Определение № 70 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600042 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл. 243 ал.7 и следващите от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Н. Б. - пълномощник на Б. Р. П. срещу определение №4237 от 10.12.2025г. на СГС 5 н.с. по чнд №4237/2025г., с което на основание чл.243 от НПК съдът потвърдил постановление на СГП за частично прекратяване на наказателното производство по ДП №5369/2022г. на СДВР пр.пр.9067/2022г. на СГП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като било постановено от некомпетентен орган при съществени нарушения на процесуалните правила с образуване на производството пред съда. Според адв.Б. в конкретния случай били нарушени чл.11, чл.12, чл.14, чл.22 и чл.243 от НПК, тъй като не съществувала процесуална възможност прокурорът да изпрати самоволно постановлението си за частично прекратяване в съда за извършване на съдебен контрол, още повече, че била депозирана жалба до горестоящата прокуратура по реда на чл.200 от НПК, от която именно се искало произнасяне. Твърди се, че без да е сезиран от надлежна страна СГС неоснователно образувал дело въз основа на изпратените от прокуратурата материали. Отделно от това, тъй като по делото нямало привлечено към наказателна отговорност лице, първоинстанционният съд се произнесъл по квалификацията на евентуални деяния, което било недопустимо, тъй като били дадени указания от контролната прокуратура САП на наблюдаващия прокурор, които били задължителни за него, още повече, че пред САП на 5.12.2005г. и пред ВКП „Инспекторат“ на 24.02.2025г. жалбоподателят е изложил доводи за пристрастност и заинтересованост от изхода на делото съобразно чл.47 ал.4 от НПК. Изтъква се също, че незаконосъобразните действия на наблюдаващия прокурор от СГП били 1 обективирани не само в настоящото постановление за частично прекратяване на наказателното производство, но и в предходно такова по пр.пр.9067/17.08.2022г. на СГП, което вече било отменяно от САП, чието постановление било потвърдено от ВКП.

Отделно от това липсвало произнасяне на прокуратурата и СГС по изключително важния въпрос предмет на жалбата на адв.Б., а именно, дали наследниците на Р. Р. Ш. – Н. Д. Ш. и Р. Д. Д. са използвали официални документи с невярно съдържание, а именно Удостоверение за наследници с изх.№3229/6.10.2020г. на Район Лозенец, Удостоверение за наследници с изх.

№1844/01.06.2021г. на Район Лозенец и Удостоверение за наследници с изх.

№589/07.04.2022г., за да декларират като свои недвижими имоти с намерение да ги присвоят, като никъде в постановлението на СГП и Определението на СГС тези обстоятелства, наред с последващите действия на лицата по изтегляне на сумите от банковия клон и ощетяване на останалите наследници не били предмет на обективна проверка и анализ относно наличието на данни за извършено престъпление, като се твърди в жалбата, че атакуваните актове не били надлежно мотивирани. Иска се отмяна на атакуваното определение на СГС като незаконосъобразно и изпращане на жалбата и материалите по делото на САП за произнасяне по компетентност.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е насочена срещу подлежащ на въззивен контрол акт съобразно чл.341 ал.2 от НПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С постановление №9067/27.10.2025г. на прокурор от СГП е било частично прекратено наказателното производство водено за престъпление по чл.219 от НК, чл.282 от НК и чл.212 ал.5 от НК на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК и е постановено делото да бъде изпратено на компетентната Софийска районна прокуратура с оглед данни за престъпление по чл.311 ал.1 от НК и чл.323 ал.1 от НК. Копие от постановлението е било изпратено на ОББ АД и адв.Н. Б. в качеството му на упълномощен адвокат на жалбоподателя Б. Р. П..

По преписката на СРП е била депозирана жалба вх. №9067/04.11.2025г. от Б. Р. П. до Апелативна гр.София насочена срещу посоченото постановление на прокурора от СГП за частично прекратяване на наказателното производство.

Независимо от адресиране на жалбата до САП наблюдаващият прокурор е счел, че компетентен да я разгледа е Софийски градски съд, поради това, че същата била депозирана на 4.11.2025г., т. е. в 7-дневния срок за обжалване по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК, за което изложил мотиви в съпроводителното писмо. С писмо изх.№ 138852/19.11.2025г. наблюдаващият прокурор е изпратил жалбата в СГС ведно с материалите по делото ДП №5369/2022г.

2 пр.пр.9067/2022г. 7 тома.

