Решение № 284 от 14.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000503349 по описа за 2023 година

С решение № 4551 от 04.08.2023г. постановено по гр.д. № 11645 по опис на СГС за 2021 г. съдът е приел за установено, че ипотечното право, произтичащо от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К. К., рег. № *** от Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания - гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том № 45, не съществува считано от 26.06.2014 год., поради погасяване по давност на главното задължение, произтичащо Договор за заем от 26.06.2008 г.,сключен между „СТАЛ 2007“ ЕООД гр.София като заемодател и Й. К .М. като заемополучател, по иск предявен от К. М. М. с ЕГН ********** и С. Х. М. с ЕГН ********** чрез пълномощника им адв. Я. Д., с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. ***, ул. *** № *. ет. * и малолетната Е. Й. М. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител С. С. Н., с ЕГН: ********** с адрес гр. ***, Столична община, ул. „***“ № *, против „СТАЛ 2007“ ЕООД, ЕИК 175336717 чрез адв. В. Г., съдебен адрес: гр. София 1000, бул. “Витоша“ №26,ет.2, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Със същото решение, на основание чл.179 ЗЗД, съдът е заличил 1 вписването на ипотеката обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008 г. на нотариус К.

К., рег. № *** от Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания - гр.

София с вх. № 672300/27.06.2008 г. - акт № 30, том № 45 и е осъдил ответника да заплати в полза на първите двама ищци, разноски в размер на 5833 лева, представляващи дължимата държавна такса за образуване на производството пред първата инстанция.

Недоволен от въззивното решение е останал ответника „СТАЛ 2007“ ЕООД, който е сезирал въззивната инстанция с редовна и процесуално допустима въззивна жалба с вх. Рег. № 87754 от 02.10.2023г. в която излага, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че в обжалваното решение, първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материално правни норми, визирани в разпоредбите на чл. 174 вр. Чл. 147, ал.2 и чл. 107 от ЗЗД, погрешно и недопустимо разширително е тълкувал нормата на чл. 151 от ЗЗД и не е обсъдил доказателствената сила на съдебната спогодба по гр.д. № 5892 по опис на СГС за 2016 г.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който предявения иск да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.

В писмен отговор с вх. Рег. № 114983 от 06.12.2023г. въззиваемите К. М.

М. и С. Х. М. оспорват въззивната жалба като неоснователна и обосновават свое становище към изложеното във въззивната жалба, като молят обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание се представляват от пр. представител, чрез който поддържат отговора и искането за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендират за присъждане на разноски по представя списък за сумата от 19 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, в съответствие с правомощията посочени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, служебно се произнася по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част. От извършената служебна проверка, настоящият въззивен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество на спора пред въззивната инстанция, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

В жалбата са поставени два основани въпроса 2 обосновано ли е решението, след като съдът не е изложил мотиви относно доказателствената сила на съдебната спогодба по гр.д. № 5892 по опис на СГС за 2016 г. и нарушил ли е съда материалния закон, като не е зачел тази доказателствена сила на съдебната спогодба когато е формирал становището си за началния момент, от който тече погасителната давност.

По предмета на делото и по спорните въпроси пред въззивната инстанция, настоящият въззивен състав приема следното:

Исковото производство е образувано на 25.03.2016 г. възоснова на искова молба с вх.

Рег. № 41406 от 25.03.2016 г. Ищците М. са предявили отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с искане да се приеме за установено, че не съществува ипотечно право обективирано в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К. К., рег. № *** от Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания - гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том № 45, и конститутивен иск с правно основание чл. 179, ал.2 от ЗЗД за заличаване на вписаната договорна ипотека, която обективира погасено по давност право.

