Решение № 2351 от 09.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2351 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Ивета М. Антонова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20211100508868 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 8536/16.06.2021 г., подадена от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземания“ срещу разпределение , извършено по изпълнително дело № 20168400400857 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на сумата от 415 000,00лв., получена от публичната продажба на следния недвижим имот, собственост на „Ф. 5“ ООД, а именно: офис № 3, на две нива, с разгърната застроена площ от 400,99кв.м., от която площта на първо ниво, разположено на партерния етаж на кота 0 - от 208,48 кв.м. и площ на второ ниво, находящо се на първия етаж на кота + 2.70 - от 192,51 кв.м., в многофункционална сграда с идентификатор по КККР № *** , изградена УПИ ХІV537 от кв.131 по плана на гр.София, м.Лозенец, който УПИ е заснет с идентификатор в КККР № ***, с административен адрес: гр.София, бул.“*******, заедно със прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж от мястото , върху което е построена.

Жалбоподателят - присъединен взискател по чл.458 от ГПК заявява искане за отмяна на обжалваното разпределение, като незаконосъобразноизвършено в нарушение на закона. Твърди, че към датата на предявяване на протокола за разпределение дължимата сума за данък недвижим имот /ДНИ/ и такса за битови отпадъци / ТБО/ за процесния недвижим имот са в размер на 28 557,21 лв., от които за него /жалбоподателя/ е била разпределена само сумата от 11 720 лв. – местен данък.

Твърди, че в реда на привилигированите вземания по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД освен данъкът за 1 недвижимия имот се включва и таксата за битови отпадъци за същия, тъй като и двете вземания имат статут на публични такива по смисъла на чл.162,ал.1,т.1 и т.3 от ДОПК, вр. с чл.1,ал.1,т.2 от ЗМДТ. В тази връзка, моли съда да съобрази, че ЗЗД не е синхронизиран с актуалната уредба на данъчното законодателство, както и че константната съдебна практика приема, че публичните вземания за ТБО се ползва с привилегията по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД, като аргумент в подкрепа на този довод е и нормата на чл.722 от ТЗ. Поддържа, че невключването на ТБО за процесния имот в реда на привилигированите вземания по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД обосновава незаконосъобразността на извършеното разпределение от ЧСИ. С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното разпределение и възстановяване висящността на изпълнителното производство, в рамките на което той да бъде удовлетворен изцяло за вземанията си за ДНИ и ТБО, дължими за процесния имот, изнесен на публична продан, съгласно размерите на тези вземания, посочени в Справка изх.№ ДЛЦ21-ДИ11-81/1 от 18.05.2021 г. на Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Лозенец“, като сумата за дължимите данъци и такси бъде увеличена и със законната лихва върху главницата, съгласно справката.

Твърди, че вземанията за данъци, такси и лихви за периода 2015г.- 2019г. са установени и с влязъл в сила АУЗД № 20-0155-1/ 16.09.2020г. на Дирекция „ОП- Лозенец“ . Заявява искане за допускане на ССЕ, която да установи какъв е размерът на ТБО към 11.06.2021г. за процесния недвижим имот, изнесен на публична продан и какви са вземанията за имота, натрупани след тази дата.

Насрещната страна по жалбата - взискател в изпълнителния процес, „Българо Американска К.Б.” АД, оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени подробно в подаденото писмено възражение. Взискателят твърди, че нормата на чл.136 от ЗЗД е императивна, поради което и не подлежи на разширително тълкуване и приложение. Ето защо, счита, че обжалваното разпределение е извършено в съответствие със закона.

Насрещните страни по жалбата - длъжници в изпълнителния процес : „Ф. 5 ООД”, Ф.Д.Ф., Я.А.Ф. и А.Ф.Ф. – не заявяват становище по жалбата.

