустимост и неоснователност на предявения иск:

1.Оспорва описаните в исковата молба факти и обстоятелства, както следва: Оспорва 3 твърдението в исковата молба, че на 13.04.2023г. е сключен между ищеца и ответника устен договор за паричен заем в размер на 5 000 лв. и твърди, че няма сключен такъв устен договор за заем. Ответникът Р. Р. Д. не е длъжник и никога не е бил длъжник, нито е страна по заемно правоотношение и по устен договор за паричен заем. Не само, че няма сключен никакъв договор за заем, но няма и никога не е имало някакви договорки въобще за предоставяне на заем от ищеца на ответника. Излага, че ответникът никога не е говорил с ищцата за предоставяне на заем по простата причина, че Р. Д. няма и не е имал нужда нито от паричен заем, нито от друго движимо имущество.Заявява, че ищецът Р. О. А. доброволно, в името на приятелството, както самата твърди в исковата молба, е решила по своя воля и усмотрение, да даде пари на приятеля си. При положение, че страните по делото са били близки, съвсем нормално и естествено е, те да си помагат, вкл. финансово и да си предоставят свои вещи, пари и пр. Няма правна и човешка логика, едно лице доброволно да предостави немалка сума /5000 лв./ на своя приятел, с уговорка, че това е заем и той ще се върне до един месец и въпреки невръщането в срок, отново, за втори път, да предостави нов заем от 3000 лв., без никакъв писмен договор, разписка, запис на заповед и/или някакво обезпечение.

2. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът има качеството и статута на кредитор, а ответника - качеството и статута на длъжник. Не отговаря на обективната истина изложеното в молбата, че двете страни са постигнали съгласие за предоставянето на заем и че това съгласие било уговорено в устна форма. Ищецът не сочи и неслучайно „пропуска" да уточни и заяви конкретни факти и обстоятелства, имащи важно значение, ако наистина се касае за заемно правоотношение. Няма данни доколко и в каква степен се познават страните, няма данни ако наистина са се познавали, в каква връзка и какви отношения са двамата, няма данни защо е необходим такъв голям по размер „заем" на ответника, има ли ищецът нужните средства, за какъв период ще предостави заема, как ще се връщат парите и какво обезпечение е договорено?! Няма фактическа и правна логика две лица да договарят паричен заем без срок и падеж на същия, без лихви и неустойки за забава, без никакво обезпечение на заема и не на последно място - без конкретни факти за постигнато съгласие и връщане на заема. Няма фактическа и правна логика сума от 5 000 лв., в случай, че е била предоставена на ответника като паричен заем, с уговорката за връщане, да няма конкретна дата на падеж и да не бъде потърсена в продължение на повече от два месеца по никакъв начин от ищеца, представящ се в процеса за „кредитор".

3.Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани, а именно: а/съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със б/задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и в/реално предаване на този сума. Не всяко плащане на суми от едно лице на друго, респ. връщане на тези суми, представлява договор за паричен заем. Съдебната практика сочи, че са налице различни хипотези относно факта на плащането и не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Възможно 4 е да липсва въобще задължение, а ако има такова, то да произтича от друг източник и в тежест на ищеца е да установи всички конкретни факти по спора, т.е. да докаже не само предоставянето на заема, но също и постигнатото съгласие за връщане. В тежест на ищцовата страна е да установи и докаже какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с процесното плащане и статута на двете страни в спора.

По основателността на предявения иск,излага следното становище.

Заявява, че оспорва така предявения осъдителен иск по основание и по размер.

Счита, че същият е неоснователен и недоказан, поради което моли същият да бъде отхвърлен изцяло с произтичащите от това законни последици. Твърди, че предявения съдебен иск е злоупотреба с право и е следствие на прекратени приятелски и близки отношения между страните по делото, а не на някакви заемни отношения между тях, както се твърди в исковата молба. Претендира присъждането на направени в производството сьдебноделоводни разноски, вкл. адвокатски хонорар.

МОЛИ СЪДА ДА ОТХВЪРЛИ предявения срещу Р. Р. Д. иск по чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата Р. О. А. сумите, съответно, от 5 000 лв., главница, представляваща задължение за връщане на получен на 13.04.2023г. устен договор за заем и 3 000 лв., главница, представляваща задължение за връщане на получен на 31.05.2023г. устен договор за заем , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба - 17.112023г., до окончателното изплащане на сумите, както и сторени в настоящото производство разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.