Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 10.06.2025, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 181/2025
Вид
Решение № 71
Подписан
10.06.2025
В сила
02.07.2025
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Белоградчик, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100181 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения, по чл.

245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, и за законни лихви върху главницата.

Ищцата, в исковата молба твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „санитар” в Отделение по вътрешни болести на МБАЛ „Проф. д – р Георги Златарски“ ЕООД – гр. Белоградчик. Сочи, че със Заповед № 5 от 20.02.2025 г. е било прекратено трудовото й правоотношение – по взаимно съгласие между страните. Ищцата твърди, че неизплатени от страна на ответника, са останали полагащите й се трудови възнаграждения за периода 01.02.2021 г. до 19.02.2025 г., в размер на общо 9 258.81 лв. Претендират и мораторни лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване на делото в размер на общо 2 500.67 лв., поради допусната забава в плащанията.

Предвид на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати 1 неизплатените й трудовите възнаграждения за положения от нея труд за периода 01.02.2021 г. до 19.02.2025 г., в размер на общо 9 258.81 лв., ведно с мораторните лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване на делото в размер на 2 500.67 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от образуване на делото, до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на иск овете са представени писмени доказателства.

Ищцата е представлявана от процесуален представител – адв. И. В. от АК – Видин. В съдебно заседание поддържа исковата молба. В хода на устните състезания пледира, съдът да уважи изцяло обективно съединените искове като основателни и доказани.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща и свой представител и в съдебно заседание.

По искане на представителя на ищцата, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице – икономист Ц. А., след справка в счетоводството на ответника, е изчислила размера на дължимите на ищеца суми. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и е приобщено към останалия доказателствен материал.

За да постанови решението си, съдът приема за установено от фактическа и правна страна :

Съдът, предвид изложените в исковата молба обстоятелства, вмени в тежест на ищцата да докаже следните обстоятелства: Съществувало между страните валидно трудово правоотношение, което е прекратено.; неизпълнение от страна на ответника – че същия не е изплатил на ищцата полагащите й се трудови възнаграждение за исковия период – 01.02.2021 г. до 19.02.2025 г.; че ответника е изпаднал в забава в плащанията на трудовите възнаграждения на ищцата.; размера на обективно съединените искове – за трудови възнаграждения, както и размера на лихвите за забава върху тях.

Съдът, предвид представените по делото доказателства, приема, че от страна на ищцата се доказа първото вменено й в тежест на доказване обстоятелство – че между страните съществува валидно трудово правоотношение. По делото е представено Допълнително споразумение № 20 от 10.01.2025 г. към Трудов договор № 20 от 31.12.2018 г., от което е видно, че 2 ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника. Видно от приложената по делото Заповед № 5 от 20.02.2025 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 20.02.2025 г. – по съгласие на страните.

При анализа на така събраните в процеса писмени доказателства, приема, че доказан по основание и размер, е иска по чл. 128, т.2, във вр. с чл.

242 КТ. Доказано е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по закон задължения – да изплати на работника/ служителя полагащото му се трудово възнаграждение за положения от него труд. Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по трудово правоотношение е възмезден. Видно от неоспореното заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице – икономист, след справка в счетоводството и във ведомостите съхранявани при ответника, е установило за кои месеци, ищцата не е получила полагащото й се трудово възнаграждение за престирания от нея труд, и е посочило какъв е размера им за исковия период – 01.02.2021 г. до 19.02.2025 г., а именно – 9 258.81 лв., в какъвто размер е и исковата претенция.

Поради това, съдът приема, че иска за неизплатени трудови възнаграждения на ищеца – по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е основателен и доказан в претендирания размер, поради което съдът го уважава.

Ответникът не е изпълнил задължението си и не е заплатил на ищцата полагащите й се възнаграждения за престирания от нея труд. Освен това, ответника не оспорва предявения иск и не е представил доказателства да е изпълнил задължението си.

По иска за мораторни лихви.

В случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният по делото доказателствен материал, ответника не е изплатил в законният срок, полагащите се на ищцата трудови възнаграждения, поради което и работодателят дължи на работника следващите се мораторни лихви върху главницата, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.

При определяне на началния момент за дължимостта на всяко едно от възнагражденията, от който ответника е изпаднал в забава в плащанията, вещото лице – икономист, се е съобразило с датата, на която в ответното 3 дружество се изплащат трудовите възнаграждения – 25 – то число на месеца, следващ месеца на начисление на дължимата заплата. Поради това, периода се явява коректно определен и съобразен с практиката на изплащане на трудовите възнаграждения в болничното заведение. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, размера на мораторните лихви върху неизплатените на ищцата трудови възнаграждения за исковия период върху главницата от 9 528.81 лв., е 2 500.67 лв. Исковата претенция по този иск е претендирана именно в този размер, поради което съдът я уважава.

Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за забава върху главницата от 9 258.81 лв. – неизплатени трудови възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2025 г., до окончателното й изплащане. С депозирането на исковата молба, на практика към ответника е отправена покана за заплащане на главницата, поради което и от този момент ответника изпада в забава и дължи законни лихви.

Предвид гореизложените мотиви, съдът приема, че ищцата в условията на пълно и главно доказване установи основателността на предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер, поради което съдът ги уважава.

По разноските.

Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявените обективно съединени искове, поради което ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от заплащането на които ищеца е освободен съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, както следва: 470.37 лв. – държавна такса съобразно цената на уважените искове, както и 200.00 лв. – възнаграждение за вещо лице. Ответникът следва да понесе в своя тежест и разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение. За техния размер и за това, че същите са реално направени са представени писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025 г., в който е посочено, че същите са платени в брой и са в размер на 1 200 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 105515375, със седалище и адрес на управление – гр.

Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „..............“ №..., представлявана от адв.

Ир. В. от АК – Видин, сумите: 9 258.81 лв. – на осн. чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.02.2021 г. – 19.02.2025 г., както и 2 500.67 лв. - на осн. чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, считано от изискуемостта на всяко едно от дължимите трудови възнаграждения до датата на образуване на делото – 28.03.2025 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 28.03.2025 г. – датата на образуване на делото, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 105515375, със седалище и адрес на управление – гр.

Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Белоградчик, разноски както следва: 470.37 лв. – държавна такса, 200.00 лв. – възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси и разноски, и 5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата.

ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 105515375, със седалище и адрес на управление – гр.

Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „.....................“ №..., представлявана от адв. Ир. В. от АК – Видин, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На осн. чл. 242, ал. 1, предл. последно ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъденото трудово възнаграждение.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 5

6