Насрещните страни по жалбата- присъединени взискатели в изпълнителното производство: Л.Ч.И., „Етажна Собственост в Бизнес сграда”, находяща се на ул. *******, „Я.-**” ООД, ТД на НАП София - не заявяват становище по жалбата.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20168400400857 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег.№ 840 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя - ипотекарен кредитор „Б.А. К.Б.” АД, ЕИК *******- за събиране на вземанията по изпълнителен лист 2 от 15.09.2016 г. , издаден по ч.гр.д. № 51582/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав въз основа на Заповед за изпълнение от 15.09.2016 г. , издадена по същото дело, както и за събиране на сумите по изпълнителен лист от 03.10.2016 г. по ч.гр.д. № 51584/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав , издаден въз основа на от 03.10.2016 г. по същото дело, които суми са дължими от солидарните длъжници: 1.) „Ф. 5“ ООД, ЕИК *******, 2.) Ф.Д.Ф., ЕГН **********; 3.) Я.А.Ф., ЕГН **********; 4.) А.Ф.Ф., ЕГН

********** и 5.) Л. Ф.Ф., ЕГН **********.

По молба на взискателя „Б.-А. К.Б.” АД от 17.12.2019 г. и с Постановление на ЧСИ М.Ц. от 19.12.2019 г., влязло в сила на 03.01.2020 г., изпълнителното дело по отношение на длъжника Л. Ф.Ф. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Вземанията на взискателя „Б.-А. К.Б.” АД- предмет на горепосочените изпълнителни листове и на принудителното събиране в изпълнителното производство са обезпечени с договорни ипотеки върху изнесения на публична продан недвижим имот- офис № 3, находящ се в гр. София, ул.”*******, както следва:

- Вземанията по изп.лист от 03.10.2016 г., по ч.гр.д. № 51584/2016 г.– с договорна ипотека, учредена с нот.акт № 183, то І по нот.дело № 182/2009г. на нотариус С. П. и

- Вземанията по изп.лист от 15.09.2016 г. по ч.гр.д. № 51582/2016 г. – с договорна ипотека, учредена с нот.акт № 88, том І по нот.дело № 80/2011г.

В хода на изпълнителното производството, на основание чл. 456 ГПК, по изп.делото са присъединени хирографарните кредитори:

- Л.Ч.И., ЕГН **********, с представен изпълнителен лист от 27.06.2017 г., издаден по гр.д. № 51273/2013 г. по описа на СРС, 38 състав, за вземането срещу длъжника „Ф. 5” ООД;

- Я.-** ООД, ЕИК 831013594 – за вземанията по два броя изпълнителни листа : от 21.06.2018 г. по гр.д. № 44876/2016 г. на СРС, 56 с-в и от 30.05.2018 г. по гр.д. № 63126/2016 г. на СРС, 56 с-в срещу длъжника „Ф. 5” ООД;

- „Етажна Собственост” в Бизнес сграда, находяща се в гр. София, ул.

******* *******, представлявана от председателя на УС на ЕС на сградата С.Л.К. – за вземанията по два броя изпълнителни листа: от 25.04.2019 г. на СРС, по гр.д. № 52138/2017 г., 72 с-в и от 25.04.2019 г. по гр.д. № 83161/2017 г. на СРС, 72 с-в срещу длъжника „Ф. 5“ ООД.

По молба на взискателя и ипотекарен кредитор „Б.-А. К.Б.” АД, изпълнението за събиране на неговите вземания – предмет на горепосочените изпълнителни листове е насочено върху недвижим имоти , собственост на длъжника „Ф. 5“ ООД, един от които е и процесният Офис № 3, върху който са учредени ипотеки, обезпечаващи вземанията – предмет на принудително събиране. Процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, приключила с постановление за възлагане от 11.05.2021г., с което изнесеният на публична продан процесен имот- офис 3, е възложен на купувача К.В.П. за сумата от 415 000,00лв. Постановлението е влязло в сила на 25.05.2021г.

3

С писмо изх.№ ДЛЦ21-ДИ11-81/1 от 18.05.2021 г. на СО, Дирекция „ОП“, Отдел „Лозенец“, СО- жалбоподател в настоящото производство, е предоставила справка на ЧСИ за размера на данъчната оценка за 2021 г. на процесния офис № 3, както и за размера на дължимите за имота ДНИ – 12 370,61 лв. и ТБО – 10 475,35 лв.