Ищците са основали претенцията си на твърдението, че между Й. М. и „Стал 2007“ ЕООД е сключен Договор за заем от 26.06.2008 г., по силата на който дружеството е предоставило на физическото лице в заем 700 000 евро, които е последното е следвало да връща в продължение на една година, с фиксиран краен срок 25.06.2009 г. За обезпечаване на вземането по този договор, ищците М., учредили в полза на „Стал 2007“ ЕООД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ УПИ V-593, от кв. 67, по плана на гр. София, в. з. Симеоновосевер, с площ от 1 190 кв. м., ведно с изградените в имота постройки. На 15.02.2016 г. ипотекарните длъжници получили покани за доброволно изпълнение от ЧСИ М. Ц., peг. № *** от КЧСИ, които покани съдържали и уведомление, че на 02.03.2016г. ще бъде извършен опис на притежавания от тях недвижим имот за удовлетворяване на вземането на взискателя „СТАЛ 2007" ЕООД произтичащо от Договор за заем от 26.06.2008 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№56366/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав срещу Е. Й. М., в качеството на наследник на починалия на 22.08. 2012 г. заемополучател - Й. К .М..

Пред първоинстанционния съд, първите двама ищци твърдят, че 3 обезпеченото с процесната ипотека вземане е погасено по давност, поради изтичане на предвидения 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, доколкото от датата на падежа на задължението е 25.06.2009 г. и в следващите 5 години до 25.06.2014 г. не са били предприемани действия от кредитора, които да са довели до спиране или прекъсване на давността.

Подържат становището, че анекс от 05.11.2009г. към договора за заем, обвързва само страните, които са го подписали, т.е. не обвързва ипотекарните гаранти и не променя срока на действие на даденото от тях обезпечението.

Считат, че анекса от 05.11.2009 г. по своята правна същност обективира новация, т.е. ново правоотношение по договор за заем, за което изобщо не е давано съгласие да бъде обезпечавано от ищците М.. Навеждат доводи, че вписването на подновяване на договорната ипотека от 29.05.2018г. по искане на „Стал 2007“ ЕООД, е недопустимо.

Възоснова на исковата молба е образувано гр.д. № 3662 по опис на СГС за 2017 г. по което е постановен акт по същество решение № 2582 от 24.04.2019 г. С решение № 952 от 30.04.2020 г. постановено по въззивно гр.д.

№ 5227 по опис на САС за 2018 г., решението на първата инстанция е потвърдено. Върховният касационен съд в решение 60143 от 28.07.2021г. постановено по гр.д. № 3830 по опис на ВКС за 2020 г. е констатирал основание за обезсилване на съдебното решение на въззивния съд и е върнал делото на първоинстанционния съд с указания, наследницата на заемополучателя да се конституира като ищеца в производството по делото. Указанията на касационната инстанция са изпълнени стриктно в производството, което повторно се развило СГС и по което е постановено обжалваното решение, предмет на въззивното обжалване в настоящото производство.

При повторното разглеждане на делото от първата инстанция, конституираната като ищца Е. Й. М., представлявана от своята майка и законна представителка С. С. Н., не оспорва съществуването на договора за заем, не оспорва, че сумата от 700 000 евро е получена по този договор, не оспорва и факта, че е учредена договорна ипотека в полза на кредитора „Стал 2007“ ЕООД от страна първите двама ищци. От правна страна поддържа становището, че дългът съществува, че обезпечението е действително и не е погасено по давност, оспорва твърдението на първите двама ищци, че анекс от 05.11.2009г. обективира новация, като счита, че ипотекарните длъжници са обвързани с уговорките от 05.11.2009 г.

4

Въззивният съд като съобрази събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност приема от фактическа страна, че на 26.06.2008 год. е сключен договор за заем между заемодателя „Стал 2007“ ЕООД и заемателя Й. К .М., по силата на който заемодателят е следвало да предостави в заем на заемателя сумата от 700 000 евро, а заемополучателят е поел задължението да му я върне не по-късно от 26.06.2009 г, ведно с лихва от 10 %.

