Решение № 1284 от 29.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. Варна, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110202634 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Н. Д.-А., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 11 – 3621 от 04.05.2011 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателката Д.-А., на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за това, че на дата 20.10.2010 г. в ТД на НАП гр. Варна е установено, че лицето Р. Н. Д.-А., в качеството си на представляващ ДЗЗД „Руслав“, с ЕИК по БУЛСТАТ: 103781065, не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2009 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр. Варна, в законоустановения срок, който съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е до 31.03.2010 г. – нарушение на чл. 92, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗКПО.

Жалбоподателката Р. Н. Д.-А. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, с един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно, че е изтекъл давностния срок за ангажиране на административно – наказателната й отговорност за извършеното нарушение, доколкото самото то е осъществено през 2010 г. Поради тази причина отправя 1 молба за отмяна на процесното наказателно постановление.

В проведеното на 07.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2634 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Р. Н.

Д.-А. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 07.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2634 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директора на дирекция „Обслужаване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Диана Флорева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че административно – наказателното производство е водено правилно и законосъобразно, както, и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 20.10.2010 г. А.А.И. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна установила в хода на извършена проверка, че Р. Н. Д.-А., в качеството си на представляващ ДЗЗД „Руслав“, с ЕИК по БУЛСТАТ: 103781065, не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2009 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр. Варна, в законоустановения срок, който съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е до 31.03.2010 г.

Преценявайки, че със своето поведение, в частност бездействие в срока до 31.03.2010 г. жалбоподателката Д.-А. е извършила административно нарушение на чл. 92, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗКПО, на 26.11.2010 г. инспектор И. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателката за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило псимено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.05.2011 г., Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), наложил на Р. Н. Д.-А. административно наказание „глоба“ 2 в размер на 200 лева за извършеното нарушение на чл. 92, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗКПО.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателката Д.-А. не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което и съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на административно – наказателната преписка писмени доказателства.

Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба, а и впоследствие в дадения ход на делото по същество, е, че нарушението е било извършено през 2010 г., като давностния срок за ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателката за процесното нарушение, според самата нея, вече е изтекъл.

Съдът се солидаризира с тази позиция. Според Тълкувателно решение № 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 01.04.2010 г., при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е изтекъл на 01.11.2014 г.

Поради тази причина и с оглед изричното възражение на жалбоподателката Д.-А., че административно – наказателната й отговорност не следва да бъде ангажиране поради изтичане на давностния срок, според съда Наказателно постановление № 11 – 3621 от 04.05.2011 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде 3 отменено.

В случая разноски не следва да се присъждат на нито една от двете страни.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 3621 от 04.05.2011 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на Р. Н. Д.-А., с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за това, че на дата 20.10.2010 г. в ТД на НАП гр. Варна е установено, че лицето Р. Н. Д.-А., в качеството си на представляващ ДЗЗД „Руслав“, с ЕИК по БУЛСТАТ: 103781065, не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2009 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр. Варна, в законоустановения срок, който съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е до 31.03.2010 г. – нарушение на чл. 92, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗКПО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4