По делото е изготвено и предявено на 11.06.2021 г. Разпределение на постъпилата от проданта сума в размер на 415 000,00лв., разпределена както следва:

1. Вземания по чл. 136. т.1 ЗЗД

Вземания за разноски по принудителното изпълнение, направени от взискателя „Българо Американска К.Б.” АД за продадения имот - 7 970 лева (в това число: 500 лв. - такса за вещо лице и 7 470 с ДДС - такса по т. 20 за опис на продадените имоти);

Вземания за такси по съдебното изпълнение в полза на ЧСИ М.Ц. в общ размер на 7 428 лева, в това число: 485лв - обикновени такси по Тарифата;

100 лв - т. 26 от Тарифата върху вземането на СО за ДНИ; 5 843лв - т. 26 от Тарифата върху удовлетвореното вземането на БАКБ, след приспадане на т.

20 за опис / т. 26 - върху удовлетвореното вземане – 13 313 лв. – 7 470 лв. т.

20 = 5843/ Общо по т. 1 - 15 398 лева.

2. Вземания по чл. 136. т. 2 ЗЗД

Местен данък в полза на СО Дирекция „ОП” - район „Лозенец” - ведно с начислената лихва за просрочие - в размер на 11 720 лева.

3. Вземания по чл. 136. т. 3 ЗЗД

Вземането на взискателя „Българо Американска К.Б.” АД, произтичащо от Договор за банков кредит от 16 март 2009 г. в общ размер на 993 044,27лева, обезпечено с договорната ипотека, учредена с нот. акт №183, том І по нот.дело № 182/29009г. и след приспадане на вземанията по чл. 136, т.1 и т.2 ЗЗД, е удовлетворено частично до размера на сумата 387 882 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК. От представените по изп.дело доказателства се установява, че жалбоподателят - присъединен взискател в изпълнението е присъствал при предявяване на разпределението на датата 11.06.2021 г.

Жалбата е депозирана по пощата на датата 14.06.2021 г. - в законоустановения 3 дневен срок по чл.462,ал.2 от ГПК. С оглед изложените мотиви, съдът приема, че жалбата като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, а атакуваното с нея разпределение- законосъобразно извършено в съответствие с нормата на чл.136 от ЗЗД.

Извършеното от ЧСИ разпределение съответства на реда

4 удовлетворяване на привилигированите вземания, установен с императивната норма на чл.136 от ЗЗД.Императивния характер на тази процесуална норма обосновава неоснователност на довода на жалбоподателя за нейното разширително тълкуване и приложение.

Настоящият съдебен състав намира, че вземането за неплатена такса "битови отпадъци" не представлява привилегировано вземане, попадащо в кръга на тези по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. В посочената разпоредба действително е използвано от законодателя използва понятието "вземания на държавата", но изрично и изчерпателно тези вземания са изброени, което изключва приложението на т.2 на чл.136,ал.1 от ЗЗД спрямо всички публични вземания, извън изрично посочените. Данъкът за недвижимия имот, попадащ в приложното поле на привилигированите вземания по т.2 на ал.1 на чл.136 от ЗЗД е публично вземане, установено със закон /чл.11 и чл.12 от ЗМДТ/, което по своята правна същност е безвъзмездно, тъй като не предпоставя наличието на насрещна престация от страна на общината, а дължимостта му произтича само от притежанието на собствеността върху имота, като тази дължимост е безусловна. За разлика от него - таксата за битови отпадъци , макар да е публично вземане и да е свързана с недвижимия имот, се дължи за предоставена услуга от страна на общината- по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, поради което в хипотезата на непредоставяне на услугататя не е дължима, като данъчната оценка на недвижимия имот служи единствено като основа за определяне размера на таксата. Нормата на чл.722 от ТЗ, на която се позовава жалбоподателят- взискател, е неприложима, доколкото се касае са специална законова разпоредба, чието приложно поле е ограничено само и единствено в производството по несъстоятелност, като нейният императивен характер, идентичен с този на чл.136 от ЗЗД, изключва разширителното и тълкуване и приложение, включително и по аналогия. В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика, обобщени със задължителното ТР № 2/22.11.202г. по т.д.№ 2/2021Г. на ОСГТК на ВКС.