Решение № 9446 от 22.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9446 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110106996 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на А. Н. И., с която срещу "Б.Е.Д.К.“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/****** г.

- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 15,13 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /31.01.2025 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 36,32 % и ГПР 48,75 %. Съгласно договора ищцата е трябвало да върне 913,74 лева, тъй като били начислени такса за бързо разглеждане в размер на 143,76 лева и такса за динамично плащане в размер на 215,70 лева, но последните две не били включени в ГПР. Твърди договорът за кредит да е нищожен поради противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и не дължи нищо освен чистата стойност на получената по кредита сума. Твърди да е заплатила на ответника сума 15,13 лева като възнаградителна лихва, която счита, че не дължи. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 500 лева. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Поддържа, че визираните такси не следва да се включват в ГПР при неговото изчисляване. Ищецът сам пожелал да се ползва от тези услуги, които не били задължителни. Счита, че тези такси не нарушават нормата и на чл. 10а ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на 1 разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, която последният се е задължил да му върне, както и че на ответника е платена сумата от 15,13 лева, представляваща договорна лихва по процесния договор.

Видно е от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит № ****** ******/****** г., че с клаузата на чл. 9 е угпвпрена дъ;жимост на такса за бързо разглеждане в размер на 143,76 лева, дължима на равни части и добавени към погасителните вноски. Предвидено е също потребителят да дължи и такса динамично плащане в размер на сумата 215,70 лева, също дължима с погасителните вноски. Така общия размер на задължението е нараснал до сумата 913,74 лева при главница 500 лева, петмесечн срок за връщане на сумата и посочени в договора ГПР 48,75 % и ГЛП 36,32 лева. Не е спорно между страните, че при изчисляване и посочване на ГПР кредиторът не е включил двете такси. Ако същите се включат като разходи по кредита, то в този случай размерът на ГПР ще нарасте до 838,90 % (съгласно общодостъпен калкулатор за бързи кредити).

При така установената фактическа обстановка, по приложението на правото съдът приема следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/****** г. и с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 15,13 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /31.01.2025 г./ до окончателното плащане.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключени с ответника е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника, който факт не е спорен по делото.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.

2

Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Исковете за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит е основателен, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, посочен е и годишният процент на разходите – 48,75 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,75%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно таксите за услугите експресно разглеждане и динамично плащане, които също следва да се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

3

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.