В този договор съществува и уговорката, заемателят да обезпечи връщането на заема с ипотека върху недвижим имот. Не е спорно, че уговорената в заем сума е преведена от сметка на заемателя в сметката на заемополучателя на 27.06.2008 г. На същата дата с Нотариален акт № 149, том I, рег. № 3214, дело 135/2008г. на нотариус К. К., рег. № *** от Нотариалната камара, вписан в Службата по вписвания - гр. София с вх. № 672300/27.06.2008г. - акт № 30, том № 45 К. М. М. и С. Х. М. са учредили в полза на ответника „Стал 2007“ ЕООД като обезпечение за парично задължение на Й. К .М., договорна ипотека върху собствения си недвижим имот- УПИ V-593, от кв. 67, по плана на гр. София, в. з. Симеоново-север, с площ от 1 190 кв. м., ведно с изградените в имота постройки. В съдържанието на нотариалния акт е посочено, че ипотеката се учредява за обезпечение на дадената в заем от „Стал 2007“ ЕООД на Й. К. М. сума от 700 000 евро, която последният се е задължил да върне в срок до 25.06.2009 г., ведно с договорна лихва от 10% за срока на издължаване.

По делото е представен анекс № 1 от 05.11.2009 г., по силата на който са приети две промени договора за заем от 26.06.2008 г. Първата се отнася до срока за изпълнение на задължението на заемополучателя да върне предадената в заем сума, който е продължен до 30.12.2012 г. и втората се отнася до размера на дължимата годишна лихва, която е фиксирана на 5%.

Не е спорно, че възоснова на заповед за изпълнение, постановена по ч. гр. д. № 56366/2015 г. по описа на Софийски районен съд в полза на заемодателя е издаден изпълнителен лист. Длъжник по този лист е Е. Й. М., в качеството на наследник на заемополучателя Й. К .М., починал на ******** г. В изпълнителния лист е посочено задължение в размер на 945 000 евро, представляващи главница и лихви, по договор за заем от 26.06.2008 г. и анекс от 05.11.2009 г. и за задължение в размер на 36 965.19 , представляващи разноски.

5

Възоснова на този изпълнителен лист, представен от „СТАЛ 2007" ЕООД е образувано изп. дело № 20168400400012 по опис на ЧСИ М. Ц., peг.

№ *** от КЧСИ и изпълнението е насочено към имотите ипотекирани от К.

М. М. и С. Х. М.. Съдът е спрял изпълнението, по реда на чл. 389 от ГПК с определение № 14029 от 09.05.2017 г. постановено по гр.д. № 3662 по опис на СГС за 2016 г. , потвърдено с определение № 3516 от 19.10.2016 г. по опис на САС за 2016 г.

За установяване на задълженията по издадения изпълнителен лист е образувано исково производство възоснова на искова молба с вх. Рег. № 65558 от 13.05.2016 г. подадена от „Стал 2007“ ЕООД срещу Е. Й. М..

Ипотекарните длъжници са участвали в процеса в качеството на трети лица помагачи на ответницата- заемополучател. Производството по делото е приключено със съдебна спогодба от 16.05.2018 г. одобрена от съда по гр. д.

№ 5892 по опис на СГС за 2016 г.

При тази фактическа установеност, от правна страна, настоящия въззивен съд приема следното: Налице са три правоотношения. Първото е по договор за заем между Й. М. и „Стал 2007“ ЕООД. Второто е по договор за обезпечение на заема и е възникнало между заемодателя „Стал 2007 „ ЕООД и третите лица по договора за заем - ищците М.. Третото е между Й. М. и М., които са обезпечили негово задължение. Първото правоотношение е възникнало на 26.08.2008 г. и преди да бъде изменено, дългът по него е обезпечен с договорна ипотека, сключена между „Стал 2007 „ ЕООД и третите лица за договора – ищците М.. Първото правоотношение е претърпяло развитие с анекса от 05.11.2009 г. в частта относно дължимата лихва и в частта относно крайния срок за връщане на дадената в заем парична сума. Към датата, на която страните по правоотношението за заем, са се съгласили да изменят уговорките по обезпечения договор за заем, връщането на сумата е било обезпечено с договорната ипотека. Анексът от 05.11.2009 г. е подписан само от страните по първото, заемното правоотношение. Заемното правоотношение е изменено и със съдебната спогодба. За разлика от изменението на заемното правоотношение с анеска, в съдебното производство по установяване на дълга са участвали и ипотекарните гаранти.