С Определение Рег. № 4237/10.12.2025г. по чнд №7682/2025г. СГС е допуснал до разглеждане жалбата на адв.Б. относно деянията по чл.282 и чл.212 ал.5 от НК, като по същество е приел същата за неоснователна. В частта относно воденото наказателно производство по чл.219 ал.1 от НК СГС е оставил без разглеждане жалбата на адв.Б. Р. П. като процесуално недопустима и е прекратил производството, поради това, че същият няма качеството на пострадал от това деяние и не е активно легитимиран да оспорва по реда на чл.234 ал.4 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство. Указан е на жалбоподателя реда на инстанционния контрол по чл.200 от НПК, по който може да защити правата си. Тази част на определението, което като краен резултат е правилно и законосъобразно не се оспорва от адв.Б., който претендира да бъде приложен именно за този процесуален ред за разглеждане на жалбата му и изложените в нея доводи.

В останалата част, разглеждайки по същество жалбата на адв.Б. пълномощник на Б. Р. П., СГС е процедирал неправилно, тъй като в конкретният случай наказателното производство не е изцяло прекратено, нито по него е било привлечено към наказателна отговорност лице. Става въпрос за частично прекратяване относно правна квалификация, което не подлежи на съдебен контрол, а единствено може да се обжалва пред по-горестоящата прокуратура, каквото е било и желанието на молителя видно от депозираната жалба до Апелативна прокуратура гр.София. Неправилно прокурорът е посочил, че постановлението за частично прекратяване подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от получаване на преписа, което от своя страна не ангажира автоматично съда да се произнесе по същество извън рамките на своята на компетентност. Това би означало изземването функцията на прокурора в хода на досъдебното производство за каква правна квалификация да води разследването, съответно да привлича към наказателна отговорност лица. Още повече, че в конкретния случай по делото няма привлечено обвиняемо лице. Дали правната квалификация по воденото разследване да бъде по чл.219 ал.1 от НК, чл.282 от НК или чл.311 ал.1 от НК, респективно чл.212 ал.5 от НК или чл.323 ал.1 от НК е единствено и само правомощие на прокурора, който видно от акта му от 20.10.2025г. не прекратява изцяло наказателното производство, а само относно някои правни квалификации, като досъдебното производство остава висящо за едни и същи факти и обстоятелства оспорвани от жалбоподателя. Реализирането на съдебен контрол на практика означава стабилизиране окончателното становище по правната квалификация за деяние, за което продължава досъдебното производство, макар и в по-низко стоящата по степен прокуратура. В този смисъл е правната теория и съдебна практика обективирана в множество решения на ВКС, като например 91/27.03.017г. на ВКС II н.о по н.д.

№115/2017г., както и ТР 2/7.10.2002г. на ОСНК на ВКС.

Първоинстанционният съд е следвало да съобрази тези обстоятелства и 3 да остави изцяло без разглеждане жалбата на Б. Р. П. срещу постановлението на прокурора от СГС, защото същото като постановление за частично прекратяване на наказателното производство подлежи на контрол единствено от Апелативната прокуратура, където СГП, е следвало да изпрати жалбата.

Ето защо настоящият въззивен състав счита, че определението на СГС следва да бъде отменено, а жалбата на Б. Р. П., чрез адв.Б. от 4.11.2025. срещу постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 20.10.2025г. по пр.пр.9067/2022г. подадена чрез СГС до САП следва да бъде оставена без разглеждане, като НЕДОПУСТИМА, а делото изпратено на Апелативна прокуратура гр.София на основание чл.200 от НПК.

Водим от горното САС, 1 ви състав на основание чл.341 ал.2 вр.чл. 243 ал.8 НПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение Рег. №4237 от 10.12.2025г. на СГС по чнд №7682/2025г. в частта, в която е оставена без уважение жалбата на Б. Р. П. чрез адв.Н. Б. срещу Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 20.10.2025г. на СГП по прокурорска преписка №9067/2022г. и същото е било потвърдено относно деянията по чл.282 от НК и чл.212 ал.5 от НК и вместо това:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. Р. П. чрез адв.Н. Б. срещу Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 20.10.2025г. на СГП по пр.пр. №9067/2022г. и ПРЕКРАТЯВА производството по внчд 42/2026г. на САС.

Делото ведно с жалбата на адв. Б. от 4.11.2025г. да се изпрати на Апелативна прокуратура гр.София по компетентност съгласно чл.200 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4